Решение № 501 от 16.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1534/2013 г.

Решение № 501 от 16.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1534/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 428/2012 г. на Окръжен съд гр. Видин, образувано по искане на осъдения Г. Л. А. В съдебно заседание искането се поддържа лично от осъдения и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановената присъда при спазване на процесуалните правила и закона, а искането за възобновяване изцяло неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 6.02.2013 г. постановена по нохд. № 428/2012 г. на Окръжен съд гр. Видин, подсъдимия тогава Г. Л. А. е признат за виновен в това, че на 21.09.2012 г. в [населено място] умишлено умъртвил баща си Л. Г. А., като деянието е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин за убития, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 и 6 НК вр. с чл. 115 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на девет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Зачетено и е предварителното задържане на подсъдимия считано от 21.09.2012 г. Присъдата не е обжалвана и е в сила от 22.02.2013 г. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения Г. Л.: От многословното саморъчно изложение на осъдения може да се извлече оплакване за нарушение на закона. Твърди се - "вярно е, че не трябваше да го бия толкова много, но не съм искал да го убивам, той все пак ми беше баща". Твърди се също - не било взето предвид, че "баща ми се отказа да си вади медицинско за да ме съди" и че отказал лекар и линейка и "това направил пред полицаите, които ме задържаха". Разбрал от баба си, че след задържането му идвала линейка, но баща му отказал да тръгне с тях. Подробно са изложени предишни конфликти в семейството, злоупотребата с алкохол на баща му, побоите които нанасял на майка му, на баба му на него самия. В писмената защита, а и в пледоарията по същество се твърди, че съда е подценил влошените отношения в семейството, причината за което е единствено в злоупотребата с алкохол на бащата, това че биел майка си, майката на децата си и самите деца. Обстоятелството, че подсъдимия е претърпял черепно мозъчна травма, по време на катастрофа с мотор, която "съвместена" с количество алкохол е такава, че при нея се получава освобождаващо чувство на агресия, което и обяснява побоя и впоследствие убийството на баща му. На следващо място защитата счита, че "въпреки жестокостта, с която е нанесен побоя, в случая сме изправени пред деяние, "което може да бъде квалифицирано на умишлено нанесена телесна повреда" и единствено факта, че баща му не е пожелал да отиде на доктор...е довело до трагичния край. Иска се и намаляване на наказанието, което макар и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е несъразмерно тежко за този подсъдим, поради което и правилната квалификация на деянието била, като такова по чл. 124, ал. 1 НК. Доводите и на осъдения и на защитата са неоснователни, не намират опора в данните по делото и това е така защото: Съда е събрал по предвидения в НПК процесуален ред необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства. Последващия доказателствен анализ не е особено детайлен и пълен, но приетото за установено по фактите е безпротиворечиво, без игнорирания, подценявания или надценяване и е подчинено на правилата на формалната логика. Безспорни са изключително влошените отношения в семейството, данни за което обстоятелство има не само в обясненията на осъдения Г. А., но и в показанията на всички разпитани по делото свидетели. Така св. С. /баба на осъдения /-"Това което се случи е за това, че синът ми Л. много обиждаше момчето, подсъдимия А. негов син. Когато Л. пийне и брат си е тормозил, не само Г. и мен...като се върна в [населено място] много пакости направи...на два три пъти ме е удрял...Когато се напие Л. ни бие и тормози.Дори баща му, съпругът ми почина от тормоз от него...на 20.09.2012 г. Л. не е идвал на вечеря...не знам кога се е прибрал...чух гюрултията и отидох у една комшийка... аз отидох при нея за да извика полиция".Свидетеля С. Г. /брат на осъдения /-"баща ни биеше майка ни като се напие, побоите бяха страшно много...посягаше и на нас.За случая знам от баба ми аз живея в [населено място]...брат ми пие...но става весел, като пийне не е агресивен".Свидетеля Ц. А. /брат на пострадалия и чичо на осъдения /-" Като го уволниха от Полицията, не знам какво се случи с този човек/брат ми /, но той започна да пие. Децата бях малки 7 и 6 клас.Разбрахме от други хора, че майка им праща пари от Гърция, а той ги изпива, а те децата са гладни...прибрахме децата на село и там завършиха осми клас...по късно Г. го записах аз, в дърводелското училище...ходех и на родителски срещи...баща им не се грижеше за тях, но те са добри момчета.След това заминаха при майка си в Гърция, стояха близо десет години при нея...виждал съм го Г. пиян, но не е агресивен...баща му е агресивен".Особено показателни са данните дадени от св.Б., един от малкото свидетели извън семейството -На 21.09.2012 г. ми се обади дежурния на РУ на МВР за възникнал скандал в [населено място]...от майката на Л. разбрах, че двамата -сина и бащата са се спречкали...влизам в къщата, показа се Г., каза че са се спречкали с баща му, в стаята видях Л. да лежи на леглото-и той ми обясни, че са се спречкали, по точно са се сбили ...попитах го ще подаде ли жалба срещу Г. .Отговора беше- Б., познаваме се, срещу сина ми няма да подам жалба.Състоянието му видимо не беше добро и аз се обадих на дежурния да уведоми спешна помощ.Взехме Г. с нас, за да го откараме в РУ и да няма нов скандал.Г. не е оказвал съпротива...по пътя срещнахме линейката и аз се върнах с тях, за да ги заведа до къщата на Л....отидохме, но Л. отказа да бъде транспортиран до болница, за което подписа и документ.Два или три пъти е имало сигнали от майката на подсъдимия срещу бащата, оплаквания имаше и от родителите на Л., но не писменно". Относно вида на нанесените на пострадалия телесни увреди изключително подробно е експертното заключение на вещото лице д-р И. Изяснен е и механизма на нанасянето им, както и вероятността, коя от тях е в резултат на удар с крак или ръка и коя от тях е от удар с брадва/с дължина 95 см./. Безспорно установена е причината за смъртта - остра дихателна недостатъчност, вследствие на колабиране на двата бели дроба и изключване на дихателната функция, поради притискане на паренхима от излялата се кръв и въздух в гръдната кухина. Всичко това в следствие на счупване на II-IХ ребра двустранно и проникване на счупените краища на ребрата в гръдната кухина и нараняване на белодробния паренхим. Вещото лице е категорично и относно наличието на пряка причинна връзка между нанесените травми и последвалата смърт. Показателни за нанесения побой са и останалите обективно установени увреди: -контузия на главата с наранявания по окосмената част и лицето, кръвонасядане на меките черепни покривки и кожата на лицето, горната устна, кръвонасядане около лява очна орбита, контузия на гръдния кош, контузия на ляв бъбрек, контузия на ляв лакът, порезни наранявания по главата. Невярно е твърдението в писмената защита, че не е съобразена получената при предишна катастрофа с мотор черепно мозъчна травма на осъдения. От заключението на съдебно психиатричната експертиза е видно, че при Г. Л. има данни за повишена раздразнителност на патологична основа, изводима от комбинацията между интензивната алкохолна злоупотреба и претърпяната черепно мозъчна травма, обстоятелство съобразено от съда, което не изключва "способността му за осъзнаване на постъпките и към дата 21.09.2012 г. Л. е разбирал свойството и значението на постъпките си и последиците от тях". При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно. На инкриминираната дата и място, подсъдимия умишлено /при евентуален умисъл/е умъртвил баща си, с особена жестокост /виж броя и вида на получените увреди/ и по особено мъчителен начин за убития /починал е часове след побоя/ и по този закон е осъден, т. е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен. Няма как да бъде споделено и искането на защитата за приложението на чл. 124, ал. 1 НК, мотивирано с "наказанието на подсъдимия макар и при условията на чл. 55, ал. 1т. 1 НК е несъразмерно тежко". Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 НК ангажира наказателната отговорност на този, който по непредпазливост причини смърт другиму вследствие на умишлено нанесена телесна повреда. В случая нормата е неприложима, не само защото категорично установените факти показват, че осъдения е нанесъл тежък побой на баща си, с юмруци и ритници /когото събудил за да се разправя с него /, но след като се изморил /"заболяха ме ръцете" /, отишъл в друго помещение, взел брадва, с която продължил да нанася удари. Обстоятелството, че ударите са нанесени с тъпата част, а не с острието на брадвата /по металната тъпа част -триъгълното парче срещу острието е намерена кръв на пострадалия и може да се твърди, че с тази част на брадвата са нанесени уврежданията по главата му/, няма как да изключи евентуалния умисъл за причиняване смърт на пострадалия. Показателни в тази връзка са и местата, на които са констатирани уврежданията по тялото на пострадалия- в голямата си част в жизнено важни органи -главата и гърдите. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на осъдения, съда е взел предвид всички обстоятелства от значение, като с най голяма тежест, от смекчаващите вината обстоятелства е отчетена системната злоупотреба с алкохол на пострадалия, след която той ставал агресивен по отношение на всички членове на семейството, не полагането на грижи за децата си, отчетена е и младата възраст на осъдения и това, че очевидно съжалява за станалото, ниската степен на обществена опасност на самия осъден, чистото му съдебно минало и правилно е приел, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко за него. Наказанието е в размер доста под предвидения в закона минимум и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената присъда при спазване на процесуалните правила и закона, наказанието на осъдения справедливо, а искането за възобновяване неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение