Решение № 1335 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5848/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Та. Ха. Груп ЕООД гр. Хасково, чрез адв. В. Челебиев - АК-Хасково срещу решение 1644/16.04.2024г. по адм. дело 53/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Та. Ха. Груп ЕООД гр. Хасково, срещу Решение 1012-26-353-1/21.12.2023 г. на Директор на ТП на НОИ - Хасково в частта, в която са потвърдени Задължителни предписания ЗД-1-26-01464649/21.11.2023 год. на Контролен орган към ТП на НОИ - Хасково, дадени за заличаване на некоректно подадените данни, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за Ш. С. Х., за периодите: от 10.04.2023 г. до 31.05.2023 г. с код за вид осигурен 10 ; от 01.06.2023 г. до 30.06.2023 г. с код за вид осигурен 01 и от 01.07.2023 г. до 30.09.2023 г. с код за вид осигурен 10 . Наведените в жалбата възражения досежно неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу издадените административни актове (решение и предписания) и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне. Претендира се присъждане на съдебно деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът Директор на ТП на НОИ - Хасково, в писмен отговор чрез пълномощник старши юрисконсулт Д. Стойчева, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е частично основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 1012-26-353-1/21.12.2023г. на Директор на ТП на НОИ Хасково, с което са потвърдени Задължителни предписания ЗД-1-26-01464649/ 21.11.2023 год. на Контролен орган към ТП на НОИ - Хасково, дадени за заличаване на некоректно подадените данни, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за Ш. С. Х., на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно ревизионна дейност от контролните органи на НОИ е предписано дружеството - осигурител Та. Ха. Груп ЕООД следва да заличи данните: 1.1 за периода от 01-04-2023 до 09-04-2023, с вид осигурен 01, декларация образец 1; 1.2. за периода от 10-04-2023 до 31-05-2023, с вид осигурен 10, декларация образец 1; 1.3. за периода от 01-06-2023 до 30-06- 2023, с вид осигурен 01, декларация образец 1; 1.4. за периода от 01-07-2023 до 30-09-2023, с вид осигурен 10, декларация образец 1; 2.1. Основни данни за месец 04.2023 г. с код за вид осигурен 01 за непълен месец - 05 работни дни с осигурителен доход в т. 21 - 2827.78 лв. и в т.15 - последен ден в осигуряване 09-ти, в срок от 14 работни дни от получаването му. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд приема за безспорно, че Ш. С. Х. е сключил с дружеството-жалбоподател трудов договор 100/01.01.2021 г., съгласно който е назначен в Та. Ха. Груп ЕООД на длъжност строителен предприемач , считано от 01.01.2021 г., когато е и постъпил на работа; както и че с договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 10.04.2023 г. Е. Е. Ф. му е продал дружествените си дялове и Ш. С. Х. е станал управител и едноличен собственик на Та. Ха. Груп ЕООД, като тези обстоятелства са вписани в Търговския регистър на 19.04.2023 г. На 10.04.2023 г. е сключен и договор и управление между Та. Ха. Груп ЕООД и Ш. С. Х.. За периода от 19.04.2023 г. до 15.10.2023 г. вкл., Ш. С. Х. бил във временна неработоспособност. Спорен от правна страна бил въпроса относно обстоятелството, че Заповед 10/10.04.2023 г. за прекратяване трудовото правоотношение на Х. била отменена като незаконосъобразна, т.е. било налице валидно основание за осигуряване на същия по трудово правоотношение за м. 04.2023 г. и нямало основание да се заличават данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО както за периода от 01.04.2023 г. до 09.04.2023 г., така и от 10.04.2023 г. до 31.05.2023 г.. За периода след 10.04.2023 г. нямало констатация, че Ш. С. Х. не бил извършвал дейност по чл. 10. ал. 1 КСО. Първоинстанционният съд приел, че вписването на управителя в Търговския регистър е от значение за правоотношенията на дружеството с трети лица, вкл. и за осигурителното правоотношение с НОИ, поради което за Х. качество на управител на Та. Ха. Груп ЕООД възникнало от 19.04.2023 г., като от тази дата подлежал на осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. На 18.04.2023 г. Х. е претърпял ПТП, а на 19.04.2023 г. е постъпил в болнично заведение, като бил изписан на 24.04.2023 г., а от 19.04.2023 г. до 15.10.2023 г. са му издадени болнични листове за временна неработоспособност. При това положение административните органи правилно били приели, че за периода на неработоспособността не дължи осигурителни вноски по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, в качеството си на управител на Та. Ха. Груп ЕООД, както и че подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО с код за вид осигурен 10 са без правно основание, поради което следва да се заличат, респ. правилни са Задължителните предписания в частта, в която е посочено, че Та. Ха. Груп ЕООД следва да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО на: 1.2. Ш. С. Х. за периода от 10-04-2023 до 31-05-2023, с вид осигурен 10, декларация образец 1; 1.3. за периода от 01-06-2023 до 30-06-2023, с вид осигурен 10, декларация образец 1, 1.4. за периода от 01-07-2023 до 30-09-2023, с вид осигурен 10, декларация образец 1. Приел, че лицето не е започнало да упражнява трудова дейност като управител по смисъла на чл. 10, ал. 1 КСО. Първоинстанционният съд е счел, че трудовото правоотношение с Ш. С. Х. не е било прекратено със Заповед 10/10.04.2023 г., считано от 10.04.2023 г. , като се е позовал на практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК и обективирана в Решение 383 от 29.11.2012 г. по гр. д. 1415/2012 г., III гр. о., Решение 69 от 20.04.2012 г. по гр. д. 898/2011 г., III гр. о., Решение 183 от 21.12.2011 г. по гр. д. 565/2010 г., III гр. о. и др.. Като е възприел обратното, административният орган неправилно бил тълкувал и приложил закона, което водило до незаконосъобразност на Задължителните предписания в частта, в която е посочено, че 1.1. Та. Ха. Груп ЕООД, следва да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО на Ш. С. Х., за периода от 01-04-2023 до 09-04-2023, с вид осигурен 01, декларация образец 1; 2.1. Основни данни за месец 04.2023 г. с код за вид осигурен 01 за непълен месец - 05 работни дни с осигурителен доход в т. 21 - 2827.78 лв. и в т.15 - последен ден в осигуряване 09-ти.. По тези мотиви съдът отменил решението на Директора на ТП на НОИ Хасково и задължителните предписания, в частта по т. 1.1 и по т. 2.1, а в останалата част жалбата като неоснователна е отхвърлена. Върховният административен съд шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но частично неправилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд по отношение възникването на основанието за осигуряване на Ш. С. Х. по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. По силата на посочената разпоредбата в кръга на лицата задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са и управителите, респ. изпълнителите по договор за управление и контрол на търговското дружество. Съгласно чл. 147 ал. 1 изр.първо от ТЗ едноличният собственик на капитала управлява и представлява едноличното дружеството с ограничена отговорност лично или чрез определен от него управител. Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. (чл.141 ал.7 от ТЗ) В съответствие с текста на чл. 119, ал. 2 във вр. с ал.1 т.2 от ТЗ в търговския регистъра се вписва назначения управител или управители на дружеството. При анализа на субектния състав на осигурителното правоотношение се разграничат следните хипотези: осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигурителя; осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигуреното лице; осигурително правоотношение между осигурителния орган и самоосигуряващото се лице. Предметът на спора е детерминиран от първите два вида правоотношения, като и в двата случая осигурителният орган е трето лице досежно трудовото правоотношение (работодател работник), от което произтича осигурителното. В този смисъл вътрешните за търговското дружество правоотношения не могат да обвързват трети на тях лица докато не бъдат надлежно оповестени. Предвид изложеното, в своята трайна практика Върховният административен съд приема, че вписването е елемент от фактическия състав, пораждащ действието на взетото решение за възлагане на управлението на ЕООД. Вписването в Търговския регистър на управителя на ЕООД е от значение за правоотношенията на дружеството осигурител с трети лица, вкл. и за осигурителното правоотношение с Националния осигурителен институт. Надлежното упражняване на управленческите и представителни функции на лицето са обусловени от вписването на законоустановените данни в Търговския регистър. Лице, на което е възложено управлението на ЕООД, но едновременно с това не е извършено вписване в търговския регистър, не може да упражнява трудова дейност по смисъла на чл. 10 КСО като управител на търговското дружество и като правна последица да подлежи на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО (В същия смисъл виж решение 4573 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. 14622/2019 г., VI о., решение 2643 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. 9008/2018 г., VI о., решение 6296 от 19.05.2017 г. по адм. д. 2842/2017 г. на ВАС, VI о. и решение 15852/21.12.2017 г. по адм. дело 4364/2017 г. на ВАС, VI о., решение 1264 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. 13185/2016 г., VI о., решение 13589/14.12.2015 г. по адм. дело 4409/2015 г. на ВАС, VІ о.; решение 5147/14.04.2014 г. по адм. дело 786/2014 г. на ВАС, VІ о.; решение 9412/07.07.2014 г. по адм. дело 5418/2014 г. на ВАС, VІ о.; решение 5552/25.05.2006 г. по адм. дело 1436/2006 г. на ВАС, VІ о.). В случая следва да се направи разграничението, когато управителя на ЕООД е и негов едноличен собственик на капитала и липсва сключен договор за възлагане на управлението. Тогава физическото лице управител и едноличен собственик на капитала на ЕООД, представлява дружеството по силата на закона, а не въз основа на сключен договор и не подлежи на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. В този случай същият подлежи на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт на основание чл.4 ал.3 т.2 от КСО като самоосигуряващо се лице. В този смисъл при наличие на сключен договор за управление по смисъла на чл.141 ал.7 от ТЗ, възниква основание за осигуряване на управителя на ЕООД, независимо, че е и едноличен собственик на капитала, и на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. За да бъде обаче осигурено лице, същият следва да е започнал да упражнява трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО. По делото е установено, че Ш. С. Х. е вписан като управител на 19.04.2023 г., но не е започнал реално да изпълнява възложената му от работодателя трудова функция по договора за управление, а от същата дата е в отпуск поради временна неработоспособност и няма отработен ден. Съгласно легалната дефиниция на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5". Т. е. законодателят е обвързал статута на осигуреното лице с чл. 10 от КСО, според който осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски. Следователно, както административният орган, така и първоинстанционният съд правилно са приели, че към датата на настъпване на осигурителния риск Х. няма статут на "осигурено лице". (В този смисъл Решение 15694 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. 10361/2014 г., VI о.) Когато обаче това лице - управител и едноличен собственик на капитала на ЕООД, е било назначено и по трудов договор в същото дружество, който не е бил прекратен към момента на възникването на качеството управител и едноличен собственик на капитала, какъвто е настоящия случай, то това лице е следвало да бъде осигурявано и на основание чл.4 ал.1 т.1 от КСО. Въпросът за действителността на такъв вид трудов договор, особено когато е сключен за различна длъжност от управител , е спорен в практиката на общите и административните съдилища. Постоянна е обаче практиката на Върховния административен съд, че действието на валидно сключен трудов договор може да не се зачете от контролните органи на ТП на НОИ само при наличие на влязъл в сила съдебен акт, с който е призната недействителността му в производство по чл.74, ал.3 от Кодекса на труда по реда на Гражданския процесуален кодекс. Тъй като редът за установяване на действителните отношения между работник/служител и работодател е специален и по аргумент от мотивите на Тълкувателно решение 6 от 27.10.2022г по тълкувателно дело 6/ 2021 г на ОСС от I и II колегия на ВАС, косвен съдебен контрол върху трудовия договор на Ш. С. Х. е недопустим в административното и в свързаното с него съдебно производство. (Решение 13655 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. дело 4332/2024 г. VI о.) Доколкото трудовият договор на Х. с Та. Ха. Груп ЕООД не е обявен за недействителен по надлежния ред, то същият следва да се счита за осигурен на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО във вр. с § 1, ал. 1, т. 3 изр.второ от ДР на КСО, за което коректно са подадени данни от касатора в качеството на негов осигурител за периода от 01-06-2023 до 30-06- 2023 г. с код на вид осигурен -01. Съгласно чл.5 ал.4 т.1 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите , дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Според чл.2 ал.1 във вр. с Приложение 1 от ПЗР на Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба Н-13 от 17.12.2019 г.), в декларация образец 1 се попълва т.12. Вид осигурен - в две позиции код, както следва: - 01 - за работници или служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при един работодател, включително и членове на кооперации, работещи по трудово правоотношение в кооперацията, без обхванатите от следващите кодове; - 10 - за управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества, и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон. Съгласно чл.4 ал.8 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за лицата, осигурени на повече от едно основание по чл. 4 от КСО, се подават декларации образец 1 и в случаите, в които на едно от основанията осигурителните вноски са внесени върху максималния месечен осигурителен доход. При тази законова регламентация относно Ш. С. Х. като осигурено лице, осигурителя Та. Ха. Груп ЕООД е следвало да подава декларация образец 1, в която е отразен код за вид осигурен 01 за периода от възникване на трудово правоотношение по трудов договор 100/01.01.2021 г. до неговото прекратяване, но не и декларация образец 1, в която е отразен код за вид осигурен 10 за периода от 10.04.2023 г. до прекратяването на временната нетрудоспособност. Този извод следва от констатацията на първоинстанционния съд, с която е приел, че трудовия договор между Ш. С. Х. и осигурителя Та. Ха. Груп ЕООД не е прекратен, както е приел административния орган. Между Х. и касатора обаче не е и възникнало осигурително правоотношение въз основа на факта на вписването на първия като управител на дружеството на основание чл.4 ал.1 т.7 от КСО, тъй като същият не е започнал да упражнява дейност като такъв, поради временна нетрудоспособност. В тази връзка са необосновани доводите на касатора, че административния орган и съда е следвало да дадат предписания за подаване на данни по чл. 5 , ал.4 от КСО с код 01 за целия период на проверката. Както е посочил горестоящия административен орган подадените данни могат да се коригират по реда на чл.9 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г., като това е в правомощието на осигурителя. По горните съображения Върховният административен съд намира, че оспореното пред първата инстанция решение, което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 от КСО, и потвърдените с него задължителни предписания за заличаване на данните по т. 1.2. за периода от 10-04-2023 до 31-05-2023, с вид осигурен 10, декларация образец 1; 1.4. за периода от 01-07-2023 до 30-09-2023, с вид осигурен 10, декларация образец 1, като краен резултата са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност. При постановяване на решението си в тази част първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон и правният му извод за законосъобразност на процесните актове на администрацията в тази част е обоснован, поради което липсват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По отношение на дадените предписания за заличаване на некоректно подадените данни, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за Ш. С. Х. по т. 1.3. за периода от 01-06-2023 до 30-06- 2023, с вид осигурен 01, декларация образец 1, изводите на първоинстанционния съд са необосновани и постановени в противоречие с материалния закон. На първо място неправилно първоинстанционният съд е приел, че тези указанията са за заличаване на код на вид осигурен 10. Видно от административния акт в него е посочено, че следва да се заличат данни с код на вид осигурен 01 в декларация образец 1. Освен това след като е приел наличие на валиден трудов договор, който не е бил прекратен по предвидения ред, съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО във вр. с § 1, ал. 1, т. 3 изр.второ от ДР на КСО и неправилно е приел, че Х. не е бил осигурено лице. По изложените съображения съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на Та. Ха. Груп ЕООД, против Решение 1012-26-353-1 от 21.12.2023 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Хасково и потвърдените с него Задължителни предписания ЗД-1-26-01464649/21.11.2023 г. на контролен орган при ТП на НОИ Хасково по т.1.3 , следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което подадената първоначална жалба срещу тази част на административните актове се уважи като основателна, а в останалата част проверяваният съдебен акт като валиден, допустим и правилен трябва да бъде оставен в сила. Неоснователно е искането за връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Административното производство относно дадените предписания е започнало по инициатива на административен орган, а не по искане на касатора за признаване или защита на негово субективно право или законни интереси. Затова отмяната на издадения административен акт не създава висящност на административното производство, което да е необходимо да приключи с нов административен акт. В случая с частичната отмяна от съда на оспорения административен акт е получена търсената защита. И тъй като не е налице хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК, съдът не следва да изпраща преписката на административния орган за ново произнасяне. Следва да се отбележи, че това не е пречка административният орган да издаде нов акт при наличие на предпоставките за това. (в този смисъл решение 14854 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. 8340/2018 г., VII отд.; решение 14968 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. 7420/2018 г., VII отд. Решение 13575 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. 4389/2020 г., IV о.,). При този изход на спора, на страните следва да се признаят разноски съобразно уважената и отхвърлената част на жалбата. С оглед представените доказателства, съдебните разноски претендирани от касатора за настоящата инстанция са в размер на 200 лева - заплатена държавна такса и 1500 лв. адвокатско възнаграждение. Същият е представил доказателства за направени разноски в размер на 800 лв. пред първата инстанция. Съобразно уважената част от жалбата, администрацията на органа издал отменения акт НОИ, следва да възстанови на касатора съдебни разноски в размер на 1500 лева за двете инстанции (2500 : 5 = 500 х 3). От тях в първата инстанция са присъдени 500 лв., от което следва, че за настоящата инстанция следва да бъдат присъдени 1000 лв. На основание чл. 143 ал. 3 АПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 изр.второ от НЗПП размерът на разноските на ответника следва да бъде съразмерен на отхвърлената част от жалбата, поради което окончателният размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение, следва да се определени на 100 лева за касационната инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1-во и 2-ро АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,