Решение № 10278 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13696/2018 г.

Решение № 10278 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13696/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Иванчева, от [населено място], област [област] против решение № 1995/09.10.2018 г. по адм. дело № 887/2018 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г", чл. 108 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Пловдив, чрез гл. юрисконсулт Г. Вълчанова представя писмен отговор, в който развива подробни съображения за неоснователност на същата. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 1995/09.10.2018 г. по адм. дело № 887/2018 г. Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на А. Иванчева, от [населено място], област [област] срещу решение № 2153 – 15 – 44/06.03.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] / 12.01.2018 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден при спазване на основанията за законосъобразност по чл. 146 АПК и чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" КСО във връзка с чл. 117, ал. 3 КСО. Решението е правилно. По делото е установено, че личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката е отпусната през 2000 г. при осигурителен стаж от втора категория труд 28 г., 00 м. и 00 д. и от трета категория 01 г., 07 м.. Установената липса на цялото пенсионно досие, заедно с още десетки пенсионни преписки са накарали органите на ТП на НОИ да осъществят проверки за отпуснатите по тях пенсии и са предприели действия по тяхното възстановяване. В хода на извършената проверка по чл. 108 КСО за изясняване на осигурителния стаж от лицето са били изискани всички върнати му документи от пенсионното досие. Поканено е било да посочи при кои осигурители е полагало труд през годините. Събраните данни са установили осигурителен стаж от 05 г., 08 м. и 13 д. от трета категория, както следва: в КЗС с. Секирово за 1967 г. – 08 м. и 04 дни; за 1970 г. – 08 дни; за 1971 г. – 08 м. и 12 дни; за 1972 г. – 07 м. и 05 дни и 04 м. и 25 дни майчинство; за 1973 г. – 07 м. и 20 дни; за 1978 г. и 1979 г. – 07 м. и 28 дни и за 1983 г. – 01 м. и 11 дни; в ДСС с. Генерал Николаево – за 1976 г. 02 м. и 12 дни и за 1980 г. – 01 г.; в Наркооп Раковски за 1979 г. – 07 м. и 24 д. и по данни от Регистъра на осигурените лица в НОИ за 1999 г. – 24 дни. Сумирани като осигурителен стаж горепосочените периоди не установяват наличие на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст нито към момента на отпускането й нито към момента на издаване на разпореждане № [ЕГН] / 12.01.2018 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ. Съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал когато се установи, че пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането и. Налице е фактическият състав от посочената правната норма и като са отменили всички предходни разпореждания, с които е била отпусната и осъвременявана ЛПОСВ на жалбоподателката и са отказали отпускане на пенсия пенсионните органи и административният съд са приложили точно материалния закон. ЛПОСВ на А. Иванчева е била отпусната по реда на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО като същата не е могла да установи наличието на осигурителен стаж от втора или първа категория. Жалбоподателката сама е заявила, че през 2000 г. е дала всичките си документи на мъж, който се е представил за служител на НОИ, тъй като не й достигал стаж за пенсия, след което той направил необходимото да получи такава, но след това не и ги е върнал. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност е достигнал до обосновани изводи, които се споделят и от касационната инстанция. Предвид изхода на спора в тежест на жалбоподателката следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение