Решение № 6360 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12776/2010 г.

Решение № 6360 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12776/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Димитър Георгиев Паунов срещу решение № 878 от 15.06.2010 г., постановено от Административен съд Пловдив, VI състав по адм. д. № 746/2009 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Доводите, че решението е постановено при непълнота на доказателствата не са касационно отменително основание, поради което не се разглеждат в настоящето производство. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - кмета на община Асеновград, с представено по делото писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни, чрез процесуален представител по делото адв. Лазова, излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по обективно съединени искания за обявяване на нищожност на заповед № А-1635 от 20.11.2003 г. и иск за имуществени вреди в размер на 5 000 лв, произтичащи от незаконосъобразни действия по изземване на имот по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ. Съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата за прогласяване на нищожност на заповедта за изземване на имота по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената писмена форма. При издаване на заповедта не са допуснати нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила, които да обуславят недействителност на оспорения административен акт. Съдът е обсъдил обстойно възраженията на жалбоподателя относно идентичността на имота, за който е разпоредено принудително административно изземване и този, за който заинтересованите страни се легитимират като собственици. По делото са приети съдебно-технически експертизи, които са съобразили представените писмени доказателства относно установяване на права на собственост, както и наличие на правно основание за ползване по отношение на процедирания имот. Установено е по безспорен начин, че оспорената заповед за принудително изземване на имота е издадена при наличие на всички материално-правни предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и при спазване на предвидените административнопроизводствени правила. Съдът е приел, че в хода на производството не са ангажирани доказателства вредите да са резултат от незаконосъобразни действия по принудителното изпълнение на заповедта за изземване на имота. Съдът е отхвърлил като неоснователен и обективно съединения иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди, тъй като не е установено претендираните вреди да са в резултат от незаконосъобразен административен акт или незаконосъобразни действия на административен орган. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват релевираните касационни отменителни основания. С оглед процесуалната обусловеност на обективно съединените искания на първо място следва да се отбележи, че решението, в частта с която съдът е приел, че заповедта за принудително изземване от жалбоподателя на ползвания без правно основание от имот, с предназначение горска територия, не е нищожен административен акт, е правилно. Съдът подробно е обсъдил всички относими доказателства и обосновано е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната форма, при наличие на всички материално-правни предпоставки за издаването й. Нещо повече, съдът много подробно е обсъдил и основанията за законосъобразност на оспорената заповед, въпреки, че допустимия предмет на обжалване обхваща само наличие на основания за нищожност. Обоснован е правния извод на съда, че заповедта за изземване на имота е влязъл в сила, стабилен административен акт, който подлежи на принудително изпълнение, като в приложимата законова разпоредба е допуснато предварително изпълнение на заповедта. В рамките на компетентността на органа по изпълнение и при спазване на законовата процедура, заповедта е изпълнена, като към момента на изпълнение жалбоподателят не е обжалвал както заповедта за изземване, така и действията на органа по изпълнение. На следващо място, настоящият състав прецени като неоснователно и оплакването, че решението, в частта с която е отхвърлен предявения иск за обезщетение, е необосновано. Съдът е обосновал съдебния си акт с доказателствата по делото и изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата и общината за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл. 203, ал. 2 от АПК: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посоченият фактически състав не може да бъде ангажирана отговорността на общината на основание чл. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че със събраните писмени и гласни доказателства по делото не установяват по безспорен начин да са настъпили имуществени вреди за жалбоподателя, които са в причинна връзка с отменен по съответния ред административен акт или да са в резултат на незаконосъобразни действия на администрацията. Обосновано съдът е приел, че в случая не е налице абсолютната процесуална предпоставка за ангажиране на особената деликтна отговорност, предвидена в чл. 1 от ЗОДОВ, а именно вредите да са резултат от незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на администрацията, при спазване на изискването незаконосъобразността да е установена по съдебен ред. С оглед на тези доводи, настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение