Решение № 598 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15262/2011 г.

Решение № 598 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15262/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Владимира Янева Янева от гр. София, чрез пълномощника си адв. Румен Еленски, против решение № 14252 от 3.11.2011 г., постановено по адм. д. № 7824/2011 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отменено решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 19 от 30.05.2011 г. за назначаването й на длъжността "административен ръководител - председател" на Софийския градски съд. Релевират се оплаквания за недопустимост на решението поради постановяването му в непълен състав. Алтернативно се навеждат твърдения за неговата неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна. Решението е обжалвано и от Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния си представител Деница Захариева, с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че с оглед разпоредбата на § 127, ал. 1 от ЗИДЗСВ (обн. ДВ, бр. 1/2011 г.) процедурата по избора и начина на гласуване на колективния орган са проведени в съответствие със Закона за съдебната власт, Наредба 1/2007 г. относно реда и организацията по провеждане на конкурси за назначаване, повишаване в длъжност и преместване на съдия, прокурор и следовател, както и Процедурата за назначаване на административни ръководители и техните заместници извън лицата по чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗСВ. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Ответникът Величка Асенова Цанова-Гечева, чрез пълномощника си адв. Ина Лулчева оспорва касационните жалби, като излага доводи за валидност на съдебното решение и постановяването му в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила. В допълнителните писмени бележки развива становище, че макар и правилен, съдебният акт не съдържа мотиви досежно проверката на критериите за извършения избор на административен ръководител и счита, че касационната инстанция следва да изложи мотиви и за незаконосъобразността на административния акт поради противоречието му с целта на закона. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. Счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но е постановено в нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срок и от надлежни страни, срещу съдебен акт, подлежащ на касационно оспорване, предвид разпоредбата на § 127, ал. 1 от ЗИДЗСВ (обн. ДВ, бр. 1/2011 г.), който предвижда насрочените конкурси за назначаване на административни ръководители да се довършват по досегашния ред, препращащ към общите правила на чл. 36, ал. 3 от ЗСВ. Обжалваното решение № 14252 от 3.11. 2011 г., постановено по адм. д. № 7824/2011 г. на ВАС е валиден съдебен акт. Липсват основания, водещи до неговата нищожност. Решението е обявено на 3.11.2011 г. На 2.11.2011 г. е постъпил писмен отвод от решаването (не от участие) на делото на члена на съдебния състав Иван Раденков, с посочено основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. С изрично отбелязване върху решението от същата дата, председателят на съдебния състав е констатирал, че съдия Раденков отказва да подпише съдебното решение, като депозираният самоотвод е постъпил след произнасяне на съдебния състав, изготвяне на съдебното решение и подписването му от другите членове на състава. Отбелязването е извършено в съответствие с предвидените процесуални правила. В решението е материализирана колективната воля на всички съдии, участвали в разглеждането на делото. Когато то не е подписано от чл. на съдебния състав, взел участие в разглеждането на делото в открито заседание и в постановяването на решението, без да е направена забележка по чл. 172а, ал. 3 от АПК (респ. чл. 236, ал. 3 от ГПК) съдебният акт би бил незавършен. Той трябва да се предложи на неподписалия да подпише или да се отбележи причината за неподписването. Това в конкретния случай е сторено. По този начин съдебният акт е завършен и съответно - валиден. Самоотводът е обективна причина за неподписване на решението. Действията по самоотвода са процесуални, но като правна последица със самоотвода е материализирано волево действие на самоотстраняване от решаване на делото. Т. е. налице е обективна причина за неподписване на решението. Неоснователни са възраженията на първия касационен жалбоподател за недопустимост на обжалваното решение. Съдът се е произнесъл по валидна, допустима и редовна жалба, в рамките на предмета на административния спор. За да отмени атакуваното решение на Висшия съдебен съвет, първоинстанционният съдебен състав е направил обстоен анализ на относимите факти и обстоятелства, по които страните не спорят. Спорът е по приложението на материалния закон. Прието е, че изборът за административен ръководител - председател на Софийски градски съд е проведен по реда на чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ (ред. ДВ, бр. 33 от 2009 г.), според която Висшият съдебен съвет приема мотивирано решение за назначаване на административен ръководител или на негов заместник с мнозинство повече от половината от членовете си, като разпоредбата не посочва начина на гласуване. Подробни правила във връзка с провеждане на избор за назначаване на административен ръководител се съдържат в приетата от колективния орган Процедура, където в чл. 35 е разписано, че решението за назначаване се приема с тайно гласуване. Със ЗИДЗСВ, обн. ДВ, бр. 1/2011 г. е допълнена разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ЗСВ в смисъл, че решението се приема с явно гласуване и мнозинство повече от половината от членовете на административния орган. След като нормата на чл. 171, ал. 1 от ЗСВ има процесуален характер и допълнението й с начина на вземане на решение от административния орган поражда действие от момента на влизането й в сила, то преходната разпоредба на § 127, ал. 1 от ЗИДЗСВ (ДВ, бр. 1/2011 г.) не намира приложение по отношение начина на гласуване, доколкото в предишната редакция на текста на чл. 171, ал. 1 от ЗСВ такъв не е уреден, т. е. липсва "досегашен ред" по смисъла на тази разпоредба. Поради това относно начина на гласуване при избор на административен ръководител се прилага общото правило на чл. 34, ал. 2 от ЗСВ - решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове на Висшия съдебен съвет с явно гласуване, освен, когато Конституцията изисква друго. Според съда в Конституцията не е разписан ред за приемане на решения от кадровия орган за назначаване на административни ръководители, които са извън изброените длъжности по чл. 131 от основния закон. В решението е прието, че предвидената в приетите Правила процедура относно начина на гласуване при избор на административни ръководители нямат нормативен характер и не се включват в понятието "досегашен ред". Въз основа на този анализ е направен извод за отсъствие на изричен текст в закона в редакцията преди приемането на ЗИДЗСВ (обн. ДВ, бр. 1/2011 г.), който да предвижда приемане на решение за назначаване на административен ръководител с тайно гласуване, като въведеното от законодателя допълнение на разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ЗСВ за явната форма на упражняване на колективния вот не преурежда досегашен ред, а въвежда правило, което е задължително за органа от момента на влизането му в сила и което правило при постановяване на оспореното решение за избора на Владимира Янева за административен ръководител е нарушено. Тъй като то е определено като съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, тричленният състав е отменил решението на ВСС и е изпратил преписката на кадровия орган за ново решаване. Тези изводи не се споделят от касационната инстанция. Изборът за административен ръководител - председател на Софийски градски съд е проведен по реда на чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ ( ред. ДВ, бр. 33 от 2009 г.). Конкурсът е насрочен преди влизане в сила на ЗИДЗСВ (обн. ДВ, бр. 1/2011 г.), въвеждащ изискването за явно гласуване при избора от страна на кадровия орган. По силата на § 127, ал. 1 от ЗИДЗСВ (ДВ, бр. 1/2011 г.) в този случай изборът за административен ръководител се извършва по досегашния ред. Спорният въпрос е кой е приложимият ред и спазен ли е той. Разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от Конституцията на Република България регламентира назначаването, повишаването, преместването и освобождаването от длъжност на съдии, прокурори и следователи. В Глава Шеста от Конституцията длъжностите на съдия, прокурор и следовател са употребени като общо понятие за магистрати, без да се разграничават други длъжностни наименования. Тази конституционна уредба сочи на единна процедура за назначаване, понижаване, преместване и освобождаване на всички съдии, прокурори и следователи, за които Висшият съдебен съвет приема решения с тайно гласуване. Законът за съдебната власт, в приложимата редакция, не урежда специални правила при избор на административен ръководител. Поради това приложима е нормата на чл. 131 от КРБ, предвид препращащата разпоредба на чл. 34, ал. 2 от ЗСВ. С конституционните изменение в Глава Шеста "Съдебна власт" от 2003 г. не е уредена различна процедура за назначаване. Настоящата инстанция споделя мотивите на тричленния състав, че уредбата на правилата за избор на административни ръководители в приетата от ВСС Процедура нямат нормативен характер и не представляват разписан от закона досегашен ред. Към настоящия момент е в сила и решение № 10/15.11.2011 г., постановено от Конституционния съд на РБ, с което е отменена разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ЗСВ в допълнената му част с § 50 от ЗИДЗСВ относно думите "явно гласуване и" поради противоречие именно с чл. 131 от Конституцията. Това води до несъмнения правен извод, че решенията на Висшия съдебен съвет за избор на административен ръководител се вземат с тайно гласуване. В писмените бележки на пълномощника на касационния ответник Величка Цанова се развиват съображения за липсата на мотиви в съдебния акт по наведените от нея първоинстанционни доводи във връзка с професионалните качества на двамата кандидати при втория избор и липсата на мотиви в оспореното решение, чрез които съдът да упражни контрол за законосъобразност по отношение на външните граници на предоставената на органа оперативна самостоятелност. Счита, че необсъждането на тези доводи е довело до немотивираност на съдебния акт. Величка Цанова е ответник по касационните жалби. Атакуваният съдебен акт е с благоприятен за страната правен резултат. Поради това и наведените от пълномощника възражения не следва да се обсъждат, тъй като не са въведени като касационни основания за исканата отмяна. Още повече, че самостоятелно оспорване на мотивите на решението е недопустимо, тъй като правно формираната воля на съда се изразява чрез диспозитива на съдебния акт. За пълнота следва да се посочи, че тричленният състав е изложил мотиви за обхвата на упражнения съдебен контрол за законосъобразност. Критериите за избор на административен ръководител са публично оповестени и законово определени. Безспорно, установените рамки на оперативна самостоятелност предоставят на Висшия съдебен съвет широки правомощия, но това е въпрос на законодателно решение. Предвид изложеното, касационният състав приема обжалваното решение за неправилно поради противоречие с материалния закон, поради което подлежи на отмяна. При така изяснена фактическа обстановка и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК следва да се постанови друго, с което първоначалната жалба на Величка Асенова Цанова-Гечева да се отхвърли като неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,