Решение № 1321 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 710/2012 г.

Решение № 1321 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 710/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е образувано е по жалба на Сдружение "Зелени балкани", гр. Пловдив срещу Уведомление изх. № ОВОС-1137/09.08.2011 г. на зам. министъра на околната среда и водите с което е съгласувано инвестиционно предложение /ИП/ за "Реконструкция на връхна хоризонтална мостова конструкция на пешеходен мост на р. Осъм" в границите на защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии /ЗЗТ/ природна забележителност "Деветашката пещера", община Ловеч. Въпреки, че писмото не представлява решение, а уведомление, жалбоподателят счита, че е обвързано с разпоредбите на чл. 31, ал. 1 и последващите от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ и съгласно чл. 21 от АПК е индивидуален административен акт, поради което подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. В жалбата са изложени съображения за нищожност на издадения административен акт по отношение компетентността на издателя на акта и по отношение на формата и съдържанието му. Алтернативно са развити съображения за незаконосъобразност и се иска неговата отмяна. Не се претендират разноски. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуален представител, изразява становище за недопустимост на жалбата на две основания, поради липса на правен интерес и поради просрочие, при несъстоятелност на доводите за нищожност на акта. Алтернативно излага становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна - "Ню Бояна Вибурно, ЕООД гр. София, представлявано от адв. Екатерина Методиева от САК, излага становище за недопустимост на жалбата защото писмото не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелно съдебно обжалване по аргумент от чл. 21, ал. 5 от АПК. Алтернативно са изложени съображение за неоснователност. Претендират се разноски, включително минимално възнаграждение за един адвокат. Върховният административен съд, в настоящият съдебен състав на трето отделение, приема същата за допустима, но неоснователна по следните съображение: Въпросът относно допустимостта на жалбата е разрешен с определение на петчленен състав № 9124/20.06.2013 г. по адм. д. № 4876/2013 г., с което е отменено прекратителното определение № 2827/27.02.2013 г. на съда и делото е върнато за разглеждане на жалбата по същество. Относно основателността на жалбата при въведения довод за нищожност съдът приема следното: Оспореното писмо - уведомление изх. № ОВОС - 1137/09.08.2011 г., издадено от зам. министър, в условие на заместване на министъра на околната среда и водите, е издадено в процедура по § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗЗТ съгласно който собствениците и ползувателите по чл. 11 съгласуват с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица дейностите, които планират да извършат в защитените територии, ако липсва план за управление или те не са предвидени в плановете и проектите по глава четвърта, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони. То е издадено във връзка със заявено инвестиционно намерение на "Ню Бояна Вибурно" ЕООД, гр. София за "Реконструкция на връхна хоризонтална мостова конструкция на пешеходен мост над р. Осъм" в границите на защитена територия по смисъла на ЗЗТ - природна забележителност "Деветашка пещера", община Ловеч. Инвестиционното предложение предвижда реконструкция на съществуваща връхна хоризонтална конструкция на пешеходен мост с дължина 125 м. и ширина 5 м. Не се предвижда извършване на изкопни работи и изграждане на нова инфраструктура. Не е спорно, че инвестиционното предложение попада в границите на защитена територия по смисъла на ЗЗТ - природна забележителност "Деветашка пещера", община Ловеч. Както бе посочено по-горе писмото е издадено в процедура по § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗЗТ и е оспорено само с довод за нищожност поради липса на материална компетентност на издателя-министъра на околната среда и водите. Твърденията са, че компетентния орган, съгласно чл. 8 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /Наредбата по ОС/ е директора на РИОСВ-Плевен, а не министъра на околната среда и водите. Доводът е неоснователен. Безспорно е, че ИП попада в границите на защитена територия по смисъла на ЗЗТ - природна забележителност "Деветашката пещера", обявена със Заповед № РД-238/1996 г. на министъра на околната среда и поради това попада в прерогатива на министъра на околната среда и водите да преценява необходимостта от извършване на ОВОС. Тази му компетентност е предвидена в разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда/ЗООС/, съгласно която Министърът на околната среда и водите преценява необходимостта от извършване на ОВОС за всеки конкретен случай съобразно критериите по ал. 4 и се произнася с мотивирано решение за: 1/ в случаите по ал. 1, т. 4; 2 / всички случай на предложения за значително въздействие върху околната среда на територията на друга държава или държави; 3/ ИП, техни разширения или изменения, които са разположени на или засягат пряко територия на резервати, национални паркове и поддържани резервати - защитени територии по реда на ЗЗТ; 4/ ИП, техни разширения или изменения, които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерския съвет. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 8, ал. 1, б."б" от Наредбата за ОС /отм/, в приложимата й редакция, ДВ, бр. 81/2010 г., в сила от 15.10.2010 г. - отменена, ДВ., бр. 94 от 30.11.2012 г., в сила от 30.11.2012 г. Позоваването на отменената разпоредба на чл. 8 от Наредбата за ОС е несъстоятелно, защото и тя предвижда компетентност на министъра на околната среда, а не на директора на РИОСВ. Разпоредбата при това визира самостоятелна процедура по оценка за съответствие. За съвместни процедури по ОС и ОВОС се прилагат разпоредбите на чл. 33 от Наредбата по ОС и в този случай компетентен орган за съвместната процедура е органът съгласно разпоредбите на ЗООС. В случая по силата на чл. 92, ал. 2 от ЗООС това отново е Министърът на околната среда и водите. Твърденията за разминаване на границите на защитената територия "Деветашка пещера" по данни от интернет страницата на ИАОС и тези от кадастъра не дават основание да се приеме, че местоположението на ИП е извън защитената територия. В този смисъл развитите варианти за нищожност на уведомлението с оглед авторството на издателя са несъстоятелни като предположения, без надлежно установяване по съответния ред. Неоснователен е и довода за нищожност на акта от към формата и съдържанието му. Актът е издаден в писмена форма и е мотивиран съгласно изискванията на чл. 59 от АПК. Не води до нищожност и наименованието му - уведомление, а не решение, защото не наименованието, а съдържанието и компетентността на автора определят неговата валидност. Освен това не всяко приключване на процедурата по ОС става с решение на компетентния орган, както се поддържа в жалбата. В случая актът е постановен в хипотезата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата на ОС, в чиито обхват попада ИП, и в този случай административният орган само уведомява инвеститора за решението си относно необходимостта за извършване на ОВОС. Материалната законосъобразност на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС е била предмет на съдебен контрол. С влязло в сила решение по адм. д. № 16133/2011 г. оспорването на Сдружение "Зелени балкани" за отмяна на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 е отхвърлено. Съдът в решението си е приел и, че оспорените разпоредби са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз - Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. Съдът в мотивите си е коментирал представено по делото писмо на ЕК, в което е бил направен положителен анализ за съответствието на националното законодателство, и в частност на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС и Директивата. В този ред на мисли решението на административния орган не е нищожно само поради наименованието на акта, както и от неоповестяването и непубликуването му, защото при произнасяне в хипотезата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата на ОС административният орган няма задължение да оповестява/публикува акта си, а само уведомява инвеститора за решението си. С оглед на приетото, доводите за незаконосъобразност, не следва да бъдат обсъждани, тъй като оспорването е просрочено. Претенцията на заинтересованата страна "Ню Баяна Вибурно", ЕООД гр. София за разноски не е доказана, поради което не подлежи на уважаване. Жалбата като неоснователна на поддържаното основание за нищожност на акта следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,