Решение № 1953 от 22.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5907/2015 г.

Решение № 1953 от 22.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5907/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Мюмюне Айнур Ангелова лично и като осъществявала търговска дейност в качеството си на ЕТ "ЕСИ-ЕВ-Мюмюне Ангелова", чрез пълномощника й адв. Мария Гунчева, срещу решение № 422 от 9 март 2015 г., постановено по адм. д. № 704/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № 161203007/05 септември 2012 г., издаден от орган по приходите в ТД - гр. Пловдив на НАП, потвърден с решение № 156/13 февруари 2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Дирекция "ОДОП") при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП", не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на Мюмюне Айнур Ангелова лично и като осъществявала търговска дейност в качеството си на ЕТ "ЕСИ-ЕВ-Мюмюне Ангелова" с искане за прогласяване нищожността на ревизионен акт № 161203007/05 септември 2012 г., издаден от орган по приходите в ТД - гр. Пловдив на НАП, потвърден с решение № 156/13 февруари 2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП". Съдът е пирел, че приел, че оспорения пред него ревизионен акт е валиден административен акт, поради което е отхвърлил подадената жалба, като е осъдил оспорващата да заплати на ответника по жалбата направените по делото разноски. Решението е допустимо. Недопустимо е това съдебно решение, което е постановено при липсата на процесуална предпоставка или съществуването на процесуална пречка за конкретното производство. Доколкото при наличието на някое от посочените обстоятелства съдът не е имал право да процедира, то извършените процесуални действия, включително и постановяването на решение по съществото на спора, са невалидни и подлежат на обезсилване. В случая не са били налице процесуални пречки за разглеждането на подадената от Мюмюне Айнур Ангелова лично и като осъществявала търговска дейност в качеството си на ЕТ "ЕСИ-ЕВ-Мюмюне Ангелова" жалба с искане за прогласяване нищожността на цитирания по-горе ревизионен акт. Оспорващата е лице, разполагащо с право на жалба срещу издадения административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК възможността да се оспорват административните актове с искане за обявяването нищожността им не е ограничена със срок. Тук следва да се отбележи, че изложените в касационната жалба доводи касаят правилността на постановеното решение, а не неговата допустимост. Решението е и правилно. Изводите на административния съд за валидност на оспорения ревизионен акт са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е по делото, че Мюмюне Айнур Ангелова е упражнявала търговска дейност под фирма ЕТ "ЕСИ-ЕВ-Мюмюне Ангелова", търговското предприятие на който търговец е прехвърлено по реда на чл. 15, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) на "Вива груп 2010" ЕООД, както и това, че на 19 август 2011 г. е вписано заличаването на едноличния търговец в търговския регистър на Пловдивския окръжен съд. Ревизията, въз основа на която е издаден процесния ревизионен акт, е възложена за установяване на данъчни задължения на Ангелова във връзка с осъществяваната от нея търговска дейност като ЕТ "ЕСИ-ЕВ-Мюмюне Ангелова" за периода 15 май 2009 г. - 31 декември 2010 г. относно данък добавена стойност, за периода 01 януари 2007 г. - 31 декември 2010 г. относно данък по чл. 48 от Закона за доходите върху данъците на физическите лица (ЗДДФЛ) и за периода 01 януари 2007 г. - 31 декември 2010 г. за вноски за самоосигуряващи се лица за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ, или ревизията касае периоди преди прехвърляне на предприятието на едноличния търговец. При тези данни законосъобразно е приетото от административния съд, че заличаването на едноличния търговец като такъв не препятства възможността да бъде издаден ревизионен акт срещу физическото лице, действало като едноличен търговец, за задълженията на търговеца. За тези задължения отговарят солидарно отчуждителя на предприятието и приобретателя - чл. 15, ал. 3 от ТЗ. Поради това, както обосновано е приел първоинстанционният съд, за органите по приходите не съществува задължение да извършват ревизия и на двамата солидарни длъжници, а могат да издадат ревизионен акт само срещу единия от тях. Заличеното от търговския регистър като едноличен търговец физическо лице отговаря с имуществото си за задълженията към кредиторите. Съгласно разпоредбата на чл. 14 от ДОПК задължени лица са физическите и юридическите лица, при което и доколкото едноличните търговци не са юридически лица, то за задълженията, възникнали от дейността на физическите лица, действащи като еднолични търговци, отговорността е на съответното физическо лица. При това положение обстоятелството, че ревизията е извършена след прехвърлянето на предприятието на едноличния търговец, не е пречка за насочване на претенцията към касатора, както законосъобразно е приел административния съд. В случая се касае за съществуващо вземане, формирано преди прехвърлянето на предприятието. Задълженията за данъци и осигурителни вноски са възникнали съобразно приложимите материалноправни разпоредби по време, през което оспорващата е осъществявала дейността - обект на данъчното производство. Съдът е разгледал и подробно е обсъдил възраженията на жалбоподателката във връзка с компетентността на органа, издал ревизионния акт, като мотивирано е приел, че такава е налице. Изложените от административния съд доводи в тази насока се споделят напълно от касационната инстанция и - доколкото липсват допълнителни възражения в тази насока, не следва да бъдат повторно излагани. Неоснователни са възраженията на касаторката относно допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в това, че е даден ход на делото по същество, без да са събрани всички необходими доказателства. Сочените в касационната жалба доказателства, които не са били събрани от съда, са неотносими. Тези доказателства касаят законосъобразността на оспорения ревизионен акт, докато предмет на разглеждане в настоящото съдебно административно производство е само неговата валидност. По същите съображения не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила необсъждането на всички инвокирани от жалбоподателката основания. Съдът е обсъдил всички доводи, касаещи валидността на оспорения пред него ревизионен акт, като не е разгледал само тези, касаещи неговата законосъобразност. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,