Решение № 2495 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13407/2013 г.

Решение № 2495 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13407/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието и храните, против Решение № 7309/29.05.2013 г., постановено по адм. дело № 9394/2012 г., по описа на Върховния административен съд, пето отделение, тричленен състав, в частта, с която по жалба на "Доби 56 " ООД, гр. София, е отменена негова заповед № РД 49 - 163/15.05.2012 г., в частта й, в която са определени като поземлени имоти в горска територия имоти с идентификатори -12119, с площ от 22. 800 дка, 012304 с площ от 7.501 дка, 012375 с площ от 10.173 дка, 012121 с площ 10.173 дка и 012387 с площ от 6.000 дка. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против цитирания административен акт бъде отхвърлена като неоснователна. Постъпила е и частна жалба срещу определение № 11212/31.07.2013 г., по настоящото дело, с което съдът се е произнесъл по искане за разноски. Ответникът - "Доби 56" ООД, гр. София, чрез процесуалния си представител, с писмено становище и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, петчленен състав, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението, в обжалваната му част Върховният административен съд, тричленен състав е отменил заповед № РД 49 - 163/15.05.2012 г., на министъра на земеделието и храните, в частта й, в която са определени като поземлени имоти в горска територия имоти с идентификатори -12119, с площ от 22. 800 дка, 012304 с площ от 7.501 дка, 012375 с площ от 10.173 дка, 012121 с площ 10.173 дка и 012387 с площ от 6.000 дка. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта в оспорената й част е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е незаконосъобразна. По делото не са събрани доказателства да е извършена проверка на място по документи и чрез цифровата ортофотокарта, относно вида и характеристиките на посочените имоти, поради което крайният акт на административния орган е постановен без да са събрани необходимите доказателства. Решението е правилно. В заповедта не са посочени фактическите основания за постановяването й, а такива не се съдържат и в съпътстващите издаването й документи, вкл. в протокола от заседанията на комисията по § 4, ал. 1 ПЗР на ЗГ. В последния са изложени единствено проблемите, които комисията е срещнала на работните си заседания, но не и относимите към предмета на административния акт факти и обстоятелства. Допуснати са и съществени нарушения на административно-производствените правила - назначената комисия не е изпълнила предвидените в ал. 3 на правната норма изисквания за извършване на проверка на място по документи и чрез цифровата ортофотокарта за наличието на имоти по § 4, ал. 1 на територията на съответното държавно ловно стопанство, а приложеният списък не е подписан, поради което не може да се приеме, че същият изхожда от областната комисия и че е част от протокола. Освен това и двата цитирани документа не съдържат описание на гората по вид и произход, не са приложени и скици на имотите. При тези данни обосновано и правилно съдът е приел, че допуснатите нарушения на процедурата са съществени и че те водят до нарушение и на материалния закон, в частта относно процесните имоти, тъй като предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗГ, към която препраща във вр. с § 4, ал. 1, не са установени законовите предпоставки за определяне на поземлените имоти като такива, притежаващи характеристиката на гора. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на ВАС, тричленен състав съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод и при липсата на възражение за прекомерност, в полза на "Доби 56" ООД, гр. София, следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 5000.00 лева. По частната жалба съдът не може да се произнесе в настоящия състав, поради което делото следва да се докладва на Зам. председателя на Втора колегия на ВАС - за администриране. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав