Решение № 15686 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13283/2016 г.

Решение № 15686 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13283/2016 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. З. Д. срещу Решение № 1931 от 25.10.2016 г., постановено по адм. д. № 2538/2015 г. от Административен съд гр. П., с което е отхвърлена исковата му молба срещу Агенция за социално подпомагане гр. С., с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за следната искова претенция: да се осъди ответника да заплати сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, изразяващи се в унижение, обида, душевни и физически страдания, влошаване на здравословното състояние, в резултат на незаконосъобразния отказ от страна на длъжностно лице в административната структура на ответника да му бъде предоставен формуляр на молбата - декларация за отпускане на социална помощ за закупуване на лекарства, както и вследствие на проявеното бездействие от страна на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. П., изразяващо се в непосочване на конкретните причини, довели до отказа да бъде предоставен въпросния формуляр. К. Д. З. Д. счита, че решението е неправилно, поради съображения, които съдът квалифицира като оплаквания за необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон при постановяване на решението - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът изтъква, че Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" гр. П. изрично е признал в свое писмо, че е осъществено твърдяното бездействие на служители, като това обстоятелство не се опровергава от свидетелските показания. Счита, че свидетелските показания е следвало да бъдат прецени съгласно чл. 172 ГПК и обсъдени с всички доказателства по делото, което не е сторено. Поддържа, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ отговорността за вреди, са налице. Позовава се на практиката на Европейския съд по правата на човека по делото "Йовчев срещу България", като счита, че обезщетението следва да бъде определено по справедливост. Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено, а ответникът да бъде осъден да заплати поисканото обезщетение. Ответната страна - Агенция за социално подпомагане оспорва жалбата. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Пред първоинстанционния съд е установено, че на 10.01.2014 г., след кардиологична интервенция в болница и поради необходимост от парични средства за лекарства, ищецът е посетил Дирекция "Социално подпомагане" гр. П., ССЗ "Централен 1" с цел подаване на молба - декларация за отпускане на еднократна помощ за закупуване на лекарства. Молбата е била подадена на 13.01.2014 г. в ССЗ"Централен 1", съгласно чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социалните помощи/ППЗСП/. Със заповед № Пу 108-22/29.01.2014 г. на Директор на Дирекция "Социално подпомагане" гр. П. е отпусната еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП, считано от 01.01.2014 г. в размер на 250 лв. По делото е изслушано експертно заключение, от което се установява здравното състояние на ищеца. На 13.01.2014 г. Д. Д. е подал жалба до Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. П. за това, че служители на агенцията в службата на ул. "Шести септември" № 77 в гр. П. са отказали да му дадат формуляр за молба-декларация за отпускане на помощ по чл. 16 от ППЗСП. С писмо изх. № 94 ДД-2/23.01.2014 г. Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" гр. П. е отговорил, че жалбата некоректно отразява действителната ситуация, тъй като същата е подадена след подаване на молбата - декларация. На 24.01.2014 г. ищецът е подал нова жалба до Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. П.. С писмо изх. № 94 ДД-10/04.02.2014 г. Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" гр. П. е уведомил Д. Д., че е посетил ССЗ "Централен-1" и е установил, че на 13.01.2014 г. той има подадена молба за подпомагане с еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП, която молба обаче е получил от служители в ДСП П., след като такава не му е била дадена в ССЗ "Централен-1"; че е проведен разговор със социалните работници и е обърнато внимание относно спазване на Етичния кодекс на служителите от АСП; че е получено уверение от последните, че подобни случаи няма да се срещат в работата им, така че гражданите да бъдат обслужвани коректно и да не се създават конфликтни ситуации. С писмото се поднасят извинения на ищеца за създаденото му неудобство. Директорът на дирекция "Социално подпомагане" в свидетелските си показания заявява, че не е отказано да се предостави молба-декларация по чл. 16 ЗСП и извинението представлява рутинна практика, но сочи че е обърнала внимание на служителите, че това не трябва да се повтаря. От показанията на разпитаните свидетели е установено, че пред двама от тях Д. Д. е споделил за това, че му е отказано да получи молба, поради което е трябвало да ходи в друга сграда и това го е натоварило психически и физически, бил е притеснен, в което свидетелите лично са се убедили. Разпитаните социални работници са заявили, че на ищеца не е отказвано да получи молба-декларация. Съдът е приел от правна страна, че за служителите от Агенция за социално подпомагане е налице нормативноустановено задължение за предоставяне на формуляри, необходими за започване на административното производство, за оказване на съдействие за попълването им, както и за спазване на Хартата на клиента, издадена от Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане и на чл. 3, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Приел е обаче въз основа на свидетелските показания на служителите на агенцията, че не е налице твърдяният отказ от страна на служител в сочената териториална структура на ответната Агенция за социално подпомагане да осигури достъп на ищеца до формуляр на молба - декларация, съгласно Приложение № 1 от ППЗСП за отпускане на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП. Такъв формуляр е бил предоставен на ищеца, още на същия ден, в който се е обърнал към служителите на Дирекция "Социално подпомагане" гр. П., ССЗ "Централен 1", като е бил подаден от него на 13.01.2014 г. и противно на твърденията на ищеца, не е отказано приемането му и ищецът не е претърпял вреди; напротив, получил е търсените средства и си е закупил лекарства. Съдът е посочил, че не е налице и бездействие от страна на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. П., изразяващо се в непосочване на конкретните причини, довели до отказа да бъде предоставен въпросния формуляр и непредприемане на необходимите административни мерки в тази насока, тъй като директорът е предприел съответните административни мерки и е отговорил писмено на всички поставени в жалбите въпроси. В решението е прието още, че няма причинна връзка между твърдяните противоправни бездействия и претендирания вредоносен резултат - влошаване на здравословното състояние на ищеца, съгласно съдебно - медицинската експертиза. По тези съображения исковата претенция е счетена за неоснователна. Решението е неправилно. Налице са посочените касационни основания. Съдът не е извършил преценка на събрания доказателствен материал в неговата съвкупност и въз основа на това е формирал погрешни изводи. Въпреки бланкетното позоваване на чл. 172 ГПК, съдът не е преценил свидетелските показания на служителите на ответника с оглед всички данни по делото, като отчете и заинтересоваността на тези служители от изхода на спора. Поради това погрешно е счел за установени фактите, изнесени от тези свидетели и съответно за недоказани фактите, съставляващи основание на иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ. Съдът е игнорирал доказателствената стойност на писмо изх. № 94 ДД-10/04.02.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. П.. В последното е удостоверено, че фактите по спора действително са се осъществили така, както са посочени от ищеца - той не е получил формуляр - молба за подпомагане с еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП от служителите в ССЗ "Централен-1", а едва при допълнително поискване от служители в ДСП П.. Налице е извънсъдебно признание на посочените факти, чиято доказателствена сила следва да бъде ценена от съда. Разминаването на свидетелските показания с това признание е основание те да не бъдат кредитирани. Не са обсъдени показанията на свид. Петрунов и Христев, въз основа на които са установени физическите и психически преживявания на ищеца в резултат на отказа да му бъде предоставен формуляр за подпомагане по чл. 16 ППЗСП. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ предвижда обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая ищецът е доказал наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразно бездействие на длъжностно лице от Агенция за социално подпомагане, настъпилата вреда и причинната връзка между действието и вредата. Безспорно е установено, че ищецът е имал нужда от финансова помощ за закупуване на скъпоструващи лекарства, които са били жизнено важни за него след претърпяна медицинска интервенция. Представените доказателства сочат, че той е посетил ССЗ "Централен-1", гр. П. веднага след изписването му от болницата, за да подаде молба за подпомагане, но не могъл да стори това, тъй като му е отказан формуляр. От свидетелските показания става ясно, че такъв е бил отказан, поради липса на доказателства за заплатени средства за закупени лекарства. Правилно съдът е установил, че за служителите от Агенция за социално подпомагане е налице нормативноустановено задължение за предоставяне на формуляри, необходими за започване на административното производство, за оказване на съдействие за попълването им, както и за спазване на Хартата на клиента, издадена от Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане и на чл. 3, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. След като такова задължение е налице, в случая то не е изпълнено и е налице незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 204, ал. 4 АПК. То е на още по-голямо основание вредоносно поради това, че е от естество да препятства упражняването на правата на лице, което е в уязвимо социално положение - възрастен човек и пенсионер със 100 лв пенсия, влошено здраве, липса на други доходи, изписан от болница след сериозна медицинска интервенция. В здравословното състояние, в което е бил ищецът, доказано от съдебно-медицинската експертиза, отказът да му бъде предоставен формуляр е породил у него основателно безпокойство, че няма да успее да се снабди с необходимите му лекарства. Налице са и свидетелски показания, които са били кредитирани от съда, като кореспондиращи с останалите данни по делото, за преживения стрес и психически страдания, в резултат на описаната фактическа обстановка. Поради това следва да се приеме, че претърпените от ищеца вреди следва да бъдат обезщетени от ответника. Предвид времетраенето на негативните изживявания - около 4 дена и техния интензитет, както и с оглед принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, настоящата касационна инстанция намира, че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 500 лв, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното изплащане на главницата. В останалата част искът с правно основание чл. 1 ЗОДОВ е недоказан по основание и размер. От събраните доказателства не се установява влошаване на здравословното състояние на ищеца и няма основание за присъждане на обезщетение в по-голям размер. Не е налице и бездействие на директора на ДСП гр. П., който, видно от представените писма, своевременно е изпълнил задълженията си, в резултат на което молбата на ищеца е била приета и социалното подпомагане е осъществено. В тази част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, са налице условията на чл. 78, ал. 7 от ГПК за присъждане на разноски на Националното бюро за правна помощ, поради което на НБПП, следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева, представляващи възнаграждение на адв. Славчев за двете инстанции, съобразно уважената част от исковата претенция, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение