Решение № 7898 от 15.9.2022 г. на ВАС, III о.

Т. Трифонов е подал касационна жалба срещу решение 1079 от 16.07.2021 г. по адм. дело 1891/2020 г. по описа на Административния съд Бургас, с което са отхвърлени предявените от него срещу Община Бургас искове за присъждане на обезщетения за понесени от него имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт заповед 119/20.01.2015 г. на директора на Дирекция Строителство в Община Бургас, както следва: обезщетение в размер на 50 000 лева (съобразно направено изменение на иска) за причинени неимуществени вреди, понесени от унизителното отношение и неправомерни действия по допуснатото предварително принудително изпълнение на заповедта пред свидетели, ведно със законната лихва, считано от 09.03.2015 г.; обезщетение в размер на 1000 лева за имуществени вреди, понесени от незаконосъобразни действия на общински служители, принуда и заплаха пред свидетели, ведно със законната лихва, считано от 09.03.2015 г.; обезщетение в размер на 12 000 лева (съобразно направено изменение на иска) за причинени имуществени вреди за образуване на допълнителни административни и съдебни производства, ведно със законната лихва, считано от 09.03.2015 г.; обезщетение в размер на 400 лева за имуществени вреди за ангажиране на адвокат за изготвяне на отговор по подадена от Община Бургас касационна жалба по адм. дело 6413/2016 г. по описа на Върховния административен съд, ведно със законната лихва, считано от 09.03.2015 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове или с връщането на делото за ново разглеждане. Община Бургас е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението, прие следното: Административният съд е установил, че със заповед 119/20.01.2015 г. на директора на Дирекция Строителство при Община Бургас е наредено на Т. Трифонов да премахне незаконен строеж ограда от телена мрежа и колове , находящ се северно от УПИ II-1717 и УПИ I-1718, кв. 118 по плана на [населено място] в трасето на улица между осеви точки 444, 445, 442 по действащия план на [населено място] село Рудник. Определен е 15-дневен срок от връчване на заповедта за доброволно изпълнение. Допуснато е предварително изпълнение на заповедта, като в нея е указано, че при неспазване на срока за доброволно изпълнение ще се извърши принудително премахване на незаконния строеж. С решение 652/07.04.2016 г. по адм. дело 626/2015 г. по описа на Административния съд Бургас заповед 119/20.01.2015 г. е отменена по съображения, че има погрешен адресат, макар оградата да представлявала подлежащ на премахване незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията. Решението на Административния съд Бургас е оставено в сила с решение 1250/31.01.2017 г. по адм. дело 6413/2016 г. по описа на Върховния административен съд. Касационната инстанция възприела мотивите на първоинстанционния съд, че лицето, спрямо което се създава задължение за премахване на незаконния строеж, не е извършител на строежа или собственик на имота, в който е извършен. С последваща заповед 802/15.04.2015 г. е наредено да се изземе от Т. Трифонов и И. Трифонова недвижим имот публична общинска собственост, с площ 451 кв.м., съставляващ реална част от улица между осеви точки о.т. 444, о.т. 445 и о.т. 442, между квартали 118, 100 и 101 по действащия подробен устройствен план на [населено място], община Бургас. Заповедта била оставена в сила с влязло в сила съдебно решение. Въз основа на тази фактическа обстановка административният съд приел, че исковете са неоснователни. Съдът изложил мотиви, че Община Бургас не следва да носи имуществена отговорност за твърдените от ищеца вреди, тъй като е доказано, че оградата, подлежаща на премахване като незаконен строеж, е била изградена в имот, на който ищецът не е собственик. Оградата не е била изградена от ищеца, тя ограждала имот, публична общинска собственост. При това положение не можело да се приеме, че има причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен акт и твърдените от ищеца вреди. Същевременно липсвали доказателства за действително претърпени от него имуществени и неимуществени вреди. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявените искове. Касационната инстанция намира, че административният съд е постановил недопустимо решение в частта, в която са отхвърлени исковете на Т. Трифонов, както следва: иск за сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от заповед 119/20.01.2015 г. на директора на Дирекция Строителство при Община Бургас, ведно с претендирана лихва за забава в размер на законната лихва, считано от 09.03.2015 г., иск за сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на общински служители, ведно с претендирана лихва за забава в размер на законната лихва, считано от 09.03.2015 г. и иск за сумата от 12 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от възникнала необходимост да се образуват нови административни и съдебни производства, ведно с претендирана лихва за забава в размер на законната лихва, считано от 09.03.2015 г. Административният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, съдържаща непълни, твърде общи и противоречиви твърдения, както и неясен петитум на исковите претенции. Съдът е приел недопустимо изменение на два от исковете, също основано на неясни и непълни твърдения, от които може да се предположи, че се изменя не само размера, но и тяхното основание. Исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата 50 000 лева почива на твърдения, че вредите са причинени от издадената заповед 119/20.01.2015 г., но и от действията по изпълнение на заповедта, които подлежат на самостоятелно съдебно обжалване (чл. 294 АПК), поради което за причинените от тях вреди е необходимо да се предяви отделен иск. Претендира се обезщетение в размер на 1000 лева за имуществени вреди, произтекли от същата заповед, без обаче да има яснота в какво се изразяват те. Неконкретизирани са и твърденията, че на ищеца са причинени имуществени вреди от принудителното премахване на оградата, за които претендира обезщетение в размер на 12 000 лева. Административният съд не е дал указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, а е възприел собствена интерпретация на твърденията на ищеца. В диспозитива на съдебния акт буквално са пренесени исковите претенции по начина, по който са формулирани от ищеца, без да отчете, че очертаването на предмета на спора има съществено значение за определяне на обективните предели на силата на пресъдено нещо. Поради това в посочената част първоинстанционното решение следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. За пълнота на проверката следва да се отбележи, че при постановяване на решението съдът е допуснал и други съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд е обсъждал влязлата в сила заповед 802/15.04.2015 г., с която е наредено да се изземе от Т. Трифонов и И. Трифонова недвижим имот, публична общинска собственост, с площ 451 кв.м., съставляващ реална част от улица, приемайки, че Т. Трифонов не е собственик на имота, поради което не е необходимо да изследва наличието и размера на твърдените вреди. Всъщност първоинстанционният съд е дължал произнасяне само по обстоятелствата, свързани с отменената като незаконосъобразна заповед 119/20.01.2015 г. на директора на Дирекция Строителство при Община Бургас. Фактите, възникнали преди издаването на заповед 119/20.01.2015 г. и след отмяната й, не са относими към предмета на спора. В съдебния акт липсват констатации по относимите обстоятелства, както и съответни правни изводи. Съдът е направил формална преценка, че ищецът не е доказал твърденията си, и е отхвърлил предявените от Т. Трифонов искове. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че делото е решено с участието на съдия, който е следвало да се отведе. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК не може да участва като съдия по делото лице, което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция. Посочените от ищеца дела имат друг предмет, поради което не е имало процесуална пречка за разглеждането им от съдията, постановил решение по това дело. Решението следва да се обезсили и в частта, в която е отхвърлен предявения от Т. Трифонов иск за сумата 400 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда, изразяваща се в разход за адвокатско възнаграждение по адм. дело 6413/2016 г. по описа на Върховния административен съд, ведно със законната лихва, считано от 09.03.2015 г. Разноските, направени по дело пред касационната инстанция, не могат да се претендират по исков ред под формата на обезщетяване на имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Възможността да бъдат възстановени е преклудирана с приключването на адм. дело 6413/2016 г. по описа на Върховния административен съд. Искът е недопустим, поради което съдебното производство следва да се прекрати в тази част. Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски на страните не се възлагат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд,