Решение № 10546 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2644/2011 г.

Решение № 10546 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2644/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) гр. Благоевград, против решение № 13/6.01.2011 г., постановено по адм. дело № 916/2010 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград, с което е отменено решение № 38/07.01.2010 г. на директора на РУСО гр. Благоевград и потвърденото с него разпореждане № 5203070121/09.09.2010 г. на ръководител "ПО". Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, че съдът неправилно е приел, че труда, положен от Петър Томов Гоцев в ПК "Самуилова крепост" гр. Петрич през спорния период е от втора категория по т. 30в от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) - отменен. Счита, че съдът неправилно се е позовал на т. 67, ал. 1 ПКТП, тъй като чрез заключението на вещото лице не е установено трудът да е изпълняван при вредни условия, а чрез свидетелски показания не може да се установява категория на труда. По съображения, обосноваващи посочените оплаквания моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорените административни актове. Ответникът по касационната жалба - Петър Томов Гоцев от гр. Петрич, чрез пълномощника адв. Петър Йовчев, оспорва жалбата. В писмени бележки излага подробни съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Благоевград е отменено решение № 38/7.01.2010 г. на директора на РУСО гр. Благоевград и потвърденото с него разпореждане № 5203070121/09.09.2010 г. на ръководител "ПО", с което на Петър Томов Гоцев е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО. Съдът е изпратил делото като преписка на ръководителя "ПО" при ТП на НОИ - Благоевград за ново произнасяне при съобразяване на указанията, дадени в решението. За да постанови това решение съдът е приел, че отказът за отпускане на исканата пенсия е обоснован с това, че заявителят има необходимата възраст - 58 години, 4 месеца и 29 дни, но няма изискващия се сбор от осигурителен стаж и възраст 100, а има 98 години, 8 месеца и 4 дни. Съдът е приел, че спорът по делото е свързан с категорията на труда през периода 1.02.1992 г. - 26.06.2000 г. в ПК "Самуилова крепост" гр. Петрич. В тази връзка е възприел изводите на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, според което в Община Петрич се съхраняват само разчетно-платежните ведомости на ПК "Самуилова крепост", от които е видно, че жалбоподателят е получавал добавки към основното възнаграждение за работа при вредни условия на труд, ползвал е също допълнителен отпуск за работа при вредни условия; трудовото досие на жалбоподателя не се съхранява, не са запазени документи, от които да се установи за коя категория труд са внасяни осигурителни вноски. Като е анализирал събраните доказателства - изслушаното заключение на вещо лице, трудовата книжка на лицето, удостоверения обр. УП-2, както и показанията на свидетелката Милица Маринополиева относно характера на извършваната дейност, съдът е направил извода, че положения труд през спорния период е на длъжност "монтажист в мебелното производство" и попада в обхвата на т. 30в ПКТП (отм.). В тази връзка се е позовал на разпоредбата на т. 67 ПКТП (отм.), в която е предвидено, че трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. От фактическа страна по делото не съществува спор, че през периода 1.02.1992 г. - 11.12.1998 г. Петър Гоцев е работил в ДП "Самуилова крепост" - гр. Петрич, в цех № 15 - Мебелен (наричан също "Мебелен цех 15"). Изводът на първоинстанционния съд, че през този период лицето е работило на длъжността "монтажист в мебелното производство" е обоснован от представените доказателства - записванията в удостоверения УП-2, издадени от "Самуилова крепост" ЕООД, цитирани в описа на документи за осигурителен стаж. В същия смисъл са мотивите и диспозитивът на съдебното решение от 12.05.1999 г. по гр. дело № 56/1999 г. по описа на РС - гр. Благоевград, потвърдено с решение № 622/28.12.1999 г. на ОС - гр. Благоевград по в. гр. дело № 915/1999 г., в които е прието, че Петър Гоцев е работил по трудово правоотношение в ПК"Самуилова крепост" (с правоприемник "Самуилова крепост" ЕООД) на длъжността "монтажист в мебелното производство, с място на работа "Мебелен цех № 15", от която е уволнен със заповед от 11.12.98 г.; въпросната заповед е отменена, а лицето е възстановено на същата длъжност с решението на РС, потвърдено от ОС. Обоснован е също извода на съда, че положения от Петър Гоцев труд през посочения период следва да се категоризира като такъв от втора категория по т. 30в ПКТП (отм.). Разпоредбата в първото изречение визира труда на гатеристи, банцигари, циркуляристи, оператори на фрезерно-призмиращи машини и работници по машинна обработка в дървообработването, производството на дограма и мебели и в горското стопанство. Предвид липсата на други данни относно характера на осъществявана от Петър Гоцев трудова функция на заеманата от него длъжност в ПК "Самуилова крепост", съдът правилно е изслушал показанията на свидетеля. Същият е установил, че осъществяваната от Петър Гоцев работа е била изключително на пресата - машина за пресоване на всички видове плоскости, от които се правят бюра, врати и друго обзавеждане; пресоването е свързано с разтваряне на карбамидно лепило; след обработката с лепило плочите са изпичани на преса, от което работниците често са имали сълзене и главоболие. Относно наличието на вредни условията на труд се съдържат данни и в разплащателните ведомости, които са подробно описани от вещото лице. В тази връзка възражението на касатора, че само по себе си плащането на такива средства (за храна) не означава непременно, че работата е била при вредни условия на труд, е неоснователно, тъй като изводът за работа при вредни условия се налага не само въз основа на данните за допълни плащания за труд при вредни условия, но и на данните за допълнителен отпуск, отразени в същите ведомости, както и въз основа на показанията на свидетеля. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът е направил недопустимо разширително тълкуване на т. 67 и останалите относими разпоредби на ПКТП (отм.), в резултат на което е игнорирал волята на законодателя, който императивно е изброил всички професии, работата по които е счел за полагана при по-тежки условия и съответно като такава от по-висока категория. От събраните по делото доказателства, установяващи естеството на осъществяваната трудова дейност от Петър Томов на длъжността "монтажист в мебелното производство", се налага извода, до който е достигнал и първоинстанционния съд, че положения труд попада в хипотезите на т. 30в ПКТП (отм.), поради което този труд следва да се определени като такъв от втора категория. В подкрепа на изложеното следва да бъдат споделени съображенията на първоинстанционния съд за това, че несъхранената в цялост документация на осигурителя не следва да се третира като отрицателен факт при преценка правата на осигуреното лице. В този случай пенсионният орган е бил длъжен да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, като обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Това задължение на административния орган в случая не е изпълнено, което е довело до незаконосъобразен отказ за отпускане на лична пенсия на лицето. По изложените съображения, не са налице касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски не са присъждат, тъй като не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,