Решение № 11534 от 16.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10810/2012 г.

Решение № 11534 от 16.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10810/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Гергина Стаматова Янева от гр. Кърджали срещу решение № 109 от 13.06.2012 г., постановено по адм. дело № 33 от 2012 г. по описа на Административния съд - Кърджали. Релевира доводи за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Агенция за приватизация и следприватизационен контрол - Софияq не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което жалбата е допустима, а разгледана по същество, е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, образувано по искова молба на Гергина Стаматова Янева от гр. Кърджали против Агенцията за приватизация - гр. София, за сумата 1250 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на служители на административния орган при изпълнение на служебната им дейност, е отхвърлил предявения иск като неоснователен поради предявяването му след изтичането на погасителната давност. Съдът е приел за установено, че вредите произтичат от фактически действия на служители на административния орган, изразяващи се в извършена административно-разпоредителна дейност. Служители на АП са извършили прехвърляне на инвестиционни бонове, регистрирани на името на ищцата чрез открита лична сметка в инвестиционни бонове, на друго лице получател, действало с пълномощно, което не е подписано от ищцата. Като последица от прехвърлянето на инвестиционните бонове (трансфер към друго физическо лице) боновият баланс по сметката на ищеца през м. октомври 2003 г. е станал (0,00) нула инвестиционни бона. Съдът е изложил съображения, че ищцата е претърпяла реална имуществена вреда, която е настъпила в резултат на незаконосъобразни действия, извършени от длъжностни лица като служители на ответника, които действия представляват административна дейност, като е установена пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните действия и настъпилата имуществена вреда - т. е. ищцата е доказала отговорността на ответника по предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ. В обжалваното решение съдът е основал изводите си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. Редът за регистрация, разпореждане и прехвърляне на инвестиционните бонове е уреден в наредба (обн., ДВ, бр. 89 от 2002 г.) и административната дейност се извършва в звената, обслужващи регистрацията и посочени в чл. 3, като промяната на обслужващото звено е по реда на чл. 4 от наредбата. Съдът обстойно в мотивите си е посочил реда, документите и необходимата служебна проверка на приложенията, която следва да се извърши от служителите, за да се приеме от обслужващата звеното администрация, че е направено валидно искане от притежателя на боновете чрез подаване на нареждане за прехвърляне на инвестиционни бонове на друго лице - образец № 1 от приложение № 2 към чл. 17, ал. 2 от наредбата. За конкретния административен спор съдът обосновано е приел, че ищцата се е регистрирала за участие в масовата приватизация в регионално бюро, не е променяла обслужващото звено и на основание чл. 4 и чл. 16, ал. 2 и 3 във вр. с чл. 17, ал. 2 от наредбата прехвърлянето на инвестиционни бонове на друго физическо лице следва да се извърши само чрез звеното на АП, което се явява обслужващо звено на основание регистрацията на лицето и откриването на личната му бонова сметка. Съдът законосъобразно е приел за установено, че служителите на АП в звеното е следвало да откажат да регистрират прехвърлянето на инвестиционните бонове от сметката на ищеца на друго физическо лице, след като съгласно наредбата не са надлежно оправомощени да обслужват бонова сметка от друго регионално звено. Законосъобразно съдът е приел, че допуснатите нарушения на наредбата от служители на АП са достатъчно основание, за да се приеме за установено, че е налице неизпълнение на служебна дейност по глава пета и шеста от наредбата - нарушен е редът за прехвърляне на инвестиционни бонове. Не е осъществен необходимият административен контрол, като са причинени имуществени вреди на ищцата, изразяващи се в неправомерно прехвърляне на непарични платежни средства на друго лице. Съдът законосъобразно е приел, че за процесния административен спор имуществените вреди са в размер на нормативно определените стойности - един инвестиционен бон за 1 лв. - на основание чл. 5, ал. 5 от Закона за приватизационните фондове (ЗПФ), тъй като към датата на прехвърлянето (на увреждането)., няма цена за тези бонове, които могат да се използват по реда на този закон. Върховният административен съд намира, че не могат да се споделят разсъжденията за основателността на възражението за изтекла погасителна давност. Неправилен е извода на съда, че при незаконни действия и бездействия на административните органи началният момент на погасителната давност за предявяване на иск за заплащане на обезщетение по ЗОДОВ е момента на тяхното преустановяване. В тази връзка основателно е възражението на касационния жалбоподател, че претенцията е основателна, тъй като не е погасена по давност. В разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, към която препраща § 1 от ЗР на ЗОДОВ, е регламентирано, че с изтичането на петгодишния давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а в чл. 114 от ЗЗД е посочено, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. След като вземането за обезщетение става изискуемо от момента на влизането в сила на решението, с което се признава незаконосъобразността на фактическите действия и бездействия, от които произтичат вредите, съдът неправилно е приел, че в конкретния случай петгодишната погасителна давност е изтекла. От това следва и извода, че като неправилно обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество, с което да се уважи предявеният иск. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,