Решение № 2021 от 23.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция по горите Велико Търново (РДГ) против решение 88/28.04.2022 г., постановено по адм. д. 74/2022 г. по описа на Административен съд-Сливен (АС-Сливен), с което е отменена негова Заповед РД06-26 от 21.01.2022 г., с която е обезсилено позволително за сеч 0649754 от 14.01.2022 г. за отдел 6, подотдел ю, землище Дрента, Община Елена, имот с 23710.260.300 общинска горска територия. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното съдебно решение е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на развилото се производство пред съда - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдена неговата заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмено становище. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът Я. Блецов оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено отговор и в пледоария в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Ответникът В. Лазаров, редовно призован за съдебно заседание, не е изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура заявява мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 88/28.04.2022 г., постановено по адм. д. 74/2022 г. по описа на АС-Сливен е отменена Заповед РД06-26 от 21.01.2022 г. на директора на РДГ-Велико Търново, с която е обезсилено позволително за сеч 0649754 от 14.01.2022 г. за отдел 6, подотдел ю, землище Дрента, Община Елена, имот с 23710.260.300 общинска горска територия, издадено от Я. Блецов и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е извършил служебно дължимата проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК и е обосновал законосъобразен извод, че атакуваната пред него заповед е действителен административен акт, издаден от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма. АС-Сливен е приел, че при издаване на оспорената заповед е допуснато нарушение на чл. 26 от АПК, което не е съществено и не представлява основание за отвяна на административния акт по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав намира за основателни оплакванията в касационната жалба срещу този извод на първата инстанция, който е обоснован без да се съобрази наличието на специален закон, изключващ приложените на общото правило. Според чл. 22 от АПК производството по раздел I Индивидуални административни актове на Глава Пета от АПК не се прилага за административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед на естеството им. Съгласно чл. 58, ал. 3 и ал. 4 от Наредба 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите (Наредба/та) заповедта за обезсилване на позволителното за сеч се връчва на лицето, на което е издадено - за незабавно изпълнение, на лицето, което е издало позволителното за сеч и се отразява незабавно от съответната РДГ в интернет информационната система на Изпълнителната агенция по горите т.е. естеството на акта налага неговото незабавното изпълнение, което изключва приложението на правилото на чл. 26 от АПК за уведомяване на заинтересованите страни за започване на производството по издаването му. Допуснатата грешка не се е отразила върху правилността на крайния извод на АС-Сливен за основателност на жалбата на Я. Блецов доколкото изводът за нарушение на материалния закон при издаване на оспорената заповед е правилен. Административният съд е приел всички ангажирани от страните доказателства, които е обсъдил задълбочено и прецизно, за да обоснове направените от него фактически и правни изводи. Правилен е изводът на съда, че описаните в заповедта фактически основания са се осъществили така, както са описани от административният орган и се потвърждават от събраните по делото писмени доказателства, които не са оспорени. На практика страните не спорят относно фактите, установени в административното производство и първата инстанция, а относно тяхното правно значение. Основният спорен въпрос е относно дата, от която е започнало действието на горскостопанския план (ГСП), утвърден със Заповед 472/21.12.2013 г. на директора на РДГ-Велико Търново, респективно дали обезсиленото позволително за сеч 0649754 от 14.01.2022 г. е издадено в десетгодишния срок по чл. 13, ал. 4 от Закона за горите (ЗГ) или след изтичането му, както е прието от директорът на РДГ-Велико Търново като основание за издаване на атакуваната пред АС-Сливен заповед. Съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗГ горскостопанските планове и програми определят допустимия размер на ползването на горските ресурси и насоките за постигане целите на управлението на горските територии за срок 10 години. АС-Сливен е приел за установено, че имотът, за който е издадено обезсиленото позволително за сеч попада в територия, която е обхваната от ГСП, изработен в периода от 26.06.2011 г. - 31.05.2012 г. В Общите бележки на ГСП е записано, че той влиза в сила от 01.01.2012 г., след утвърждаването му от РДГ-Велико Търново. Утвърждаването на плана е извършено със Заповед 472/21.12.2013 г. на директора на РДГ-Велико Търново, за която няма данни кога е съобщена на заинтересованите лица и относно нейното обжалване, но с оглед датата на издаването й 21.12.2013 г. се налага извод, че към 14.01.2022 г. (датата на издаване на обезсиленото позволително за сеч) не е възможно да е изтекъл десетгодишния срок на действие на утвърдения с нея ГСП. Съгласно чл. 13, ал. 8 и ал. 9 от ЗГ горскостопанските планове и програми се утвърждават със заповед от: 1. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите - за горските територии - държавна собственост и 2. директора на съответната регионална дирекция по горите - за горските територии извън посочените в т. 1, които попадат в района им на дейност. Тези заповеди могат да се обжалват по реда на АПК, поради което при липса на твърдения и доказателства за оспорване, се налага извод, че Заповед 472/21.12.2013 г. на директора на РДГ-Велико Търново е породила действие след изтичането на срока за обжалване. Доводите на касационния жалбоподател за съществуването на този ГСП в по-ранен момент от издаване на заповедта за утвърждаването му не са съобразени с правилата на формалната логика и материалния закон. Изискването за утвърждаване на изработените ГСП от административен орган (при изрично определена компетентност на различни органи в зависимост от собствеността на регулираната територия) и възможността за съдебен контрол върху този акт, предполага, че съответните планове и програми нямат самостоятелно значение преди утвърждаването им. В същия смисъл е и вписания в общите бележки текст, на който се позовава директорът на РДГ-Велико Търново, за да обоснове обратно действие на плана преди неговото изработване и утвърждаване. Като е обосновал правен извод, че към датата на издаване на обезсиленото позволително за сеч съществува действащ ГСП за територията, за която то се отнася, АС-Сливен е постановил правилно и законосъобразно решение. При разглеждане на спора пред първата инстанция не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. По изложените съображения обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът Я. Блецов е направил разноски в размер на 300 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане трябва да му бъдат възстановени от бюджета на РДГ-Велико Търново в пълен размер като съответстващ на фактическата и правна сложност на спора. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение