Решение № 306 от 9.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1851/2013 г.

Решение № 306 от 9.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1851/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 650 от 21.05.2013 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 2578 от 18.12.2012 г. на Варненски окръжен съд по гр. д. № 3271/2012 г., с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от Е. Т. А. от [населено място] против [фирма], [населено място]. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправните въпроси по приложението на 328, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 329, ал. 1 КТ, а именно: кой факт поражда правните последици на съкращаване на щата - волеизявлението на работодателя за съкращаване на щатни бройки или изготвеното въз основа на решението на работодателя щатното разписание и длъжен ли е работодателят да включи в подбора всички работници в дружеството или само изпълняващите длъжността в съответното структурно звено и по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК относно последиците от неустановяване на факт, за който съдът не е допуснал доказателства, които страната е поискала своевременно. По приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. II-ро КТ: Правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работника на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ възниква след валидно взето решение за съкращаване на щата. Изготвянето на щатно разписание въз основа на взетото решение за промяна в щата е последваща техническа дейност, която няма отношение към законността на уволнението. Потестативното право да прекрати трудовия договор извънсъдебно с едностранно волеизявление възниква след вземане на решението за съкращаване на щатната бройка за длъжността, поради което, след изпълнение на въведените в КТ изисквания (предварителната закрила по чл. 333 КТ или провеждане на подбор по чл. 329 КТ), работодателят упражнява правото да прекрати трудовия договор законно. В този смисъл и решение № 296 от 27.06.2012 г. по гр. д. № 1712/2011 г. IV г. о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. По материалноправния въпрос по приложението на чл. 329, ал. 1 КТ: Извършването на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ при съкращаване на щата, задължава работодателя да съпостави квалификацията и уменията за изпълнение на работата на всички работници, изпълняващи идентични трудови функции. Този подбор обаче следва да се извърши не в рамките на цялото предприятие, а измежду работниците в рамките на обособената структура, в която се извършва съкращаването на щата, а когато съответното обособено звено се закрива изцяло или се съкращават всички еднородни длъжности в него, подборът не е задължителен. Обособено структура в предприятието на работодателя е не само териториално обособено звено или звено, което е отделено финансово-икономически (отделен източник на приходи, отделна разходна сметка), но и всяко образувание, което е обособено в организационно-управленската структура на предприятието - самостоятелна организационна единица в цялостната структура и организация на предприятието, каквито са не само клонът на дружеството или негово поделение, но и отделните отдели и цехове. В този смисъл и решение № 290 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 882/2011 г. IV г. о. ВКС и решение № 329 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 1073/2010 г. IV г. о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 КТ за уеднаквяване на съдебната практика. По приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК: Както вече Върховния касационен съд се е произнесъл с решение № 284 от 21.07.2010 г. по гр. д. № 278/2009 г. IV г. о., законът предоставя възможност на страните да попълнят делото с относимите към спорното право доказателства във въззивното производство, когато са съществували обективни пречки тези доказателствата да бъдат посочени и представени в срок при разглеждане на делото от първата инстанция, както и когато доказателства не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Такива са не само доказателствата, които страната е поискала, но не са били събрани от съда в нарушение на съдопроизводствените правила, но и доказателствата, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В този случай въззивният съд е длъжен да допусне доказателствата на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, когато с въззивната жалба, съответно с отговора или насрещната въззивна жалба, страната е поискала събирането им - чл. 260, т. 6 ГПК. В обжалваното въззивно решение на Варненски окръжен съд е прието за установено, че ищецът е заемал по безсрочно трудово правоотношение длъжността "помпиер, помпена станция" в група "ВПС" в [населено място] при [фирма]. Трудовият договор е бил прекратен от работодателя със заповед № 188 от 29.03.2012 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата. Прието е, че уволнението е извършено незаконно, без да е доказано реално съкращаване на щата по щатно разписание и в нарушение на изискванията за провеждане на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, в който не са участвали всички работници, заемащи длъжността и без да е установено доколко е обективна преценката на комисията по подбора. Тези изводи на съда са формирани след съпоставяне на представените щатни разписания и заповеди на управителя на дружеството за съкращаване на определени щатни бройки и въз основа на писмените доказателства за проведен подбор между изпълняващите длъжността "помпиер, помпена станция" в група "ВПС" в [населено място]. Искането да бъдат допуснати свидетелски показания относно начина на провеждане на подбора е оставено без уважение поради наличие на писмени доказателства относно изпълнението на изискванията на чл. 329, ал. 1 КТ. Въз основа на изводите за липса на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ и допуснато нарушение по чл. 329, ал. 1 КТ, обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от Е. Т. А. от [населено място] против [фирма], [населено място] за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1373,60 лева са уважени като основателни. В касационна жалба против въззивното решение на Варненски окръжен, постъпила от [фирма], [населено място] се поддържа, че съдът е формирал неправилен извод, че не е доказано реално извършено съкращаване на щата, изхождайки от извлечения от щатни разписания, в които промените в щата са отразявани поетапно и без да съобрази приложените по делото заповеди на управителя на дружеството за съкращаване на щата. Изложени са оплаквания за неправилност на извода, че е подбор не е извършен между всички изпълняващи длъжността работници, формиран на база щатни разписания за цялото дружество, включващи длъжности извън Група "ВПС", [населено място]. Поддържа се, че в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е допуснал свидетели за установяване на фактите, обусловили преценката на комисията по подбора, приемайки, че извършването на законен подбор не е установено. Ответникът по касационната жалба Е. Т. А. я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни. Неправилен е формираният в решението извод, че не е доказано извършено реалното съкращаване на щатна бройка заеманата от уволнения работник длъжност. По делото е представена заповед № ЗД-80 от 12.03.2012 г. на Управителя на "В и К", [населено място], с която се закрива една щатна бройка за длъжност "помпиер, помпена станция" в ЕТР "Провадия", група "ВПС", което доказателство установява по несъмнен начин, че преди извършване на процесното уволнение, представляващия работодателя е волеизявил съкращаване на щата, считано от 12.03.2012 г., с което факта на извършено съкращаване е доказан. Дали въз основа на решенията на работодателя са били изготвени щатни разписания и доколко те са отразили точно промените в щата е без правно значение за законността на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, извършено след валидно взето решение за съкращаване на щатната бройка, взето от компетентния за това орган. Неправилен е и изводът, че подборът по чл. 329, ал. 1 КТ не е извършен между всички работници, изпълняващи длъжността "помпиер, помпена станция" в ЕТР "Провадия", група "ВПС". Този извод не може да бъде формиран при сравняване на щатните разписания и включените в тях поименно работници, без да е установено, че към момента на извършване на подбора са изпълнявали длъжността "помпиер, помпена станция" в ЕТР "Провадия", група "ВПС", нито въз основа на данните за вписани в щатните разписания работници, изпълняващи различни трудови функции, в т. ч. "водопроводчик, външно ВиК, помпиер", въз основа на каквито данни въззивният съд е приел, че подборът е проведен в нарушение на закона. Както с отговора на исковата молба, така и с отговора на въззивната жалба, ответникът работодател е поискал изслушване на експертиза, която да изготви заключение въз основа на документацията в дружеството колко работници са заемали свободните щатни места за длъжността "помпиер, помпена станция" в ЕТР "Провадия", група "ВПС" и включени ли са били в проведения при съкращаването подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, което доказателство не е било допуснато от съда в нарушение на съдопроизводствените правила. В нарушение на съдопроизводствените правила, съдът е приел, че доказателството е недопустимо, тъй като искането е за "установяване на доказателства, които представляват по своята същност правни изводи" - броят на работниците, изпълняващи идентични трудови функции в обособено звено при предприятието на работодателя е факт, за установяване на който са допустими всички доказателствени средства, в т. ч. изслушване на заключение на вещо лице. В нарушение на съдопроизводствените правила е и отказът на въззивния съд да допусне изслушване на свидетели (определение от 24.10.2012 г. и от 26.11.2012 г.) за установяване на фактите, дали основание за оценките на комисията по подбора. За установяване на законността на подбора са допустими всички доказателствени средства, в т. ч. свидетелски показания, поради което отказа на въззивния съд да допусне доказателства, които са били своевременно поискани от страната (с отговора на исковата молба и с отговора на въззивната жалба) и не са били събрани от първоинстанционния съд в нарушение на процесуалните правила е незаконосъобразен, в нарушение на чл. 266, ал. 3 ГПК. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане на основание чл. 293, ал. 3 ГПК за извършване на съдопроизводствени действия - изслушване на свидетели и икономическа експертиза по поставените от въззиваемия в т. 4, 4.1 задачи в отговора на въззивната жалба. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение