Решение № 4152 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3419/2016 г.

Решение № 4152 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3419/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Б. П. срещу решение № 19 от 05.01.2016 г., постановено по адм. дело № 1481/2015 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 127/20.03.2015 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Иска се отмяна на съдебния акт като незаконосъобразен и необоснован. Ответните страни - КЗД, З. М. Ю., А. Я. К. и Д. Г. К. - управител на [фирма], не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на първоинстанционното решение. Според настоящата инстанция касационното оспорване е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно. Съображенията за този извод са следните: Сезираната от П. комисия е приела за установено, че З. Ю. не е осъществила дискриминация под формата на тормоз по признак "етническа принадлежност" спрямо жалбоподателя при упражняване правото му на труд, както и че останалите физически лица не са осъществили пряка дискриминация по същия признак в качеството им на ръководители на юридическото лице - работодател. Оплакванията на П. са били, че докато е полагал труд като лозар в [фирма] заедно с други работници от турски и ромски етнос, прекият ръководител Ю. му е поставяла задачи само на турски език, както и че не му е била осигурена подходяща за неговия ръст мотика. Вследствие развилото се пред КЗД производство, където са разпитани свидетели на страните, е било установено, че другите работници помежду си са разговаряли на майчиния си език - различен от българския, но не е доказано от очевидци, че Ю. е давала на П. заповеди на турски език, който той не говори и не разбира. Що се отнася до мотиката, изяснено е, че работните инструменти са закупени по стандарт. За да отхвърли жалбата, съдът е възприел констатациите и изводите на КЗД за липса на поведение у ответниците, доказващо твърдяното от жалбоподателя дискриминационно отношение. Изложил е и свои мотиви в тази насока на база на всички доказателства по делото, като е съобразил и специалната разпоредба на чл. 9 от ЗЗДискр. за разпределение на доказателствената тежест на страните в производство за защита от дискриминация. Неоснователен е доводът на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на свидетелските показания. Показанията на свидетелката Д., с която П. живее на семейни начала, не отразяват непосредствени нейни впечатления от трудовия процес и отношенията по време на работа, а са преразказ на споделено от П., както правилно е прието в оспорения съдебен акт. Затова обосновано и в съответствие със закона съдът е счел, че не е доказано нарушение на принципа за равно третиране и е отхвърлил жалбата срещу решението на КЗД. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на решението и то следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,