Решение № 11369 от 8.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на П. Медаров, от гр.София, подадена чрез пълномощника адвокат Р. Длъгнекова, и директора на Дирекция Социално подпомагане (ДСП) Видин, чрез юрисконсулт Е. Йорданова против решение 67 от 01.07.2022 г. по адм. дело 162/2021 г. на Административен съд Видин, с което е отменено задължително предписание П/Д-ВН-002/15.07.2021 г. на директор на Дирекция Социално подпомагане Видин, и са присъдени разноски. В касационните жалби се излагат оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложеното в жалбите се иска отмяна на решението и потвърждаване на административния акт. Претендират се разноски от П. Медаров- заплатена държавна такса. Директора на Дирекция Социално подпомагане Видин претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Ф. Радева, чрез пълномощника адв. К. Босев изразява становище за неоснователност на подадените касационни жалби и моли решението да бъде оставено в сила като правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд състав на шесто отделение намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материални закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, са основателни. С решение 67 от 01.07.2022 г. по адм. дело 162/2021 г., Административен съд Видин е отменил задължително предписание П/Д-ВН-002/15.07.2021 г. на директор на Дирекция Социално подпомагане -Видин. Съдът е приел, че административният акт е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, основания за отмяна по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Решението е неправилно. От фактическа страна е установено, че е бил изготвен план за действие от 18.05.2021 г. Той е бил основан на доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. СИГ/Д-ВН/96/10.05.2021 г., изготвен на 18.05.2021 г. Въз основа на нов изготвен идентичен доклад СЛ/Д-ВН/1007-002/19.05.2021 г. е била издадена Заповед ЗД/Д-ВН-059/19.05.2021 г. на директора на ДСП - Видин, с която на основание чл.20, ал.4, т.1 от ППЗЗД, във връзка с чл.23, т.2 от ЗЗД, детето А. Медаров е било насочено за ползване на дългосрочна социална услуга от дванадесет месеца в ЦОП към КСУДД - гр. Видин, за работа с психолог, за улесняване връзките между родителите, между детето и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията, и изследване на състоянието на детето във връзка с противоречивите твърдения на родителите относно изпълнение в пълен обем на режима на лични контакти на бащата с детето. Било е образувано изп. дело 1180/2016 г. за режима на лични отношения с малолетното дете срещу майката Ф. Цветкова/Радева/. Взискател по изпълнителното дело е касационният жалбоподател П. Медаров, поради неизпълнение на задължението от страна на бившата му съпруга да предава детето на баща му всяка събота и неделя от 10 до 17 ч. с преспивания и за по десет работни дни през летните ваканции извън годишния отпуск на майката,на коледните, новогодишните и великденските празници, като и на именните и на рождените дни на детето същото е трябвало да бъде с двамата родители. Сложните отношения между родителите и намесата на различни институции са довели до резултат, детето да не желае да напуска град Видин за срещите с баща си, както и отказът му да комуникира с него в присъствието на трети лица, които не са членове на неговото семейство. Стигнало се е до необходимостта от задължителни консултации с психолог. С изготвен социален доклад СЛ/Д-ВН/1007-008/15.07.2021 г. е описано, че детето А. Медаров е роден в Нова Зеландия по време на брака на двамата си родители. След тяхната раздяла бащата е напуснал семейството, а детето е останало още година и половина с майка си в Нова Зеландия, от където се прибирали през 2015 г. и се установили да живеят в гр. Видин. П. Медаров се е установил да живее в гр.София. Родителите са се развели и родителските права са били предоставени за упражняване от майката, а на бащата е определен режим на лични отношения. Детето е отглеждано от Ф. Цветкова/Радева/ със съдействието на нейните родители. В доклада са описани предприетите действия от социалните работници за предаване детето от майката на бащата за пътуване до гр. София, с цел изпълнение на съдебното решение, отказът на детето за това пътуване, както и наложените консултации с психолог. Посочено е, че към момента са задоволени всички базови и индивидуални потребности на момчето съобразно възрастта, подходящата битова обстановка, че детето е добър ученик и не отсъства без основателна причина от учебните занятия. Детайлно, по периоди, са били описани отказите на майката, принудително и въпреки волята на детето, то да бъде предадено на бащата. Описано е, че на 15.07.2021 г. майката е отказала доброволно да изпълни задължението си за предаване детето на баща му, което е наложило да бъде изготвено и връчено задължително предписание за осигуряване на възможност на социалните работници в ОЗД - Видин, за предоставяне на консултации от ОЗД-Видин по проблеми и въпроси, свързани с отглеждането и възпитанието на детето в семейна среда съобразно развитието и потребностите му; за осигуряване достъп на социални работници в ОЗД, за проследяване развитието на детето в семейната среда. По делото са събрани гласни доказателства. Разпитани като свидетели, бабата и дядото по майчина линия установяват, че дъщеря им не е създавала пречки детето да се среща с баща си. Същевременно бащата многократно е подавал жалби до прокуратурата против дъщеря им. Двамата установяват, че майката е ангажирала психолог в гр. Монтана, който работи с детето и с нея, и до момента са имали между осем и десет посещения. При своите посещения бащата винаги е идвал с полиция, поради което детето се е отдръпвало от него. Детето не желаело да пътува в София с баща си, поради начина на живот на бащата в новото му семейство, поради обстоятелството, че семейството на бащата са "вегани" и то не могло да се храни пълноценно докато е бил при него. Разпитаният като свидетел Гл. социален работник към ДСП Видин А. Гергова потвърждава своите констатации в изготвените от нея социални доклади. Разпитаните свидетели П. Борисова, полицейски инспектор, и И. Илиев-мл.