Решение № 9323 от 30.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6180/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Н. Н., гражданин на Демократична република Конго, действащ чрез процесуален представител – адв. М. Недков от Софийска адвокатска колегия (САК). Жалбата е против решение № 16955 от 04.05.2026 г., постановено по адм. дело № 2240/2026 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се съдът да отмени обжалваното решение. Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез юрисконсулт М. Кръстева, в съдебно заседание моли съдът да остави без уважение касационната жалба и да остави в сила решението на Административен съд София-град. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения: Предмет на контрол пред Административен съд София-град е било решение № 94/20.01.2026 г. на председателя на ДАБ при МС. С него на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Зубежището и бежанците/ЗУБ/, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, на Б. Н. Н. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното в настоящото производство решение, съдът е отхвърлил жалбата на Б. Н. Н. срещу горепосочения административен акт. За да стигне до този правен резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган и в установената форма, с излагане на фактически и правни основания за издаването му. Съдът е констатирал, че в хода на административното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуално - и материалноправни норми, обосноваващи отмяната на решението като незаконосъобразно. Приел е за правилен извода на административния орган, че изложените от лицето причини за напускане на страната му на произход не представляват материално-правно основание, по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца, административният съд е счел, че изложеното в нея не попада в предметния обхват на ЗУБ и причините за напускането на страната на произход не са свързани със страх от преследване от официалните власти или по причина на религиозна принадлежност, националност, пол, или други релевантни по смисъла на ЗУБ причини. Обсъдил е доводите на лицето, което не представлява субект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗУБ, като е отчетено, предвид и актуалната информация за страната на произход, че няма доказателства тази страна да не може или да нежелае да се противопостави на твърдяното насилие. Предвид изложеното съдът е стигнал до извода, че не са налице предпоставките по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място съдът е приел, че не са представени доказателства за наличие на хуманитарни причини, посочени в разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ. Съдът е счел, че в разглеждания случай не се навежда като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. Сред подробно обсъждане на представените справки е прието, че положението в държавата на произход не може да се приеме за достигащо такава степен на безогледно насилие, което да го определя като такова с характер въоръжен конфликт. Обжалваното решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Съдът е събрал необходимите за правилното решаване на спора доказателства, анализирал ги е в тяхната взаимна връзка, във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е обосновал правните си изводи, които се споделят от настоящия състав. Твърденията, изложени в касационната жалба пред касационната инстанция, до голяма степен се припокриват с тези, съдържащи се в жалбата срещу административния акт, депозирана пред Административен съд – София-град. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК с настоящото решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. За пълнота и яснота на изложението следва да бъдат направени и следните уточнения: Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от АССГ нарушения на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за която правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставяне на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Б. Н. Н. не е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности и не е имал проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност. Следва да се посочи, че спрямо него не е било осъществено и преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. По време на проведеното с чужденеца интервю на 05.08.2025 г., Б. Н. Н. е мотивирал молбата си за международна закрила с твърдение, че е бил осъждан. Разказал, че на 07.08.2024 г. бил оставил автомобила си и отишъл да пазарува в града, където случайно попаднал на размирици. По негови думи там имало групи, наричани „силите на прогреса", които били разпръснати от полицията. Полицията извършила арести и той бил задържан заедно с тях, въпреки че не бил част от тези сили. Обяснил, че групите искали да разбият къщата на бившия президент, а той ги видял и се уплашил, вследствие на което започнал да тича, попадайки сред тях, заради което е бил арестуван. Твърдял, че макар да е бил невинен, бил задържан заедно с приблизително 85 души. Посочил, че имал контакти с полковник, и този полковник му помогнал да избяга. Напуснал Конго именно заради този арест и осъждане. Заявява, че бил заплашван от полицията четири пъти и че по време на задържането бил пребиван. Молителят разказал и за инцидент на отвличане. Съобщил, че веднъж, през 2020 г., докато работел като таксиметров шофьор, след приключване на работа оставил собствената си кола и взел друго такси, за да се прибере. Шофьорът на това такси го отвлякъл. Отвличането продължило около 1-2 часа, като му отнели всички вещи, пари, телефон, дрехи, и го изхвърлили на пътя. Напуснал Конго с изготвен фалшив дипломатически паспорт от полковник в Киншаса, като документът бил предназначен единствено за улесняване на напускането на страната. Същото лице му е предоставило и разрешение за пребиваване във Франция, като му казал, че то е оригинално. С фалшивия дипломатически паспорт напуснал Конго със самолет, пътувайки първо до Танзания, където пребивавал 7-8 месеца. След това отпътувал със самолет за Турция, където останал 5 дни. Посочил, че получил турска виза директно на летището поради вида на паспорта, макар да не е дипломат. Подчертава, че това бил единственият начин да напусне страната, тъй като с обикновен паспорт щял да има нужда от виза, защото знаел, че паспортът е фалшив. От Турция пътувал с автобус до българската граница, където на 15 юли 2025 г. влязъл в Република България. Първоинстанционният съд правилно е приел, че причината, поради която жалбоподателят е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, а изложеното от чужденеца твърдения правилно са преценени като неубедителни, вътрешно противоречиви и неподкрепени с доказателства, поради което законосъобразно е отхвърлил молбата за предоставяне на бежански статут. Правилно административният съд е приел, че липсва основание и за предоставянето на хуманитарен статут, тъй като Б. Н. Н. не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства. При положение, че бежанската му история не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), административният съд законосъобразно е потвърдил оспореният акт и в тази част. Административният съд правилно е посочил, че в настоящия случай е неприложим и чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, както е мотивирано в решението по дело № С-465/2007 на Съда на Европейския съюз, достигайки до заключение, че както индивидуалното положение на лицето, така и обстановката в страната, не разкриват възможност за понасяне на насилие поради вътрешен въоръжен конфликт. Съдът се е позовал и на информацията, съдържаща се в представените по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ относно положението в Република Конго и правилно приел, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата по произход. Ситуацията в Република Конго, дори и да е много динамична в някои части на страната, не обосновава извод за незаконосъобразност на оспореното пред съда решение в частта, с която е постановен отказ да се предостави хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,