Решение № 1700 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11923/2018 г.

Решение № 1700 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11923/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с пар. 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба на Н. Лозев срещу Решение № 584 от 20.07.2018 г. по адм. дело № 482/2018 г. на Административен съд (АС) – Х.. Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че е доказал по безспорен начин нуждата от подновяване на разрешението за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси. Излага, че първоначално такова разрешение му е било издадено във връзка с опитите за кражба на негово имущество и усложнената криминогенна обстановка в населеното място и в района, в който живее. Тази обстановка не се е променила. Той и семейството му притежава значително имущество като наличието на огнестрелно оръжие до момента е било възпиращ фактор за липсата на противоправни нападения върху него и членове на семейството му. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Ответникът - началникът на Районно управление (РУ) – Д. в Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) – Х., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът e отхвърлил жалбата на Н. Лозев срещу отказ, рег. № 254 р-10216 от 12.04.2018 г., на началника РУ – Д., за подновяване на разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси, придобито за граждански цели от физическо лице. За да постанови този резултат съдът е установил, че на 02.03.2018 г. Н. Лозев е подал до началника на РУ - Д. заявление, рег. № 254-1339 от 06.03.2018 г., с което е поискал да му бъде издадено и подновено разрешението за носене и съхранение на бойно оръжие и боеприпаси. Посочил е, че оръжието му е необходимо за опазване живота, здравето и личността по време на изпълнение на неговите служебни задължения. Изложил е, че е регистриран като земеделски производител, произвежда домати, краставици, зеленчук, като пласирането им било постоянно свързано с пътуване по борси в С., В., Б., като пренасял стоки и пари. Към заявлението е приложил съответните изискуеми документи. Във връзка са дадената му възможност Лозев е изложил допълнителни мотиви, с цел обосноваване необходимостта от носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. След проведено административно производство, на 12.04.2018 г. началникът на РУ - Д.. е постановил отказ, рег. № 254 р-10216., на основание чл. 83, ал. 5 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), с който на Лозев е отказано подновяване на срока на разрешението за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси, придобито за граждански цели (самоотбрана). От показанията на разпитания по делото свидетел, съсед на Лозев, съдът е установил, че преди доста години имало опит бусът на Н. Лозев да бъде откраднат. В съседното и в тяхното село имало нападения над хора. На друг съсед откраднали колата от улицата. Оранжериите на Лозев се намирали в близост до реката, на края на селото. Живеел с майка си и с брат си. Имал съпруга и малко дете, които идвали често. При така установената фактическа обстановка и след анализ на относимите разпоредби от ЗОБВВПИ, съдът е достигнал до извод за законосъобразност на административния акт. Приел е, че той е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила. Достигнал е до извод, че оспорвания отказ е и материално законосъобразен. Съдът е приел, че предвид нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, отсъствието на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение, е основание за постановяване на отказ за издаването му. Посочил е, че в конкретния случай, жалбоподателят не е посочил конкретни факти и обстоятелства за опазване на имущество и необходимостта му от самоотбрана. Доводите на Лозев, свързани с евентуалната опасност за личността и имуществото му, поради опасност от престъпни набези по отношение на собствеността му, не покриват критериите за основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие. Само твърдението, че заявителят се нуждае от оръжие с цел защита на живота, здравето и честта на него и семейството му, или поради честите му пътувания нощем на значителни разстояния и занятието му като земеделски производител, не са основателни причини за издаване на разрешението, съответно за продължаване срока на вече издадено такова. Решението е правилно. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното посочено от него основание, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ (в релевантната към датата на постановяване на отказа редакция) разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно и изследван от първоинстанционния съд, като е прието, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Лозев е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е посочил основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Потенциалната нужда на заявителя и обстоятелството, че в миналото е бил титуляр на разрешения от претендирания вид, не попада в обхвата на специалния закон, доколкото разрешителният режим изисква установяване на категорична необходимост от носене на оръжие към момента на упражняване на признатото с този нормативен акт субективно право. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високият риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато не съставлява аргументът за осъществявана дейност на земеделски производител. Релевираните доводи за потенциална опасност също не могат да обосноват необходимостта от самоотбрана. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности, поради което изцяло се споделя от настоящата инстанция. При липса на пороците сочени, като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,