полицейски инспектор при РУ-Видин установяват, че са присъствали на опити детето да бъде предадено на бащата, но до това не се е стигнало нито при ДСИ, нито в дома на детето. По делото, на основание чл. 15 от ЗЗД, е изслушано детето А. Медаров, което заявява, че е запознато с отношенията между родителите си. Никой от родителите му не си е позволявал да говори против другия. Майка му разрешава да ходи в София при баща си, но то самото не иска, защото не му харесва обстановката при баща му и предпочита да се среща с него на територията на гр. Видин. Заявява, че понастоящем не желае да се среща с баща си, тъй като той го е заплашвал с полиция. По делото е приета съдебно-психологическа експертиза, изготвена от вещо лице С. Славчева, която установява, че поведението на детето в момента може да се тълкува като отчуждение от бащата, но това не може да се тълкува като "синдром на родителско отчуждение". По съществото си последното е комплекс от симптоми, които лицето формира на различни нива: емоционално, поведенческо и физиологично, които са в резултат от целенасоченото манипулативно въздействие на единия родител върху детето, с цел да прекрати връзката с другия родител. Личното участие на детето в процедури и срещи с институции, а не повлияването от някой от неговите близки е довело до висока информираност и компетентност за възрастта му по отношение на институции, процедури и всичко, което се случва. Детето е поставено на нивото на възрастните хора, като се чувства ангажирано да реши проблемите и несъзнателно е подтикнато да вземе страната на единия от двамата родители, като това означава да отхвърли и да се откаже от другия. Вещото лице установява, че детето лично е заявило, че не желае да ходи в София при баща си, тъй като той е създал ново семейство, което го кара да се чувства некомфортно да го посещава. Детето обича баща си, но иска да спре да се кара с майка му, защото това я тормози, тормози и него. Вещото лице не е установило отчуждението да е активирано от майката, но и не е изследвало този въпрос. С оглед на така събраните доказателства първоинстанционният съд е направил неправилен извод, че задължително предписание П/Д-ВН-002/15.07.2021 г. на директор на Дирекция Социално подпомагане -Видин е постановено в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Неправилно е приел, че събраните по делото доказателства не установяват по категоричен и безспорен начин наличието на отказ от сътрудничество от страна на майката по повод изпълнение на конкретни действия спрямо органите на ДСП-Видин. Неправилно е приел, че майката винаги е осигурявала възможност да бъдат провеждани срещи на детето със социалните работници в ОЗД, като е осигурявала явяването му на съответното място и време, както и че пряко не е препятствала изпълнението на съдебното решение. Неправилно е приел, че отказа на детето да контактува с баща си съобразно съдебното решение не се дължи на действия или вербално въздействие от страна на майката, а се дължи само на поведението на самото дете, както и че А. Медаров не е дете в риск. Събраните по делото доказателства обосновават поведение на майката, което е различно от приетото от първоинстанционният съд. От една страна Ф. Цветкова/Радева/ твърди, в молба от 03.06.2021г. по изп.дело 1180/2016, че при принудителното изпълнение на съдебното решение държавният съдебен изпълнител/ДСИ/ не следва да допуска насилие над детето, че детето не е длъжник в принудителното изпълнение нито обект на това изпълнение, че не следва да се нарушават правата на детето и ЗЗДет, че не трябва да се упражнява неразумна принуда над детето, която ще повлияе на психическото и физическото му израстване и възпитание. Цитира многобройна съдебна практика. От друга страна майката не е демонстрирала воля за доброволно изпълнение на съдебното решение, като прехвърля вината за това върху бащата и нежеланието на детето. На думи пред съда Цветкова /Радева/декларира, че е съпричастна към решаването на проблема на собственото си дете, но на практика демонстрира поведение в обратната насока- създава всевъзможни пречки за неизпълнение на съдебното решение. Данните по делото сочат на осъществени само няколко контакта между бащата и детето в рамките на три години. Майката на практика постоянно отлага във времето осъществяването на личните контакти на детето с бащата, а след това прехвърля всичко върху детето като мотивира поведението му с отчуждаване от бащата. Всички действия на майката навеждат на извод за нежелание от нейна страна за изпълнение на съдебното решение и задълбочаване отчуждаването на детето от бащата. Безспорно ДСИ може в рамките на закона да ускори изпълнението на съдебното решение, за което разполага със съответните законоустановени методи за осъществяване на процесуалната принуда спрямо майката. Но ДСИ до настоящия момент е направил множество опити за изпъленние на съдебното решение с най-малко засягане чувствата на майката и детето, които не са дали практически