Решение № 13109 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7126/2025 г.
ВАСВторо отделение17.12.2025 г.докладчик Румен Йосифов
Диспозитив
ОСТАВЯ в сила решение 18017 от 27.05.2025 г., постановено по адм. дело 5163/2023 г. по описа на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА П. Б. К., [ЕГН], гр. Благоевград, [улица], ет. [номер], да заплати на Столична община сумата от 200 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА /п/ РУМЕН ЙОСИФОВ
Мотиви
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Б. К., подадена чрез пълномощника адвокат Д. Даутева, против решение 18017 от 27.05.2025 г., постановено по адм. дело 5163/2023 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу мълчалив отказ на главния архитект на СО (Столична община) - район Овча купел, за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект и за издаване на разрешение за строеж по заявление с вх. РОК22-АП00-195 от 07.04.2023 г. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т. 3 АПК. Счита, че постановеният отказ противоречи на закона, тъй като чл. 146 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) предвижда излагането на мотиви, което не може да бъде постигнато чрез мълчалив отказ. Допълването на мотиви от съда е недопустимо, тъй като той разполага само с косвени свидетелства относно проектната документация и заключенията на вещите лица, които оспорва. Съдът не е посочил на кои норми противоречи проекта, а приетото противоречие с визата за проектиране и предвиждането за група редови къщи, не е налице защото няма намалени отстояния. Спазени са градоустройствените параметри за височина, плътност и интензивност на застрояването. Счита, че не може да се определи разстояние по чл. 32, ал. 2 ЗУТ, тъй като в съседния през дъно имот няма сграда. По отношение на водопровода заявява, че няма учреден сервитут, а подпорната стена не е елемент от основното застрояване. Намира, че ненанасянето на имотите през улица и сградите в тях не е нарушение, тъй като отстоянията до всички граници са фиксирани във визата за проектиране. За констатираната липса в проекта на елемент на допълващо застрояване - изгребна яма, заявява, че за него съществува възможност да поиска разрешение за строеж на основание чл. 147, ал. 1 ЗУТ без одобряване на инвестиционен проект. Посочването на изгребната яма и сондажа е направено за пълнота, поради липса на възможност за присъединяване от страна на Софийска вода , а проектът не предвижда пречиствателна станция за да се представя ОВОС (оценка на въздействието върху околната среда). Иска отмяна на атакуваното решение, даване на задължителни указания на АССГ или отмяна на мълчаливия отказ. Не претендира разноски. Ответникът - главен архитект на СО - район Овча купел, чрез пълномощника юрисконсулт В. Петков, в представени писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и по изложени съображения пледира за оставянето й без разглеждане, респективно за отхвърлянето й с потвърждаване на атакуваното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира атакуваното съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна - адресат на оспореното решение, за когото то е неблагоприятно и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Неоснователно е възражението на ответната страна за недопустимост на оспорването, поради липса на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Тези разпоредби са неприложими в настоящото производство на основание чл. 144 АПК, тъй като в кодекса има изрична уредба - чл. 208 и сл. АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните: В хода на производството пред АССГ е установено, че с предходно заявление П. К. е отправил искане до главния архитект на СО - район Овча купел за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за строеж: група редови къщи с общ сутерен, в собствения му поземлен имот (ПИ) с [идентификатор], м. [местност], по плана гр. София, район Овча купел. Освен съответните части на проекта е представил виза за проектиране, която е за четири нови редови жилищни сгради в [УПИ] ([ПИ]), кв. 94, м. [местност], с която са поставени посочени изисквания към строежа. Към проекта не е представен изготвен доклад за съответствие. Правилни са изводите на съда за валидно делегирани правомощия на сезирания орган за произнасяне по § 1, ал. 4 ДР ЗУТ с публично достъпната заповед РД-09-09-28/17.03.2021 г. на главния архитект на Столична община. По повод заявлението, К. е бил уведомен с писмо от 11.11.2022 г., че е налице несъответствие между визата и проекта, който е за два самостоятелни обекта, не е спазена кота корниз, като средна кота прилежащ терен е изчислена некоректно за всички фасади, средна кота прилежащ терен трябва да се изчисли съгласно § 5, т. 52 ДРЗУТ, а котите на терена в част Геодезия не съответстват на тези в част Архитектура. Със заявления от 06.12.2022 г., 10.01.2023 г. и 13.01.2023 г. К. е внесъл коригиран проект, както и удостоверение за регистрация на водовземно съоръжение, договор за изпомпване на септична яма. С писмо от 17.01.2023 г. бил уведомен, че проектът е разгледан от Районния експертен съвет по устройство на територията (РЕСУТ), който е