Решение № 279 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3477/2014 г.

Решение № 279 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3477/2014 г., VIII о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Митница Пловдив, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 239 от 23.01.2014 г., постановено по адм. дело № 3517/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив (АСП), с което е отменено Решение № 1109 от 21.10.2013 г., издадено от началника на Митница Пловдив, с което на "Садат" ООД са определени за доплащане по ЕАД № 10BG003000H0167555/20101027 задължения за данък добавена стойност (ДДС) в размер на 4304,06 лв. и дължимата законна лихва, а Митница Пловдив е осъдена да заплати на това дружество сума в размер на 650,00 лв. - разноски по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение, предмет на контрол, поради противоречието му с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения за неговата незаконосъобразност. Според касатора установеното различие в данните по декларациите, както досежно стойността и вида на валутата, така и в условието на доставка, се отразява на митническия режим. Поддържа се неправилност на изводите на съда по същество относно правнозначимите факти от значение за случая. Иска се отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Садат" ООД срещу спорното административно решение, издадено от началника на Митница Пловдив. В съдебното заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба - "Садат" ООД изразява становище за нейната неоснователност в депозиран по делото писмен отговор, подаден от упълномощен адвокат. Иска обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Моли присъждането на адвокатско възнаграждение без да конкретизира неговия размер. Не представя доказателства за договарянето и заплащането му. В съдебното заседание ответникът по касация не се представлява. На 12.12.2014 г. представя писмени бележки. Иска оставяне в сила на обжалваното решение. Заинтересованата страна - директорът на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - Пловдив не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Установено е от първоинстанционния съд, че с ЕАД № 10BG003000H0167555 била поставена под митнически режим "допускане за свободно обращение с крайно потребление" стока - "хартиени носни кърпички марка "Танго", с нето тегло 11011 кг. За закупуването на стоката от доставчика "KOZMO KIMYA SAN.VEDIS TIC.LTD. STI. " е издадена търговска фактура № 109203 от 25.10.2010 г. на стойност 4590,00 евро, на база на която декларираната митническа стойност е определена на 8977,26 лв. Поради възникнали съмнения относно декларираната митническа облагаема стойност представената фактура, ведно с останалите документи, послужили за митническото оформяне на стоката, са изпратени за проверка по линия на международното сътрудничество до турската митническа администрация по силата на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност, утвърдена с Решение № 175 от 30 април 1998 г. на МС, ДВ, бр. 87/98 г. В отговор на отправеното искане от турската митническа администрация е получено писмо, ведно с износна митническа декларация досежно стоки като процесните, но с посочена стойност 21335,00 щатски долара, като износът е оформен с фактура с идентично описание на стоките и със същия номер, но с цена от 21335,00 щатски долара и условие на доставката FOB CERKEZKOY. Така е констатирано, че представената пред турските митнически власти за оформяне на износа фактура е със стойност и условие на доставката различни от стойността на фактурата представена пред българските. С оспореното пред първоинстанционния съд митническо решение е прието, че действително договорената между страните цена на стоките по процесния ЕАД е в размер равен на декларираната в износната митническа декларация - 21335,00 щатски долара, като действително уговорените условия на доставката са тези съгласно представените от турските органи документи, при което при определяне на митническата стойност съгласно чл. 29 от Регламент 2913/92 са прибавени и транспортните разходи. При така определената митническа стойност е определено, че дружеството следва да доплати 4304,06 лв. ДДС, както и следващата се лихва за забава. Първоинстанционният съд е съобразил, че по делото са представени противоречащи си частни свидетелстващи документи, изходящи от изпращача на стоките по ЕАД с идентични номера и дати, в които са посочени различни условия на доставката и различна стойност на стоките, както и квитанция, издадена от доставчика, с която последният потвърждава, че цената по фактура № 109203 от 25.10.2010 г. е в размер на 4590,00 евро. Изложил е съображения, че спорното митническо решение е немотивирано относно причините, поради които издалият го административен орган приема, че митническата стойност на стоките по процесния ЕАД и условията на доставката са тези, посочени в представените пред турските митнически органи документи. Съобразил е, че автентичността на представените от страните взаимно изключващи се документи с един и същи издател не е оспорена по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс, а фактурите и