Решение № 3486 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16005/2009 г.

Решение № 3486 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16005/2009 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Славчо Луков Соарев от гр. Видин, против решение № 137/06.11.2009 г., постановено по адм. дело № 145/2009 г. на Административен съд гр. Видин, с което е отменена заповед № РД-25-251/29.04.2009 г. на Зам.-кмета на общ. Видин, издадена на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ, с разпореждане към Филчо Маринов Ницов, да премести дървесни насаждения (31 туи и една албиция), засадени на 0.30 - 1.00 м от оградата на касатора, определена по разположение съгласно скицата към гр. дело № 191/1994 г. на РС-Видин, с утвърдено ползване на съсобствения УПИ ХV-2225, в кв. 225 по плана на гр. Видин. Решението се счита неправилно, иска се отмяната му, без ясно и според законовите изисквания формулирани касационни основания. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответните страни - Филчо Маринов Ницов и Кмет на община - Видин, не се представляват, не са изразили становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Решението се преценява като обосновано и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила, сочените касационни основания за отмяна са несъстоятелни. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. За да постанови горецитирания правен резултат, първоинстанционният съд е изложил съображения за незаконосъобразност на процесната заповед, основани на допуснато при постановяването й нарушение на материалния закон, изразяващо се в неприложение на визираното в нея правно основание. Посочил е, че чл. 14 на ЗУТ и чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7/2003 г. за правила и норми на отделните видове територии и зони, касаят граници досежно съседни урегулирани поземлени имоти и не могат да се прилагат по аналогия при граници от характера на утвърдената по вариант втори в гражданското производство за разпределеното ползване на съсобствен имот. Неприложимо е и правното основание на административния акт - чл. 195, ал. 5 ЗУТ, което не визира подобна хипотеза. Решението е правилно, отменителни за него основания не са налице. Събраните по делото доказателства подкрепят направените от съда изводи, споделят се изцяло и от настоящата инстанция. В процеса са изяснени всички релевантни за спора факти и обстоятелства, изпълни са доказателствените искания на страните, включително и досежно замяната на вещото лице по делото, чиято експертиза не е оспорена. Не е спорно, че касаторът и Филчо Ницов са съсобственици в имота, както и че е извършено, с намеса на съответния съд и съгласно влязло в сила решение, реално поделяне на ползването му. Но при тази фактическа обстановка, правилно съдът е приел, че издадената заповед на Зам.-кмета на общината противоречи на материалния закон, тъй като чл. 94 от Наредба № 7/2003 г., на която се е позовавал жалбоподателят, проверяващите и административният орган, е неприложим - той създава правила досежно озеленяването като част от благоустрояването на урегулираните поземлени имоти, спрямо границите на съседните такива. Отношенията между съсобствениците стоят на друга плоскост и ЗУТ се намесва в тях само в изрично посочени в самия закон случаи. Безспорно в кръга на компетециите на Кмета, съгласно чл. 195, ал. 5 от ЗУТ е със заповед да задължи собствениците на обекти изброени в ал. 1 от същия чл. да премахнат насаждения, но правомощията му не се простират досежно съсобствените поземлени имоти, какъвто е случая, та макар и да е сезиран от единия от тях. С оглед на това, правилно с решението заповедта на Зам.-кмета е отменена като незаконосъобразна. Останалите доводи в касационната жалба, като некоректни и нямащи нищо общо с правото, не следва да бъдат коментирани. При съмнения за пристрастност на съда, законодателят е предвидил ред, с който касаторът явно е запознат и от който е следвало своевременно да се възползва, а не да изтъква подобни едва с касационната жалба, след постановяването на решението. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, съдебният акт следва да остане в сила, поради което и Върховният административен съд, второ отделение,