Решение № 8010 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8529/2015 г.

Решение № 8010 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8529/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. А. И. Н. моли да бъде отменено решение № 3943/8.06.2015 г. по адм. д. № 87/2014 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 2061303052/10.07.2013 г. на ТД на НАП-С. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли делото да бъде върнато на съда за ново разглеждане и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на А. Н. против РА № 2061303052/10.07.2013 г. на ТД на НАП-С. в частта, потвърдена с решението на директора на Дирекция "ОДОП"-С. при обжалването по административен ред, с който е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. 10 833 лв със съответни лихви, данък по чл. 48 от ЗДДФЛ: за 2007 г. 161,82 лв с 93,83 лв лихви, за 2008 г. данък 618,75 лв с лихви след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. В мотивите си съдът е обсъдил констатациите в РА, събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съответна на доказателствата по делото. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и законосъобразно провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и определяне на данъчната основа за облагане в размер на превишението на разходите над приходите на ревизираното лице за всяка от годините. Съдът е обсъдил доводите и възраженията на касатора, и е достигнал до обоснован извод за тяхната неоснователност, който се споделя напълно от настоящата инстанция. Неоснователен е доводът на касатора за липса на компетентност В. В. да възложи ревизията и да определя компетентен орган, който да издаде РА след приключване на ревизията, тъй като била овластена по чл. 112 от ДОПК само в случай на заместване. На стр. 43 от делото е приложена заповед № РД-01-1354/1.11.2012 г. на директора на ТД на НАП-С., с т. 1 от която на В. В. старши инспектор по приходите в сектор "Ревизии", и. д. началник сектор "Ревизии" е възложено да издава заповеди за възлагане на ревизии на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Заповедта е приложена в преписката и в първото по делото съдебно заседание, проведено на 5.02.2014 г. не е оспорена от жалбоподателя, поради което съдът не е допуснал процесуално нарушение като е разгледал спора по същество, с което фактически е приел, че РА е издаден от компетентен орган. Неоснователен е доводът за допуснато съществено процесуално нарушение от съда като не е допуснал до разпит В. Н. - баба на ревизираното лице, за установяване на дарение от 65 000 лв. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че липсват доказателства, бабата да е разполагала с посочената сума, която да подари на внука си в един от ревизираните периоди. При липса на доказателства да е разполагала със сумата разпитът на заинтересувана свидетелка не би бил достатъчен, за да установи извършване на дарението, поради което недопускането на Н. до разпит като свидетел не е опорочило крайните правилни изводи на съда и не съставлява съществено процесуално нарушение. Правилен е изводът на съда, за неоснователност на искането в паричния поток да се включи сумата 35 670 лв, представляваща разходи на родителите на ревизираното лице за издръжката му през ревизираните периоди. Съдът се е обосновал с РД, съставен на бащата на ревизираното лице, в който в разходната част на паричния поток не е посочен такъв разход, установено е превишение на приходите над разходите със 176 684,13 лв и не са установени данъчни задължения на бащата за 2008 г. При обжалването по административен ред е прието, че бащата е разполагал към 31.12.2008 г. със 150 000 лв, които е могъл да предостави на сина си и поради този извод е отменен процесния РА в частта, с която са определени задължения за 2009 г. - 2011 г. по ЗДДФЛ. Неоснователен е доводът за неправилно формиране на сборна данъчна основа за 2007 г. като към определената по чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа е добавен доходът от трудово правоотношение на ревизираното лице, определена е сборна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и дължим данък за нея. За 2006 г. и 2008 г. неснователно е възражението за определяне на данъчната основа не на годишна база. За 2007 г. това възражение е основателно. В РА е приет размер на превишението от 1705,74 лв, докато по данните за приходите и разходите на годишна база превишението е в размер 1598,66 лв. Основателно е възражението, че в паричния поток за 2007 г. сумата 80 лв - вноска по банкова сметка е отразена като разход, тегленето на сумата от 80 лв в същия месец е посочено пак като разход, а е следвало да се отрази в приходната част на паричния поток. Допусната грешка е довела до определяне на разходите със 160 лв в повече, поради което превишението на разходите над приходите, изчислено на годишна база е в размер 1598,66 лв - 160 лв = 1438,66 лв. На основание чл. 17 от ЗДДФЛ като се прибавят доходите от трудова дейност се получава годишна данъчна основа от 2923 лв, за която дължимият данък е 104,60 лв, а съответните лихви са в размер 60,65 лв. Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която за 2007 г. е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за внасяне над 104,60 лв и лихви над 60,65 лв, и в тази част следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови отмяна на РА в тази част. Правилно съдът е отхвърлил възражението, че разходите за пътуванията в чужбина неправилно са определени по Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина, след като липсват доказателства за действително направените разходи при тези пътувания. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Касаторът има право на разноски по делото в размер 7,04 лв. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 878,42 лв - общо 1756,84 лв или по компенсация касаторът следва да заплати на ответника 1749,80 лв разноски по делото за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,