резултат. От страна на бащата не са създадени пречки, но от страна на майката не е демонстрирано разбиране. Това е принудило административния орган в рамките на предоставените от закона правомощия да търси други средства за мотивиране майката да съдейства за осъществяване на родителските контакти между детето и бащата. В тази връзка оспореното задължително предписание е не само необходимо, но и основателно. Оспореното задължително предписание е материално законосъобразно. Съгласно чл. 18, ал. 4 от Правилник за прилагане на Закон за закрила на детето (ППЗЗД), при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава задължително предписание. Горните действия се предприемат в случаите на постъпил сигнал и проведено производство по предходните разпоредби и в съответствие с функциите на ДСП по чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет да извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Отчетен е не само техният преустановителен, но и превантивен характер. В конкретния случай административният орган правилно е приел, че А. Медаров е дете в риск по смисъла на § 1, т. 11 от ЗЗДет поради обстоятелството, че родителските права на бащата са ограничени и съответно детето е останало без необходимата грижа от негова страна, като по този начин се нарушава правото му да осъществяват контакти, както и да запази привързаността си към него с цел осигуряване на най-добрия му интерес. Предписаната мярка за социална закрила е необходима с активното участие на двамата родители.Констатираното от административния орган поведение на майката с оглед отказа й да сътрудничи за изпълнение на съдебното решение, независимо от нейната преценка като родител за потребностите на детето от грижи, възпитание, емоционално и нравствено развитие, социални контакти, е неприемливо от гледна точка на интересите на детето и не съответства на неговите обективни потребности. От доказателствата по делото е видно, че отношенията между бащата и майката са влошени, като със своите действия тя е ограничавала контакта на детето с бащата. Не е осигурявала възможност на социалните работници в ОЗД за предоставяне на консултации по проблеми и въпроси свързани с отглеждане и възпитанието на детето, съобразно потребностите и развитието му. Не е съдействала на органите по закрила за изпълнение на служебните им задължения, не е изпълнявала заповед ЗД/Д-ВН-059/19.05.2021 г. за посещение на социална услуга от детето с цел индивидуална работа с психолог. Предвид възпрепятстването на възможността А. Медаров да се вижда с баща си е било образувано изпълнително дело 1180/2016 г. за предаване на детето и осъществяване на лични контакти между тях двамата. Майката не го е водила многократно при насрочени доброволни и принудителни предавания при ДСИ при РС Видин. Нормата на член 9, § 3 от Конвенцията за правата на детето, чл. 24, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чл. 124, ал. 2 от Семейния кодекс гарантират правото на детето на лични отношения с всеки от родителите. Разпоредбите на чл. 122 и чл. 123 от Семейния кодекс установяват правото и задължението на родителя на упражняване на родителските права. Родителското отчуждение по см. на чл. 59, ал. 6 от (СК) на детето спрямо родителя, на когото е определен режим на лични отношения, е поставено в зависимост от поведението на упражняващия родителските права родител. Възпрепятстване на контактите на детето с другия родител са предпоставка за възникване и затвърждаване на отчуждението. Това поведение се определя като дефицит на родителския капацитет. Тези обстоятелства ще доведат до прогресиране на синдрома на родителското отчуждение и до разрушаване на връзката между детето и бащата, което е във вреда и на двамата С оглед гореизложеното, за ефективното провеждане на социалната услуга безспорно е необходимо издаването на задължително предписание. Целта на предписаните с него правила на поведение е именно възстановяване на добрите отношения както между двамата родители, така и между бащата и детето. Ето защо се налага изводът, че в случая са налице предпоставките на чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет, която разпоредба предвижда, че при отказ за сътрудничество от страна на родител, който полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава задължително предписание. Предписанието е обосновано с приложената спрямо детето мярка на закрила поради идентифициран риск от синдром на родителско отчуждаване, дължащ се на установения в хода на осъществената социална работа отказ на майката да дава детето на бащата без опосредяване на контакта им през него и в този смисъл да изпълнява стриктно съдебното решение относно режима на лични контакти. Предвид гореизложеното касационното оспорване е основателно и атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено. Следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Ф. Радева срещу административния акт. С оглед изхода на спора претенцията на директорът на дирекция Социално подпомагане - Видин за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същото следва да бъде определено в размер на 200,00/двеста/лева, по 100,00 /сто/ лева за двете съдебни инстанции на основание 78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изхода на спора основателна е и претенцията на другия касационен жалбоподател-П. Медаров. На същия следва да се присъдят разноски в размер на 70,00 лева-заплатена държавна такса за касационното производство. Искането е направено своевременно, като е представен и списък на разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,