Решение № 14754 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7339/2011 г.

Решение № 14754 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7339/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Тирпарк 2002" АД против решение № 339/25.01.2011 г., постановено по адм. д. 1134/10 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци № РД-22-54/15.12.09 г., издаден от кмета на Столична община. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение и бъде върнато делото за ново разглеждане. Съображения в подкрепа на становището и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски за настоящата инстанция. Ответникът кметът на Столична община оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение № 339/25.01.2011 г., постановено по адм. д. 1134/10 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "Тирпарк 2002" АД против акт за установяване на публично общинско вземане (АУПОВ) от местна такса за битови отпадъци № РД-22-54/15.12.09 г., издаден от кмета на Столична община, с който на основание чл. 9б, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) е определено задължение в размер на 47958,63 лв. за такса битови отпадъци за периода 1.01.2004 г. - 31.12.2008 г. ведно със съответните лихви за просрочие и е осъдено дружеството да заплати разноски в размер на 1560 лв. Административният съд е приел, че АУПОВ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без да са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е приел, че за целия период, за който е определена ТБО за имота, собственост на жалбоподателя се дължи ТБО, защото не е подавана декларация по чл. 27, ал. 2 или ал. 7 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяне от Столична община (Наредбата), че няма да бъде използван, за да е налице основание за неопределяне на ТБО. АССГ е анализирал всички събрани писмени доказателства и свидетелските показания, от които е приел за установено, че за периодите на 2004 г. и 2005 г. имотът на жалбоподателя не е попадал в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, поради което за тези периоди правилно с АУПОВ му е определено задължение за ТБО само за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Според АССГ за периодите 2006 г., 2007 г. и 2008 г. имотът е включен в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване и дължимата ТБО е в пълен размер. Този извод на първоинстанционния съд е обоснован след анализ на всички събрани писмени доказателства и при отчитане на тяхното противоречиво съдържание. Съдът е анализирал съдържанието на заповедите на кмета на СО, които са цитирани и в писмо № ДП-1-875/26.01.10 г. на директора на "Регулиране на търговската дейност" в СО, както и становище на началник РИ "Кремиковци" при "Столичен инспекторат". Въз основа на тях и при установено по несъмнен начин обстоятелство, че имотът на "Тирпарк 2002" АД е с застроен с адрес на бул. "Ботевградско шосе" съдът е приел, че този имот попада в обхвата на районите с организирано сметосъбиране и сметоизвозване, независимо от изложеното в писмото на директора на "Регулиране на търговската дейност" в СО, което на практика се позовава на анализираните от съда заповеди на кмета на СО, но ги тълкува в обратен смисъл. АССГ не е уважил възражението за давност, поради това, че към датата на издаване на АУПОВ не е изтекъл петгодишният срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за вземането за ТБО за 2004 г., което е следвало да бъде заплатено доброволно през 2005 г., респективно давностният срок е започнал да тече на 1.01.2006 г. и не са били налице пречки да бъде установено с акт от 15.12.2009 г. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната инстанция намира за неоснователно възражението на "Тирпарк 2002" АД, че АССГ неправилно е приел, че за района, в който се намира неговия имот е извършвано организирано сметосъбиране и сметоизвозване като е следвало да кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели. От разпита на свидетеля Недялков се установява, че той има случайни впечатления за имота от две-три посещения през пролетта или лятото на 2008 г. Свидетелят Бучев дава показания, според които в имота няма поставени кофи за боклук и в имота не са влизали камиони, които да организират извозване на боклук. От писмените доказателства по делото също не се установява, че в имота има поставени съдове за събиране на смет, респективно се е извършвало събиране на смет от територията на имота, а само че територията, на която се намира имота е включена в границите на организираното от СО сметосъбиране и сметоизвозване. Тези дейности са се осъществявали само след 1.01.2006 г. по отношение на застроените имоти в тези граници и в конкретния случай чрез поставяне на бул. "Ботевградско шосе" в близост до имота на три броя съдове за битов отпадък тип "Бобър" с обем 1100 л, които са за обществено ползване и са посещавани веднъж седмично от техника и служители на концесионера "Чистота София" АД. Писмото на директора на "Регулиране на търговската дейност" в СО не обвързва съда с изложеното в него становище относно границите на районите с организирано събиране и извозване на битови отпадъци, защото се позовава на заповеди, чието съдържание съдът е анализирал и е достигнал до друг извод. Определянето на границите на районите с организирано събиране и извозване на битови отпадъци се извършва от кметът на общината със заповед, поради което правилно съдът е формирал волята си въз основа на индивидуалните административни актове, които са му представени по делото, у а не въз основа на тяхната интерпретация от служители на общината. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и е приел за установено, че за 2004 г. и 2005 г. имотът на "Тирпарк 2002" АД не е включен в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, но и за тези периоди не му е определена ТБО за тези дейности, а само за останалите компоненти на тази такса. Неоснователно е и възражението, че съдът не е кредитирал показанията на свидетелите, според които имотът не се използва. Наредбата предвижда правна възможност да не бъде заплащана ТБО за имоти, които не се използват и за които собственикът им е подал декларация за това обстоятелство по реда на чл. 27 от Наредбата. В случая няма спор, че жалбоподателят не е подал такава декларация за нито един от спорните периоди, поради което е без правно значение установяването на фактите относно реалното използване на имота. Допълнително следва да бъде посочено, че според свидетелските показания само част от сградите в имота са разрушени, а друга част са използвани за съхранение на селскостопанска продукция, имотът е охраняван от служители, поради което не може да се приеме, че не е използван и не се създават битови отпадъци при тази експлоатация и наличие на служители. В съответствие с материалния закон е съдебното решение и в частта, с която не е уважено възражението за погасяване по давност на задълженията за 2004 г. От правно значение по смисъла на чл. 171, ал. 1 от ДОПК е датата на издаване на АУПОВ, а не датата на която е уведомен адресата на акта. Допълнително следва да бъде посочено, че давностният срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК би изтекъл за задълженията за ТБО за 2004 г. на 31.12.2010 г., а АУПОВ е издаден на 15.12.09 г. и е съобщен на "Тирпарк 2002" АД на 17.12.2009 г. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно и в частта относно присъдените разноски. Ответникът е направил разноски в размер на 1560 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, за което е представена фактура № 105/14.09.2010 г., поради което с оглед изхода на спора жалбоподателят е осъден да му заплати тази сума. Неоснователно е възражението, че заплащането на адвокатско възнаграждение следва да бъде установено и доказано само с пълномощно, изготвено по утвърдени образци за пълномощни от т. н. р. "кочан". В случая адвокатското възнаграждение е заплатено въз основа на договор за абонаментно правно обслужване, цитиран в изричното пълномощно от 21.05.2010 г., както и е представена и данъчна фактура, в която е посочено, че плащането е по банков път. Тези писмени доказателства правилно са приети от АССГ за достатъчни за установяване на представителната власт на адв. Пасков и извършване на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1560 лв. Ответникът в касационното производство претендира разноски, но не е представил доказателства за направени разноски и техния размер, поради което независимо от изхода на спора, разноски не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,