митническите декларации, в частта, с която лицето декларира условията на доставката, са частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. Фактурите изхождат от трето лице - изпращач, при което не може да намери приложение принципа, че частният свидетелстващ документ обвързва страната, която го е издала, когато са декларирани неизгодни за самата нея обстоятелства. Предвид това, съставът на АСП е направил извод, че по делото не са представени доказателства, въз основа на които да се установи по реда на чл. 29 от Регламент 2913/92 митническата стойност на стоките по процесния ЕАД, както е прието в обжалваното решение. В този смисъл е намерил спорното решение за издадено в нарушение на материалния закон - определената в него митническа стойност е необоснована и немотивирана. Решението е правилно. Правилно съставът на АСП е приел като краен резултат, че от представените от "Садат" ООД доказателства се установява, че декларираната митническа стойност на стоката е договорената и платена. Липсват каквито и да е доказателства по преписката, обосноваващи извода в оспорения акт, че стоката е оформена със занижена стойност. Правилно съдът е приел, че актът е немотивиран и това е самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразен, тъй като при липса на мотиви съдът е възпрепятстван да упражни контрол върху оспорения административен акт. Правилно също така съдът е обсъдил доказателствената сила да представените документи в качеството им на частни такива, като е направил съответстващи на това правни изводи. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО), респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а"-"г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. Несъответствията в приобщените по делото частни документи, без да е извършена последователна и задълбочена проверка относно договорената и платената стойност, не е основание за определяне на митническата облагаема стойност по реда на чл. 29 от Регламента, различна от декларираната от вносителя по ЕАД и приложената към него фактура. При неоспорена фактура, приложена към процесния ЕАД, не са налице основания за промяна на декларираната митническа стойност на осъществения внос, по реда на чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92. С оглед разпределението на доказателствената тежест и съобразно представените писмени доказателства, правилни са изводите на съда, че в оспореното решение не е мотивирано и обосновано определянето по реда на чл. 29, § 1 от МКО на митническа облагаема стойност по процесния ЕАД, различна от декларираната. На административния орган е тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта, а именно, че платената или подлежаща на плащане цена е по-висока от декларираната. По делото такива доказателства не са представени и не са ангажирани - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения. Липсват мотиви в оспорения административен акт защо следва да се приеме за достоверна по - високата стойност, информация за което е получена по линия на международния обмен, а не тази по фактурата, приложена към процесния ЕАД. Несъответствието в данните по представените доказателства не изключва задължението за издателя на акта да изложи мотиви с оглед обосноваване причините, поради които при наличието на документи с противоречиво съдържание е дал вяра на тези, получени по линия на международното сътрудничество, а не на представените от "Садат" ООД. Правилно съдът е приел, че представянето на документите, посочени от турските митнически органи "първи по време" не означава, че сочените в тях условия и цена на доставката са действителните такива. В тежест на ответника в първоинстанционното производство е било да докаже, че стойността на стоката, посочена във фактурата, приложена към ЕАД на износителя, е действително договорената стойност, а не е тази, която вносителят е декларирал. В този смисъл правилни са изводите на съда, че оспореният акт не е мотивиран относно определената нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МК, респективно чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната, за която са налице достатъчно доказателства, за да се приеме, че е реално договорената и платена цена. Възможността за представяне на информация, събрана по линия на посоченото международно сътрудничество, която да се използва като доказателство в административните и съдебни процедури не означава, че въпросната информация има приоритет пред всички останали събрани в съответното производство доказателства. Доказателствената тежест относно фактическите констатации на административния акт носи неговият издател и при липса на такова доказване в негова тежест са и последиците от това недоказване. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че не е налице релевираното касационно основание, поради което първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора и направеното в писмения отговор на жалбата искане от ответника по касация за присъждане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение, то не следва да се уважава, тъй като не е доказано такива да са договорени и платени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,