Решение № 413 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8950/2012 г.
ВАСVI отделение11.01.2013 г.докладчик т Милка Панчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 78/11.06.2012 г., постановено по адм. дело № 135/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Перник. ОСЪЖДА Дирекция "Социално подпомагане"- гр. Перник, адрес гр. Перник, ул. "Радомир" № 1, да заплати на Камелия Винчова Иванова, с адрес с. Големо Бучино, общ. Перник, сумата в размер на 200 (двеста) лева, представляваща разноски за производството пред касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 413 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8950/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" ("СП") - гр. Перник, чрез пълномощника юрисконсулт Илиана Кованджийска, против решение № 78/11.06.2012 г., постановено по адм. дело № 135/2012 г. по описа на Административния съд - гр. Перник, с което е отменена заповед № ИД-0715. на директора на Дирекция "СП" - гр. Перник. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, според които съдът неправилно е приел, че жалбоподателката отговаря на изискването по чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) да е студентка, учаща в редовна форма на обучение, поради което няма право на претендираната еднократна помощ. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответната страна по касационната жалба - Камелия Винчова Иванова, от с. Големо Бучино, общ. Перник, оспорва жалбата. В писмен отговор и писмени бележки, представен от процесуалния й представител адв. Божидар Велков, се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд - гр. Перник, е отменена по жалба на Камелия Винчова Иванова заповед № ИД-0715 на директора на дирекция "СП" - гр. Перник, с която е отказано предоставяне на еднократна помощ за дете на основание чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на съдебното решение. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалваната заповед неправилно на жалбоподателката е отказано отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на 1 г. на основание чл. 8в ЗСПД, тъй като същата е отговаряла на всички изисквания по посочената разпоредба - родила е дете, което не е оставено за отглеждане в специализирана институция, наред с това е била студентка в редовна форма на обучение, молбата за отпускане на помощта е подадена в преклузивния срок. В тази връзка съдът е обсъдил представените писмени доказателства - уверение и служебна бележка, издадени от Международно висше бизнес училище - гр. Ботевград, според които Камелия Иванова е записана за студент редовно обучение по специалността "Бизнес администрация" за зимния семестър на учебната 2012/2013 г. Предвид това съдът е направил извода, че жалбоподателката има качеството учащ студент по смисъла на чл. 66, ал. 2 от Закона за висшето образование (ЗВО) и не е била завършила към датата на подаване на молбата за отпускане на еднократната помощ. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че Камелия Винчова Иванова е подала молба-декларация с вх. № ИД-0715 от 30.03.2012 г. до директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Перник, за отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете ката майка-студентка в редовна форма на обучение. От приложеното към молбата удостоверение за раждане се установява, че Камелия Иванова е родила дете на 13.09.2011 г., а от приложеното уверение изх. № 0001131 от 09.04.2012 г., издадено от Международно висше бизнес училище - гр. Ботевград, е видно, че същата е записана през 2012/2013 учебна година, редовно обучение за висше образование по образователно-квалификационна степен "бакалавър" по специалност "Бизнес администрация". От приложената по делото служебна бележка, издадена също от Международно висше бизнес училище - гр. Ботевград - № 102/26.03.2012 г., се установява, че към датата на издаването й, Камелия Иванова е приета за редовна студентка в този университет и е записана под вх. № 018814. От правна страна, в разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е предвидено, че майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Редът за отпускане на тази помощ е регламентиран в Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), като в чл. 16а, ал. 3, т. 3 от този правилник, който е посочен като правно основание за постановения отказ, е предвидено, че към молбата-декларация за отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до една година от майка (осиновителка) студентка, учеща в редовна форма на обучение, се прилага уверение от висшето училище, че лицето е записано като редовен студент към датата на подаване на молба-декларацията. Спорът по делото е свързан с въпроса дали молителката (ответник в настоящото производство) е отговаряла на изискването да е студентка, учаща в редовна форма на обучение, за да се ползва от предоставеното с разпоредбата право на еднократна помощ. Предвид безспорно установената фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този въпрос. Според разпоредбата на чл. 66, ал. 2 ЗВО "студент" е този, който се обучава за придобиване на образователните степени "бакалавър" и "магистър", а според чл. 45, ал. 1 ЗВО обучението за всяка специалност по образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" завърша с държавен изпит или защита на дипломна работа. Съгласно чл. 67 ЗВО статут на студент се придобива при записване във висше училище и се загубва при отписване, както и за срока на отстраняване от висшето училище по чл. 74, ал. 2 от същия закон. Правилно съдът е съобразил, че не са налице визираните хипотези и молителката може да се ползва от студентските си права. Същата е имала качеството студент по смисъла на чл. 66, ал. 2 ЗВО към датата на подаване на молбата за отпускане на помощта. В тази връзка неправилно е поддържаното в касационната жалба становище, че Камелия Иванова не е отговаряла на изискването да е студентка в редовна форма на обучение, след като подаването на молбата-декларация е станало на 30.03.2012 г., а учебната година в МВБУ - гр. Ботевград започвала на 01.10.2012 г., тоест към момента на подаване на молба-декларацията, според административния орган, същата не е имала качеството студентка. Така наведените доводи са неоснователни. Съгласно чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД, правото на получаване на еднократната помощ по ал. 2 възниква от датата на раждане на детето и/или от датата на записване в редовна форма на обучение на лицата по чл. 8в, ал. 1 и 4 ЗСПД. След като към датата на подаване на молба-декларацията тя е била записана в учебното заведение, следователно е имала качествата на редовен студент (видно от датата на издадената служебна бележка от учебния отдел при МВБУ - гр. Ботевград - 26.03.2012 г.), каквото е и изискването на чл. 16а, ал. 3, т. 3 от ППЗСПД. Оттук и извода, че за Камелия Иванова е възникнало правото по чл. 8в от ЗСПД за получаване на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството. Към момента на подаване на молбата-декларация за заплащане на помощта Камелия Иванова има качеството на студентка, тъй като е безспорно установено, че към 26.03.2012 г. вече е била записана като студент редовно обучение в посоченото по-горе учебно заведение с факултетен номер 18105, в изпълнение на изискването на чл. 67 ЗВО. Изводът на съда, че статут на студент се придобива от момента на записването в учебното заведение, а не от момента на започване на учебните занятия, е правилен. Налице са фактическите основания по чл. 8в от ЗСПД и като е отменил оспорената заповед, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на сторените деловодни разноски за производството пред тази инстанция. Те подлежат на възстановяване от бюджета на органа-касатор и са в размер на 200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения да представлява Камелия Иванова адвокат, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 29.10.2012 г., номериран като лист 14 от настоящото дело. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,