Решение № 10746 от 25.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6032/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Консулското длъжностно лице в Посолството на Република България в Техеран, Ислямска Република Иран, чрез пълномощника юрк. Василева, срещу решение 2543/16.04.2021г. по адм.д. 2533/2020г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което съдът, по оспорването на Ф. Гадеси, е отменил отказ за издаване на виза "С" по заявление рег. THR1905166, подадено в посолството на РБ в Техеран и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението за издаване на виза. Релевирани са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК напревилно приложение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Отправено е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Ф. Гадеси, гражданин на Ислямска Република Иран срещу отказ за издаване на виза, връчен на 28.01.2021г.на консулското длъжностно лице в посолството на РБ в Техеран, Ислямска република Иран. В съдебно заседание пълномощникът юрк. Е. Василева поддържа жалбата и моли съда да я уважи по подробно развитите съображения в нея. Представя и писмена защита. Ответникът- Ф. Гадеси, гражданин на Ислямска Република Иран, чрез пълномощника адв. Бабачев в депозиран писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, изразява становище за нейната неоснователност. Представя и писмена защита в подкрепа на поддържаните доводи за правилността на обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд, приема същата за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При извършена проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК, съдът приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Въпреки общото възражение за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, касаторът не навежда конкретни доводи за пороци в развилото се съдебно производство. Същото е образувано пред АССГ по жалба на Ф. Гадеси, гражданин на Ислямска Република Иран срещу отказ за издаване на виза "С" по заявление рег. THR1905166. Съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание, за което е призовал надлежно конституираните страни. В хода на производството по делото са събрани относими, допустими и необходими за изясняване на спора доказателствени средства. Касационната инстанция не констатира пороци на съдебния акт породени от допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на правилното приложение на материалния закон: Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е отказ за издаване на виза "С" по заявление рег. THR1905166, на Ф. Гадеси подписан от консулско длъжностно лице. За да отмени обжалвания акт, съдът е приел, че макар отказът да е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма на акта и на процедурните правила, същият противоречи на материалния закон, а също и на целта на закона- отменителни основания по чл.146, т.4 и т.5 от АПК. Съдът е споделил оплакването на жалбоподателя, че не се доказват основанията по чл.10, ал.1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ за включване на лицето в списъка по чл.21а, ал.1 от ЗЧРБ, което прави отказа незаконосъобразен, постановен при липса на доказателства за наличието на предпоставките по чл.10, ал.1 от закона, без дори да е посочена конкретна хипотеза от възможните 26 точки на разпоредбата. Според решаващия съд, включването в списъка по чл.21а, ал.1 ЗЧРБ е без доказано основание, поради което и позоваването в акта на чл.10, ал.1, т.14 от ЗЧРБ е незаконосъобразно. Решението е неправилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и в съответствие със съдопроизводстевите правила, но е необосновано, което е довело и до противоречие с материалния закон. В чл.21а от ЗЧРБ е предвидено, че МВР, МВнР, председателят на ДАНС или упълномощени от тях длъжностни лица могат периодично да включват чужденци в информационния масив на нежелани в страната чужденци при наличието на основанията по чл.10 ЗЧРБ, а условията и редът за поддържане и актуализиране на информационния масив по ал.1 се определят от МВР, МВнР и председателя на ДАНС. Съгласно чл.10, ал.1, т.14 ЗЧРБ, отказва се издаване на виза или влизане в страната на чужденец, който е включен в информационния масив на нежеланите за страната чужденци по чл.21а, ал.1 ЗЧРБ. Съгласно чл.34, ал.1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, не се издава виза на чужденец, когато е налице едно от основанията посочени в чл.10 ЗЧРБ. За отказа се съставя формуляр по образец, в който се вписват мотивите, като се посочва основанието за отказа, без да се вписват съображенията засягащи интересите на националната сигурност. В Инструкцията за условията и реда на съгласуване на заявленията за издаване на визи са регламентирани съгласувателните процедури с оглед произнасянето по заявления за издаване на визи. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че с чл.10, ал.1, т.14 ЗЧРБ законодателят изрично е регламентирал отказ от издаване на виза или влизане в страната на чужденец, който е включен в информационния масив на нежелани в страната чужденци по чл.21а, ал.1 ЗЧРБ. На компетентните органи не е представено право на преценка дали да издадат поисканата виза или не в посочената хипотеза. В чл.34, ал.1 от посочената Наредба изрично е отбелязано, че органът посочва основанието за отказа без да се вписват съображенията засягащи интересите на националната сигурност. Като се имат предвид относимите разпоредби на чл.21а, чл.10, ал.1, т.14 ЗЧРБ с оглед на характера им и целите - очевидно е, че при положението на чл.34, ал.1 от Наредбата е достатъчно посочване на основанието за отказа без да се излагат съображения за това по какви причини чужденецът е включен в информационния масив по чл.21а ЗЧРБ, тъй като тези съображения засягат националната сигурност. В процесния случай в оспорения административен акт /л.87-88 от първоинстанционното дело/ изрично е посочено основанието по чл.10, ал.1, т.14 вр. с чл.21а ЗЧРБ и са спазени изискванията на чл.34, ал.1 от Наредбата. От анализа на писмото на ДАНС /л.126-127 от първоинстанционното дело/ категорично се установява, че в процеса на съгласуване ДАНС е възразила да се издаде виза и че жалбоподателят е включен в списък с нежелани в страните чужденци по чл.21а ЗЧРБ. Посоченото писмо не е оспорено по реда на чл.193, ал.1 ГПК, има характер на официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, ползващ се с материална доказателствена сила. При тези данни, настоящият състав намира, че в хода на производството категорично са установени основанията по чл.10, ал.1, т.14, вр. с чл.21а ЗЧРБ, както и спазването на изискванията на чл.34, ал.1 ЗЧРБ. Противно на приетото от административния съд, касационната инстанция счита, че оспореният отказ за влизане в Република България е постановен при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. В мотивите на съдебното решение вярно е отразено, че с влязло в сила съдебно решение 3682/2019г. по адм.д. 3936/2019г. на АССГ, постановено във връзка с Решение 16 от 28.03.2019г. по адм.д. С-47/2018г. от ВАС, Седмо отделение, окончателно е отменен Отказ за издаване на виза с изх. THR 1601028 от 10.01.2017г., постановен от консулското длъжностно лице в посолството на РБ в Техеран, а преписката е върната на административния орган със задължителни указания по прилагането на закона. Интерпретирайки дадените от съда указания, обаче, първоинстанционният съд необосновано е счел, че същите не са изпълнени, а постановеният отказ им противоречи. Настоящият състав намира, че при новото произнасяне при разглеждане на заявлението за издаване на виза от страна на Ф. Гадеси, са изпълнени указанията, дадени в мотивите на Решение 3862/ 07.06.2019г. по адм.д. 3936/2019г. по описа на АССГ, влязло в сила. Както бе посочено по- горе, по делото е представено писмо М- 7683/05.11.2020г. на ДАНС, в което се декларира, че лицето Ф. Гадеси е включен в информационния масив на нежеланите в страната чужденци за периода 09.08.2011г.- 08.08.2021г. Противно на приетото от административния съд, настоящият състав намира, че с пова писмо е изпълнено указанието на АССГ по отношение на това консулското длъжностно лице да се увери, че към датата на подаване на заявлението за виза и към момента на новото произнасяне оспорващият е включен в този списък. Извършена е актуална преценка при разглеждане на заявлението за издаване на виза и са спазени всички процедурни правила по специалната нормативна уредба. Следва да се подчертае, че в съответствие с установената съдебна практика, при новото произнасяне по заявлението решаващият административен орган не е длъжен да даде положително становище за издаване на виза. Това е така, тъй като съдът дава задължителни указания по правилното приложение на закона, а не указания досежно съдържанието на акта. Горното обосновава извод за неправилност на обжалваното съдебно решение, което следва да се отмени, а вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Ф. Гадеси, гражданин на Ислямска Република Иран, против отказ за издаване на виза "С" по заявление рег. THR1905166 на Консулското длъжностно лице в Посолството на Република България в Техеран, Ислямска Република Иран. При този изход на спора, разноски на ответника не се дължат. На касатора не се дължат разноски за настоящата инстанция, тъй като не е заявено искане за това. Съдът констатира, че пред първата инстанция юрк. Василева е отправила искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде уважено, като бъде присъдено такова в размер на 150 лв. с настоящото решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, настоящият състав на четвърто отделение на Върховен административен съд