Решение № 16619 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8637/2013 г.

Решение № 16619 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8637/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Камено срещу решение № 1055 от 14.05.2013 г., постановено по адм. дело № 114/2013 г. на Административен съд Бургас. С него е обявена нищожността на решение от 13.05.2010 г. на Общински съвет - гр. Камено, обективирано в т. 7 от протокол № 36 от 13.05.2010 г. С това решение е прието да се включи в "Програмата за управление на собствеността на Община Камено за 2010 г.", в частта имоти, които Община Камено да отдаде под наем - ПИ № 000229, находящ се в землището на с. Черни връх, Община Камено, с обща площ 24.940 дка, както и да се проведе публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем на същия недвижим имот - публична общинска собственост, съставляващ ПИ № 000229, находящ се в землището на с. Черни връх, Община Камено, с обща площ 24.940 дка, начин на трайно ползване - язовир, и е възложено на кмета на Общината да организира и проведе търга и да сключи договор за наем със спечелилия участник. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и решаване спора по същество или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Бургас. Ответникът Районна прокуратура Бургас, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховния административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, установен в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Бургас е било образувано по протест на прокурор от Районна прокуратура Бургас срещу решение от 13.05.2010 г. на Общински съвет - гр. Камено, обективирано в т. 7 от протокол № 36 от 13.05.2010 г. С това решение е прието да се включи в "Програмата за управление на собствеността на Община Камено за 2010 г.", в частта имоти, които Община Камено да отдаде под наем - ПИ № 000229, находящ се в землището на с. Черни връх, Община Камено, с обща площ 24.940 дка, както и да се проведе публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем на същия недвижим имот - публична общинска собственост, съставляващ ПИ № 000229, находящ се в землището на с. Черни връх, Община Камено, с обща площ 24.940 дка, начин на трайно ползване - язовир, и е възложено на кмета на Общината да организира и проведе търга и да сключи договор за наем със спечелилия участник. С обжалваното решение № 1055 от 14.05.2013 г. постановено по адм. дело № 114/2013 г. на Административен съд Бургас е обявена нищожността на протестираното решение на Общински съвет - гр. Камено. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че при вземане на процесното решение на ОС Камено не са съществували законови основания за отдаване под наем на язовира. Той не са могъл да се отдава под наем, а предоставянето му за ползване е могло да стане само чрез концесия. Решението на Общинския съвет е било прието при съществено противоречие с материално-правните разпоредби и като такова е нищожно. Обжалваното решение е правилно. В съдебната теория и практика се приема, че нарушение на материалноправния закон води до нищожност на административния акт, тогава, когато той е изцяло лишен от законово основание, при пълна липса на предпоставките на материалния закон. В случая процесното решение на Общински съвет Камено е взето на основание чл. 14, ал. 2, ал. 7 и ал. 8 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и § 4, ал. 1 от Закона за сдруженията за напояване /ЗСН/. Тези основания са изцяло неприложими. Язовирите са публична общинска собственост съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС, тъй като са определени като такива със закон - чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" от Закона за водите /изм./. От този закон и по-конкретно от разпоредбата на чл. 20 от него следва, че такива обекти се предоставят на концесия. За процесното решение на ОС Камено е бил приложим редът на Закона за концесиите (ЗК), респ. чл. 13, ал. 1, т. 2 от него, съгласно който на концесия по реда на ЗК се предоставят обектите от обществен интерес - обекти, имоти или части от имоти - публична държавна или публична общинска собственост. За язовира, за които е взето процесното решение, не е било налице предвиденото изключение в чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" от Закона за водите /изм./ - той да е с комплексен и значим характер по чл. 13, т. 1 от ЗВ или да е включен в имуществото на търговски дружества, различни от В и К операторите с държавно и/или общинско участие. Разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на Закона за сдружения за напояване /ЗСН/ е неприложима. Съгласно тази разпоредба ако до влизане в сила на закона няма сключени договори по § 3, ал. 2, до предявяването на искането по реда на § 3, ал. 3 язовирите и микроязовирите - публична общинска собственост, могат да се отдават само под наем по реда на чл. 12, ал. 4 от ЗОС след съгласуване с надзорния орган. Разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН препраща към § 3 от ПЗР на ЗСН. Алинея първа от последния § от своя страна разписва, че сдруженията придобиват право на собственост върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура, които са били включени в имуществото на прекратените организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Алинея втора от § 3 на ПЗР на ЗСН регламентира задължение за предаване на сдруженията за напояване на язовири по ал. 1, предназначени за напояване и представляващи елементи от напоителната система или нейна обособена част на територията на сдружението. В случая не е налице хипотезата на специалната правна норма на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН, тъй като язовирът, предмет на оспореното решение няма данни да е бил включен в имущество на прекратени организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не е бил предназначен за напояване, тъй като е бил отдаден под наем за стопанска дейност. В случая действително ЗСН е специален по отношение на ЗОС и ЗВ, но приложното поле на специалния текст от ЗСН е обусловено от наличие на изчерпателно изброени кумулативни предпоставки, които в случая не са налице. При това положение реда за управление на имуществото, публична общинска собственост, е този, предвиден в общия закон. Оспореното решение, с което в нарушение на ЗК - чл. 13, ал. 1, т. 2 от него, е предвидено отдаване под наем на язовир, които по дефиницията на чл. 19 от ЗВ е публична общинска собственост и подлежи на концесиониране, е незаконосъобразно. Разпоредбите на чл. 14, ал. 2, ал. 7 и ал. 8 от ЗОС са също неприложими. Налице е специален закон - чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" и чл. 20 от Закона за водите, които разпоредби следва да намерят приложение пред общите разпоредби на Закона на общинската собственост. Затова в случая е бил изцяло неприложим редът по § 4, ал. 1 от Закона за сдруженията за напояване и чл. 14, ал. 2, ал. 7 и ал. 8 от ЗОС за процесното решение. Съобразно това решението на ОС Камено е изцяло лишено от законово основание. Допуснато е такова съществено нарушение на материалния закон, което води до нищожност на постановения административен акт. В този смисъл е била и практиката по идентични дела, както на настоящия състав, така е с други състави на Върховния административен съд - решение по адм. д. № 14180/2012 г., IV отд.; решение по адм. д. № 12231/2012 г., VII отд.; решение по адм. д. № 10969/2012 г.; IV отд., решение по адм. д. № 14183/2012 г., IV отд.; решение по адм. д. № 10736/2012 г., IV отд.; решение по адм. д. № 15002/2012 г., IV отд. Настоящият състав не намира основания да се отклонява от тази практика. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевирани с касационната жалба пороци. Затова то следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,