Решение № 13519 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8129/2014 г.

Решение № 13519 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8129/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Надка Симеонова Ангелова от гр. София, едноличен търговец с търговска фирма ЕТ "Надка Ангелова", против решение № 1368/5.03.14 г. по адм. д. № 4038/11 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/-София не взема становище. Ответниците ЕТ "Кериан-Кети Димова" и ЕТ "Иверон-Димка Димова", представлявани от адв. Ивкова, поддържат становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила, претендират разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил оспорването на касатора Ангелова срещу Заповед № РД-18-48/12.10.11 г., с която Изп. директор на АГКК-София, на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е одобрил кадастрална карта /КК/ и кадастрални регистри /КР/ за територията на район "Надежда", Столична община в частта досежно имоти с идентификатори 68134.1384.2026 и 68134.1384.2027. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че границата между посочените поземлени имоти е установена при спазване приоритета на източниците по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба № 3/2005 г./. Решението е постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. За процесните имоти е налице влязла в сила Заповед № РД-09-50-352/25.05.04 г. за одобряване изменение на плана за регулация - УПИ VIII "за КОО" и УПИ IХ "За КОО", кв. 233, първия от които идентичен с имот с идентификатор 68134.1384.2026, а втория- с имот с идентификатор 68134.1384.2027 с предвиждане за свързано застрояване. От писменото заключение на на в. л. Алексиева е установено, че изменението е изготвено без наличието на одобрена кадастрална основа, че по границата между двата имота частично е изградена ограда, чието разположение съвпада с границата между имотите така, както са регулирани със заповедта от 2004 г. и че границата между двата имота по одобрената кадастрална карта е нанесена в съответствие с границата между УПИ VIII и УПИ IХ, кв. 133 по действащия регулационен план. При тези данни изводът, че кадастралната карта в обжалваната й част е одобрена в съответствие с материалния закон е правилен. Границите на имотите не са били означени от собствениците по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, на място е налице частична ограда, съвпадаща с регулационната граница, от което и при безспорната липса на кадастър на имотите, следва, че спорната граница административният орган е определил в съотвествие с приоритетно посочените в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г./в приложима редакция ДВ бр. 16/2006 г./ източници на данни. Касационният довод, че границата между процесните имоти е следвало да бъде установена по южната стена на съществуващата едноетажна сграда в имот с идентификатор 68134.1384.2026 е неоснователен. Този довод, релевиран за първи път в касационната инстанция, се основава на предвиденото в действащия застроителен план свързано застрояване. Липсват твърдения, че предвиденото с този план свързано застрояване е осъществено, предвид което следва да се приеме, че съществуващата в този имот сграда е заварена от действащия план, а не новопостроена в изпълнение предвиденото с този план за свързано застрояване, предвид което южната й стена не може да определи границата между двата имота. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено в съотвествие с материалния закон и обосновано следва да бъде оставено в сила. При този резултат от касационната проверка претенцията на адв. Ивкова за разноски следва да бъде уважена като на представляваните от нея лица се присъди сумата в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение, заплатено по Договор за правна защита и съдействие от 14.10.14 г. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение,