Решение № 11999 от 7.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5047/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП срещу Решение 1954 от 25.03.2024 г., постановено по адм. д. 2543/2023 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-22220222000449-091-001/17.10.2022 г. на органи по приходите в ТД на НАП- София, потвърден с Решение 1999/19.12.2022 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните доказателства не установяват реалното извършване на спорните доставки, с оглед на което законосъобразно с РА е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество. Сочи, че необосновано е кредитирано заключението на вещото лице по приетата ССчЕ без същото да е преценено в контекста на обстоятелството, че издателите на фактурите не са открити за извършване на проверка на място. Намира, че не е доказано предаването на правото на разпореждане с конкретните стоки като собственик от доставчика на получателя. Намира, че след като доставчиците не са подали годишни данъчни декларации, то не може да се приеме, че те надлежно са отразили издадените фактури в счетоводството им. Подчертава, че е налице абсолютна симулация при издаването на спорните фактури и в тази връзка се позовава на данъчна измама. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу РА, ведно с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - "Алди Комерс Груп ЕООД, гр. София, чрез процесуален пълномощник, в о.с.з. оспорва основателността й. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - София е законосъобразността на РА Р-22220222000449-091-001/17.10.2022 г. на органи по приходите в ТД на НАП- София, потвърден с Решение 1999/19.12.2022 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София, с който на Алди Комерс Груп ЕООД са установени допълнително задължения за 07ДДС за дан. периоди м.07 и м. 08.2021 г. в общ размер на 103 532 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 12 001,57 лв. в резултат на отречено право на приспадане на данъчен кредит. За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Основната дейност на ревизираното дружество е извършване на строително- ремонтни дейности в изпълнение на договори за изпълнение на обществени поръчки. В хода на ревизията е установено, че на Алди Комерс груп ЕООД са издадени 6 бр. фактури от Мултипей ЕАД, с предмет на доставките - отдаване под наем на багери и трифазен генератор "техника". След анализ на отчетните регистри на дружеството приходните органи са приели, че няма данни за закупени ДМА от посочения във фактурите вид, както и за обектите и времевия период, в който багерът и генераторът са използвани. Поради това са достигнали до извод, че фактурираните доставки не са реално извършени, с оглед на което са отрекли на ревизирния правото на приспадане на данъчен кредит за тях. Констатирали са още, че на задълженото лице са издадени 4 бр. фактури от "Аксалс Корп" ЕООД, с предмет на доставките - СМР. След обсъждане на представените относими доказателства ревизиращите са счели, че те не установяват действителното извършване на доставките, тъй като не са доказани кадровата и материална обезпеченост на издателя на фактурите. За доставката по фактурата, издадена от "Мит Груп" ЕООД, с предмет - "двукомпонентна еластична течна мембрана" органите по приходите са достигнали до извод, че представените доказателства не установяват придобиването на такава стока от доставчика, нито как е осъществена спорната сделка. С оглед невъзможността някой правен субект да се разпореди с права, които не притежава, ревизиращите са достигнали до заключението, че спорната доставка не е реално извършена. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Въз основа на проверка в счетоводството на ревизирания, експертът е посочил, че "Алди Комерс Груп" ЕООД е осчетоводило приходи от реализацията на спорните доставки. След обстоен анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност първоинстанционният съд е приел, че те установяват реалното извършване на спорните доставки. Спрямо фактурите, издадени от "Аксалс корп" ЕООД, решаващият състав е ценил представените двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, в които са конкретизирани обектите, изпълнените на тях дейности и вложените материали. Подчертал е, че посочените СМР са осъществени в изпълнение на сключени между страните договори с идентичен предмет, както и на договори, сключени между ревизирания и Община Струмяни и Община Горна Малина, към които впоследствие са реализирани предметите на спорните доставки и са отчетени приходи от тях. За доставките по фактурите, издадени от "Мултипей" ЕАД, съдът е обсъдил сключените между страните договори с идентичен предмет, в които са посочени обектите, за които наетата техника ще се ползва във връзка с изпълнение на поети от ревизираното дружество задължения по договори с горепосочените общини. Въз основа на представените доказателства решаващият състав е достигнал до извод, че техниката за изпълнение на услугите от "Аксалс корп" ЕООД е наета от "Мултипей" ЕАД, а това опровергава констатацията на ревизиращите за липса на техническа обезпеченост на доставчика на СМР. Подчертал е, че между страните не е спорна кадровата обезпеченост на "Мултипей" ЕАД за осъществяване на спорните доставки, с оглед на което е формирал заключението, че същите са реално осъществени. Относно фактурата, издадена от "Мит Груп" ЕООД, съдът е обсъдил представената заявка, приемо-предавателен протокол и събраните доказателства за закупуване на стоката от доставчика и предаването й от превозвача "Ауто Транс 20" ЕООД след извършен международен превоз от Гърция. Въз основа на подробен анализ на събраните относими доказателства той е приел, че спорната доставка е реално извършена и неправомерно за нея е отказано право на приспадане на данъчен кредит на получателя. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една доставка е действително осъществена е съвкупният анализ на всички ъбрани по делото доказателства. В преобладаващата си част и в съответствие със спецификата на търговската дейност те са частни документи, чиято доказателствена сила по аргумент от чл. 180 ГПК не обвързва съда да приеме съдържанието им за вярно. То следва да се цени с оглед останалите относими доказателства, като се съобрази корелацията или противоречията в тях. Трайна е практиката на ВАС, че сами по себе си издаването на фактури и надлежното им счетоводно отразяване не са достатъчни да обосноват убедителен извод, че спорните доставки са действително осъществени. Наред с това, в своите тълкувателно приложими решения СЕС многократно е подчертавал, че не е допустима национална практика, с която се отказва претендираното данъчно предимство само въз основа на поведението на доставчика, а националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на събраните доказателства и въз основа на нея да формира извода си осъществени ли са действително фактурираните стопански операции. Това разбиране е за пореден път застъпено в решението по дело С-18/13, в което СЕС подчертава, че "само по себе си, за да се откаже признаване на правото на приспадане, не е достатъчно да липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, нито разходите за услугата в счетоводната им документация да са неоправдани или в някои документи да липсват подписи на посочените като доставчици лица. Несподелима е тезата на касатора, че в своята съвкупност събраните доказателства не установяват реалното извършване на спорните доставки. Първостепенният съд обстойно е обсъдил всички относими към съответната процесна фактура частни документи и надлежното им счетоводно отразяване от ревизирания и неговите доставчици, както и осъществените от "Арди Комерс Груп" ЕООД последващи облагаеми доставки с идентичен предмет. При представените взаимно кореспондиращи с фактурите и по между си приемо- предавателни протоколи, подписани двустранно от страните, договори, сключени по между им и договори на ревизирания с Община Струмяни и Община Горна Малина със същия предмет, обосновано решаващият състав е приел за установено действително извършване на процесните доставки. Относно фактурираните от "Аксалс Корп" ЕООД СМР първостепенният съд е осъществил подробен анализ на конкретните строителни дейности по всяка фактура, мястото на тяхното извършване и доказателствата за тяхното изпълнение, съпоставяйки ги с представените договори, сключени между ревизирания и горепосочените общини. Сами по себе обстоятелствата, че към момента на извършване на ревизията доставчикът не е открит на декларирания адрес за кореспонденция и не е подал ГДД не налагат извод, че фактурираните доставки не са реално извършени. Що се отнася до кадровата обезпеченост на доставчика, правилно решаващият състав е съобразил тълкувателно приложимото поради сходство на фактическия състав Решение на СЕС по дело С- 324/11, съгласно което не се допуска национална практика за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е разполагал със стоките или поради това, че доставчикът не е декларирал наетите от него работници. Неоснователни са доводите на касатора във връзка с доставките по фактурите, издадени от "Мит груп" ЕООД и "Мултипей" ЕАД, спрямо които са представени достатъчно относими и подкрепящи се по между си доказателства, които в своята съвкупност установяват тяхното действително извършване. Решаващият състав правилно е приел за доказана както разполагаемостта на "Мит груп" със стоката, предмет на издадената фактура, така и предаването на правото на разпореждане с нея като собственик от доставчика на ревизирания. Именно установеността на тези релевантни обстоятелства е обусловила правилния извод, че доставката е действително осъществена, с оглед на което и при липсата на обективни данни, че същата е белязана с измама, то неправомерно органите по приходите са отказали признаване на право на приспадане на данъчен кредит за нея. Спрямо доставките от "Мултипей" ЕАД първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани доказателства, които установяват възникнали облигационни правоотношения между страните и конкретизират вида на предоставеното под наем имущество и строителните дейности, за които то е ползвано, както и мястото на извършването им. В своята съвкупност те установяват реалното извършване на спорните доставки, а изтъкнатите от касатора нередности при доставчика не могат да се противопоставят на получателя. За него са ирелевантни и констатациите на органите по приходите в други ревизии на доставчиците, обективирани в издадените им РА, които не обвързват нито получателя по съответната доставка, нито съда. При липсата на обективни данни, че спорните доставки са белязани с измама, правомерно решаващият състав е приел, че на получателя по тях следва да се признае претендираното данъчно предимство. Като е достигнал до горния краен извод и е отменил РА в обжалваната му част, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение