Решение № 992 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5522/2011 г.

Решение № 992 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5522/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "БГ Ленд Форест" ООД, гр. Варна, представлявано от Велимир Иванов Магурев, срещу решение № 414/22.02.2011 г. по адм. д. № 3827/2010 г. на Административен съд-Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу Отказ за регистрация по ЗДДС № 031021000002250/09.09.2010 г. на ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 856/11.11.2010 г. на ДД "ОУИ"-Варна. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и постановяване на решение по същество, с което да се уважи жалбата до първоинстанционния съд. Ответната страна - ДД "ОУИ"-Варна не взема становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу отказът за регистрация по ДДС, първоинстанционният съд е обосновал фактически и правни основания за приложимостта на разпоредбата на чл. 176а, ал. 1 ЗДДС - основанието на което е постановен отказът. Решението е правилно. По възражението в касационната жалба за неустановеност на лицето, което е подписало със запетая пред "Росица Николова" акта са изложени подробни мотиви в решение № 856/11.11.2010 г. на изп. правомощията на директор на дирекция"ОУИ"-Варна - Надя Лозанова. В същото е изследвано авторството на обжалвания акт за отказ за регистрация по ДДС и е установено, че подписът е на лицето Катя Генчева, ст. инспектор по приходите, която е замествала Росица Николова за периода на отпуска й, включващ и периода на издаване на акта. Пред първоинстанционният съд не е поддържано това възражение за липса на компетентност на органа, издал акта, поради което мотиви в тази насока не се съдържат в обжалваното съдебно решение. Твърдението, че административния акт, съдържащ отказ за регистрация по ДДС е издаден при липса на компетентност на органа е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 176а, ал. 1, т. 1 ЗДДС компетентният орган по приходите отказва регистрация на лице, което не е предоставило в указания срок обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година и за което са налице данни, че един или няколко от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите му са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени задължения за данък върху добавената стойност над 5000 лева. Фактическите данни, установени в хода на административното и съдебно производство, определят наличието на тази законова хипотеза. За периода 28.01.2003 г. - 14.07.2006 г. Велимир Иванов Магурев е бил собственик на половината от капитала и управляващ друго дружество - "АКВ Груп 2" ООД. За това дружество е установено, че за посочения период има задължения по ЗДДС в размер на 214 833,20 лева. Задълженията са установени с влезли в сила РА. Преобразуването на "АКВ Груп 2" ООД в "АКВ Груп 2" ЕООД, последното с едноличен собственик на капитала и представляващ Стоян Димитров Ваклинов, е вписано в ТР на Добричкия окръжен съд с Решение № 1594/14.07.2006 г., видно от представеното по делото удостоверение от 13.05.2010 г., т. е. промяната е след периода на установените задължения за "АКВ Груп 2" ООД и всички възражения във връзка с представителството и неучастието на лицето Велимир Иванов Магурев в "АКВ Груп 2" ООД са неоснователни, недоказани и в противоречие с доказателствата по делото. Правно релевантните факти с оглед приложението на разпоредбата на чл. 176а, ал. 1, т. 1 ЗДДС, са установени. От страна на органа по приходите е изпълнено задължението да отправи искане за внасяне на обезпечение в определен срок, но след като обезпечение не е внесено от страна на касатора, е постановен отказът за регистрация по ДДС. Първоинстанционният съд, след като е обсъдил всички установени факти и обстоятелства и подробно е обсъдил възраженията на касатора, повдигнати в първоинстанционното производство, които са поддържани и пред настоящата инстанция, е достигнал до обоснования извод, че са налице основанията за отказ по чл. 176а, ал. 1, т. 1 ЗДДС да бъде регистриран заявителят по реда на ЗДДС. Решението, с което е отхвърлена жалбата срещу отказа за регистрация по ДДС, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,