направил забележки: 1. Да се представи документ с изходни данни за проектиране и условия за присъединяване от Софийска вода АД, 2. Да се представи оценка за необходимостта от извършване на ОВОС за пречиствателната станция, посочена в проекта по част ВК. На 13.02.2023 г. заявителят е внесъл документ - условия за присъединяване към водопроводната мрежа на Софийска вода АД. На 08.03.2023 г. е уведомен, че проектът е докладван на РЕСУТ на 28.02.2023 г., който е установил, че от представените условия за присъединяване към водопроводната мрежа и изходните данни за проектиране на водопроводно съоръжение става ясно, че в [УПИ] има изграден водопровод, който е въведен в експлоатация. В проекта същият следва да бъде отразен и сервитутът към него да бъде спазен. Становището на Електро-разпределителни мрежи (ЕРМ) - Запад ЕАД указва премахване на съществуващ стълб в имота с монтирана въздушна мрежа и преместване на съществуващото електромерно табло на нов стълб. Следва да се спазят условията на т. 5 от становището на ЕРМ-Запад ЕАД, да се докаже спазване на чл. 32, ал. 2 ЗУТ през дъното на имота, да се представят актуални удостоверение за ППП (пълна проектантска правоспособност) и застраховки на проектантите. С молби от 13.03.2023 г. и 15.03.2023 г. К. е изразил становище по отправените забележки и е представил поисканите удостоверения и застраховки за проектантите, декларация за липса на ел. стълб в имота, коригирана ситуация по част Архитектура и вертикална планировка по част Геодезия. На 23.03.2023 г. сезираният орган е изпратил до заявителя писмо, че независимо от неспазването на визата за проектиране, че проектът е разглеждан два пъти от РЕСУТ с цел отстраняването на пропуските и издаване на нова виза. Отново е посочено ненанасяне в проекта на съществуващия водопровод и сервитута към него, както и нанасянето му с молбата от 15.03.2023 г., но без изгребна яма и водопроводна шахта. На 07.04.2023 г. на заявителя са изпратени становищата на ЕРМ-Запад ЕАД и Софийска вода АД, че в поземления имот е констатирано незаконосъобразно изместване/ликвидиране на съществуващата въздушна мрежа и не са постъпвали официални документи по указанията за изместване на засегнатите електрически съоръжения, както и че водопроводът в имота е изграден през 1969 г. в съответствие с приложимата тогава уредба и законно е въведен в експлоатация. На същата дата К. е отправил искане до главния архитект на СО - район Овча купел за одобряване на инвестиционния проект и издаване на разрешение за строеж в законоустановения срок, с молба от 11.04.2023 г. е възразил на констатациите на експлоатационните дружества и е аргументирал спазване изискванията на чл. 32, ал. 2 ЗУТ. В отговор на последното искане за одобряване на проекта и издаване разрешение на строеж, както и молбата от 11.04.2023 г. К. е бил уведомен от служител - ст.експерт в район Овча купел с писмо от 05.05.2023 г., че същите са били разгледани от РЕСУТ на 02.05.2023 г., който е изразил становище, че е в ход административно-наказателно производство по отношение на инфраструктурни обекти в границите на имота и производството по издаване на разрешение за строеж не може да продължи съгласно чл. 148, ал. 7 ЗУТ, следва да се обоснове неспазването на чл. 66 ЗУТ, изискуемото от чл. 144, ал. 1, т. 3 ЗУТ представяне на изходни данни и условия за присъединяване от експлоатационните дружества и установеното оспорване на тяхната компетентност, което не може да бъде разрешено от районната администрация. На 18.05.2023 г. П. К. е подал жалбата до АССГ с която е оспорил мълчалив отказ или евентуално изричен такъв на сезирания орган за съгласуване и одобряване на инвестиционния проект и издаване на разрешение за строеж. След оставяне жалбата без движение и даване на нарочни указания, той е уточнил, че писмото от 05.05.2023 г. е издадено без делегирани правомощия и касае само разрешението за строеж, поради което оспорва мълчалив отказ на главния архитект на СО - район Овча купел. По делото са извършени две съдебно-технически експертизи (СТЕ). Вещото лице арх. Б. Владимиров е намерил, че внесената проектна документация с допълнително представените документи, би могла да бъде съгласувана и одобрена, след като бъдат отстранени забележките за съгласуваност между частите на проекта, отрази се новопредвиденото основно и допълващо застрояване (изгребна яма), нанесе се сервитутът на съществуващия водопровод с произтичащите от това ограничения и се спазят изискванията в издадената виза за проектиране по отношение на отстоянията към съседните имоти. Във връзка с оспорване на това заключение от жалбоподателя, е извършена повторна СТЕ от вещото лице А. Бошнакова, която е приета без оспорване от страните, противно на твърдението в касационната жалба. Тя е констатирала, че съгласно графичните материали на проекта по част Архитектура и писмото от 23.03.2023г. на главния архитект се установява, че не са отстранени посочените несъответствия по част Архитектура, поради което не би могло да се направи оценка за съответствие с правилата и нормативите по устройство на територията. За да постанови решението си първоинстанционният съд след преглед на приложими норми е приел наличието на формиран мълчалив отказ, предвид адресирането на заявлението до компетентен орган, който следва да се произнесе в едномесечен срок, съгласно чл. 141, ал. 8, т. 1 ЗУТ. Това се налага поради необходимостта оценката за съответствие на идейния проект да се извърши от експертен съвет, както и съгласно чл. 148, ал. 4 ЗУТ, допускащ разрешение за строеж да се издаде въз основа на одобрен идеен проект при условията на чл. 142, ал. 2, като при искане от заявителя, двата акта се издават едновременно. Установено е, че срокът за произнасяне на сезирания орган е изтекъл на 09.05.2023 г., а писмото от 05.05.2023 г. не може да се приеме за произнасяне, тъй като е издадено от некомпетентен орган. Позовавайки се на задължителна съдебна практика - постановление 4 от 22.IX.1976 г. по гр. д. 3/76 г., Пленум на ВС, както на практика на ВАС, ІІ о., съдът е приел, че мълчаливият отказ е напълно приравнен към изричния такъв и при преценката на неговата законосъобразност следва да се съобразят всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и предполагаемите съображения, които са мотивирали административния орган да не уважи искането. Обосновано със заключенията на вещите лица е намерено, че е налице несъответствие на проекта с визата за проектиране, тъй като не отговаря на нейния предмет и това е достатъчно основание за отказ за одобряване на проекта и издаване разрешение за строеж. Също е установено, че графичните части на проекта не позволяват да се установи дали одобрените с действащия ПУП - ПРЗ за имота устройствените показатели, отразени във визата за проектиране, са спазени. Не са отстранени констатирани несъответствия по част Архитектура, несъответствия при определяне на котите на терена в част Геодезия, спазване отстоянието през дъно на имота, съобразно чл. 32, ал. 2 ЗУТ, поради което не може да се извърши оценка за съответствие с правилата и нормативите по устройство на територията. Не е обозначена средна кота терен, както и височината при отстъпа във височина на сградата спрямо средното ниво на терена. Нанесен е водопровод, минаващ по източната граница на имота, без обозначен сервитут. Не е обозначено разстояние на подпорната стена с височина 3 м. до водопровода. Не са нанесени имотите през улицата и сградите в тях. Поради това е прието, че мълчаливият отказ е законосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно административният съд приема, че в конкретния случай е налице формиран мълчалив отказ на главния архитект на СО - район Овча купел да се произнесе по подадено до него заявление на 07.04.2023 г., с което П. К. е поискал одобряване на инвестиционния проект и издаване на разрешение за строеж. Това следва от установената липса на произнасяне от самия главен архитект на района и липсата на опровомощаване за органа който е изпратил писмото от 05.05.2023 г. до заявителя. Трайна е практиката на ВАС, ІІ о., че мълчалив отказ в случаи като настоящия е допустим. (Вж. решение 154/09.01.2023 г. по адм. д. 6695/2022 г., решение 2963/21.03.2023 г. адм. д. 11817/2022 г., решение 3043/13.03.2024 г. по адм. д. 50/2024 г., решение 2183/05.03.2025 г. по адм. д. 11934/2024 г. и мн. др.). Той не противоречи на закона и излагането на мотиви от съда за неговата законосъобразност не е недопустимо, а задължително съгласно т. 5 от постановление 4 от 22.IX.1976 г. по гр. д. 3/76 г., Пленум на ВС. Съдът не изземва функциите на административния орган, доколкото в мотивите си излага аргументи за неоснователност на жалбата срещу формирания мълчалив отказ, констатираните несъответствия на проекта с правните норми на които не отговаря. Възраженията на касатора за неотчитане на проектната документация от съда противоречи на извършената й проверка от вещите лица, които имат необходимите специални знания. Въпреки изразените становища против експертните заключения, К. не е ангажирал доказателства които да ги опровергаят. Направените и пред настоящата инстанция конкретни правни твърдения за съответствие на проекта, противоречат на установеното от АССГ чрез крайния извод на вещото лице Бошнакова, че съгласно графичните материали на проекта не са отстранени посочените от администрацията несъответствия по част Архитектура, поради което не би могло да се направи оценка за съответствие. В случая установените факти и обстоятелства, описани в решението на АССГ и изложени по-горе, обосновават извод за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ. Мотивите за отказа се съдържат в становищата и констатациите РЕСУТ, писмото от 23.03.2023г. на главния архитект, подкрепят се от заключенията на двете вещи лица, поради което правилно за възприети от решаващия съд. Подробните твърдения на касатора за тяхна незаконосъобразност са недоказани. С оглед горното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна на атакуваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. При този резултат на делото право на разноски за настоящата инстанция има ответната страна, поради което в полза на бюджета на органа следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което се определя в размер на 200 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,