Решение № 5369 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14798/2018 г.

ВАСVIII отделение10.04.2019 г.докладчик Василка Шаламанова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 822/23.07.2018 г., постановено по адм. дело № 666/2017 г. по описа на Административен съд – С. област. ОСЪЖДА "Рефран" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "П. П." .№..., ет. ..., ап. ... с ЕИК *********, да заплати на О. Е. П. сума в размер на 600 лв. / шестстотин лева/ за съдебни разноски за касационното производство. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5369 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14798/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Рефран" ЕООД, представлявано от управителя Н. Рангелов, подадена чрез адв. Койкова срещу решение № 822/23.07.2018 г., постановено по адм. дело № 666/2017 г. по описа на Административен съд – С. област. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на акта за установяване на публично вземане, в алтернативност връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда и присъждане на сторените разноски. Ответникът по касационната жалба – директора на дирекция "Финансово-стопански дейности" при О. Е. П., чрез процесуален представител, в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, установи следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Делото е във фаза на втора касация. С решение № 9105 от 11.07.2017 г. по адм. дело № 3647/2017 г., състав на ВАС е отменил решение № 31/16.01.2017 г. постановено по адм. дело № 528/2016 г. на АС– С. област. Предмет на производството пред АС – С. област е била законосъобразността на Акт за установяване на публично общинско вземане /АУПОВ/ № П-02-26815/12.02.2016 г., издаден от старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси" при О. Е. П., потвърден с решение № П-02-26815/28.04.2016 г. на директора на дирекция "Финансово-стопански дейности" при О. Е. П., с който за "Рефран" ЕООД са установени задължения за данък недвижими имоти и за такса битови отпадъци за 2015 г. в общ размер на 376. 31 лв. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Дружеството е подало декларации по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ в качеството си на собственик на незастроен УПИ XII-232 в кв. 23, находящ се в с. Г. Е. П. с площ от 1 326 кв. м. Въз основа на тях и поради несвоевременно погасяване на начислените задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци както и на основание чл. 107, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК му е издаден АУПОВ № П-02-26815/12.02.2016 г., с който в тежест на дружеството-жалбоподател е установено задължение за данък недвижими имоти и за такса битови отпадъци за 2015 г. в общ размер на 376. 31 лв., като е представена подробна информация за начина на формиране на задължението. Органът по приходите е установил съответните задължения въз основа на декларираната от дружеството отчетна стойност на имота, която е по-висока от данъчната оценка. За да отхвърли жалбата на дружеството първоинстанционният съд е приел процесния АУПОВ за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение установеният с АУПОВ данък върху недвижим имот съдът е приел, че съответства на посочената от жалбоподателя отчетна стойност, която в случая е по-висока от данъчната оценка на имота, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ и чл. 15 от Наредбата на община Е. П. за определяне на местните данъци. Обосновал е извод, че имотът за който е определена такса битови отпадъци попада в границите на района, където община Е. П. извършва услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице, съдът е обосновал правилен извод, че в с. Г. Е. П. са извършвани дейности по сметосъбиране, сметоизвозване до депо, депониране на битови отпадъци, зимно улично почистване, изчистване на отпадъци от нерегламентирани сметища и др. Въз основа на съображения в посочения смисъл съдът е формирал краен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. По делото е безспорно, че "Рефран" ЕООД е собственик на незастроен УПИ, находящ се в с. Г. Е. П., видно от подадена декларация по чл. 17 от ЗМДТ. Съгласно заповед № 833/29.10.2014 г. на кмета на О. Е. П. имотът попада в границите на организирането сметосъбиране и сметоизвозване. По силата на чл. 9 ЗМДТ на общинските съвети е делегирано правомощие да определят с наредба реда за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, като в съответствие с нея уредбата е в приложената от администрацията и съда разпоредба на чл. 16 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в О. Е. П.. При липса на предпоставките за несъбиране на такса по чл. 71 ЗМДТ, се дължи заплащане на ТБО в установените годишни размери и в пълен размер за компонентите по чл. 62 ЗМДТ - 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. При установените релевантни за спора факти административния съд е направил правилен извод за реално предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, като се е позовал на събраните доказателства – заверени копия от месечни актове за установяване на извършени дейности по сметосъбиране и сметоизвозване, възстановяване на съдове за ТБО, месечни актове за депониране на битови отпадъци в депо Горна малина за периода 2015 г., копия от пътните листове на автомобилите, извършващи сметосъбиране и сметоизвозване, фактури за извършени разплащания за извършените дейности от фирма "АЕС-Х" ООД. Липсват конкретни оплаквания в жалбата относно установените задължения за данък недвижими имоти за 2015 г. Касационният състав след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК намира решението в тази част за правилно. По изложените съображения се приема, че като е достигнал до извод за неоснователност на оспорването на процесния АУПОВ, Административен съд– С. област е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените разноски в касационното производство, възлизащи на сумата от 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

Цитирани разпоредби

1