Решение № 9840 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3110/2010 г.

Решение № 9840 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3110/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по две касационни жалби против решение № 2169/17.12.2009 г., постановено по адм. дело № 749/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Варна. С жалба, подадена от Митница Варна и МП "Пристанище Варна", чрез пълномощника ст. юрисконсулт М. Роева, се оспорва решението в частта, с която съдът е отменил решение към ЕАД № 2005/4-19/4.01.2006 г., издадено от началника на МП "Пристанище Варна", потвърдено с решение № Т47-33/6.03.2009 г. на началника на Митница Варна, относно определените като дължими за вземане под отчет разлики до пълния размер на дължими държавни вземания - ДДС в размера над 1120,92 лв. Касаторите поддържат, че решението в тази част е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба и в писмени бележки от пълномощника юрисконсулт Л. Дашева, молят решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против решение към ЕАД № 2005/4-19/4.01.2006 г. на началника на МП "Пристанище Варна" за разликите до пълния размер на дължими държавни вземания - ДДС в размер на 4039,84 лв. С жалба, подадена от "Томилимпекс" ЕООД - с. Въглен, обл. Варненска, представлявано от управителя Стела Василева Маринова, чрез пълномощника адв. Светломира Желязкова, се оспорва решението в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против решение към ЕАД № 2005/4-19/4.01.2006 г., издадено от началника на МП "Пристанище Варна", като е приел, че митническата стойност на внесената стока е в размер на 895,90 щатски долара за тон. Касаторът поддържа, че решението в тази част е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменено изцяло обжалваното митническо решение. Всяка от страните оспорва касационната жалба на съответната друга страна, по която има процесуалното качество на ответник. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на МП "Пристанище Варна" и Митница Варна. Счита, че съдебното решението следва да бъде отменено и делото върнато за разглеждане от друг състав на съда. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбите доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна, по жалба на "Томилимпекс" ЕООД е отменено решение към ЕАД № 2005/4-19/4.01.2006 г., издадено от началника на Митнически пункт "Пристанище Варна", потвърдено с решение № Т47-33/6.03.2009 г. на началника на Митница Варна, с което на основание чл. 201, 214, 217 и 221 от МК, § 1, т. 13 от ДР на ЗМ и глава II от ППЗМ, на дружеството са определени като дължими за вземане под отчет разлики до пълния размер на дължими митнически задължения - ДДС в размера над 1120,92 лв. Жалбата в останалата част е отхвърлена. Следва да се отбележи да прецизност, че съдът неправилно е употребил в диспозитива на решението израза "оставя без уважение жалбата", вместо "отхвърля жалбата", предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 2 АПК, но това не променя същността на правния акт. За да постанови това решение, съдът е посочил, че от "Томилимпекс" ЕООД е извършен внос през МП "Пристанище Варна" на зелено кафе на зърна - Индонезийска Робуста, за който е подадена и заведена митническа декларация № ЕАД 2005/4-19/4.01.2006 г. с декларирана митническа стойност 700 щатски долара /щ. д./МТ. Извършена е проверка по реда на чл. 84а ЗМ от страна на митническите органи и са предприети действия по реда на чл. 102 ППЗМ по отношение на извършен от дружеството внос на идентична стока. Съдът е възпроизвел направените констатации в доклада по чл. 84л ЗМ, както и съдържащия се в него извод за определяне на митническата стойност по реда на чл. 36, ал. 2, т. 1 ЗМ и за определяне и събиране на допълнителни митнически задължения по чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМ. Обсъдил е подробно събраните в хода на съдебното производство доказателства, включително тези събрани по линия на международното сътрудничество, както и заключението по допуснатата съдебно - счетоводна експертиза. Въз основа на приетото от фактическа страна, съд е преценил законосъобразността на обжалваните митнически актове, като е обсъдил всички доводи и възражения, направени от страните. Съдът е приел, че обжалваните актове са издадени от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалноправните разпоредби по издаването им. Посочил е, че основният спор между страните се свежда до това каква е митническата стойност на внесената стока от дружеството - дали декларираната при вноса в размер на 700 щ. д./мт или 1380 щ. д./мт, както е определена от митническите органи по реда на чл. 36, ал. 2, т. 1 ЗМ в резултат на извършен последващ контрол. За да отговори на този въпрос административният съд е направил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и приложимите материалноправни и процесуалноправни разпоредби, като е стигнал до крайния извод за нарушение на материалния закон от страна на митническия орган. Съдът е приел, че в нарушение на чл. 84и, ал. 3 ЗМ неправилно митническите органи направо са приложили разпоредбата на чл. 36, ал. 2, т. 1 ЗМ, без да са използвали събраната при проверката информация, която би им позволила да определят митническата стойност по реда на чл. 35 ЗМ, особено предвид обстоятелството, което е било служебно известно на съда, че между същите страни по други висящи производства по идентични спорове е била определена по-висока митническа стойност по реда на чл. 35 ЗМ. В тази връзка съдът е приел, че митническите органи носят доказателствената тежест да обосноват фактическите си констатации с доказателства, което в случая не са направили, доколкото от представените от тях и събрани в хода на съдебното производство писмени доказателства, включително таблица за осчетоводяване на сумите по съответните фактури, не установяват по безспорен начин приетите в доклада факти. Съдът е обсъдил събраните писмени доказателства във връзка с определяне на договорна стойност по идентичен внос от същия вносител по реда на чл. 102 ППЗМ въз основа на становище на отдел "Тарифна политика" и резултати от проверки, извършени от Швейцарската митническа администрация по линия на международното сътрудничество, като в мотивите на решението подробно е описал установената фактическа обстановка по време на проверката - отправените запитвания, получените отговори, приложените към тях доказателства. Въз основа на анализа на тези доказателства съдът е направил извод, че не се обосновава категоричен извод, че декларираната митническа стойност е невярна. Според същия, събраните от Швейцарската митническа администрация писмени доказателства са допустими и следва да бъдат обсъдени в производството по обжалване на процесния административен акт, но не следва да им се предава официален удостоверителен характер, защото макар и отговорите на Швейцарската митническа администрация да са официални документи, отразените в тях факти не са установени в резултат на нейни удостоверителни действия на "запитван орган" по смисъла на чл. 1, б. "г" от Споразумението от 27.06.1997 г., а са основани на частни диспозитивни документи, представени от "ЕКОМ Агроиндустриел Корпорейшън" Лтд, поради което нямат обвързваща сила. Във връзка с представените от швейцарското дружество договори и фактури, които са оспорени от дружеството-жалбоподател в съдебното производство, съдът е приел, че доколкото събраните доказателства и фактури не носят подпис на жалбоподателя и не е ясно от кого са подписани, те са лишени от формална и материална доказателствена сила и въз основа на тях не може да бъде направен извод, че по отношение на процесната стока е договорена по-висока цена от декларираната при вноса. Аналогични са и изводите по отношение на доказателствената сила на приложена към отговора таблица, за която се твърди, че доказва осчетоводяване на суми по въпросните фактури, тъй като тя не е подписана и няма данни за лицето, което я е съставило и носи отговорност за достоверността на информацията в нея. Съдът е възпроизвел съдържанието на разпоредбите на чл. 35 - 37 ЗМ, като е посочил, че в закона са предвидени три метода за определяне на митническата стойност, както и ред за прилагане на съответния метод - при невъзможност да се определи договорената цена по реда на чл. 35 ЗМ се преминава към определяне по аналог по реда на чл. 36 ЗМ, и едва при неприложимост и на двата метода се преминава съм определяне на стойността по реда на чл. 37 ЗМ. В конкретния случай митническите органи са посочили, че не е възможно определянето на митническата стойност по реда на чл. 35 ЗМ и затова са я определили по реда на чл. 36 ЗМ. По подробни съображения съдът е приел, че в случая митническите органи не са направили необходимото, за да установяват договорната стойност по реда на чл. 35 ЗМ, поради което неправилно са преминали към определяне на тази стойност по реда на чл. 36, ал. 2, т. 1 ЗМ. Съдът е посочил, че е недопустимо в рамките на това съдебно производство да бъде определена стойността по реда на чл. 35 ЗМ, доколкото не се касае за погрешна правна квалификация, а за различен ред за установяване на митническата стойност. Същевременно съдът е посочил, че и при определяне на митническата стойност по реда на чл. 36, ал. 2, т. 1 ЗМ са допуснати нарушения, тъй като в хода на последващата проверка митническите органи не са събрали доказателства за друга декларирана митническа стойност на идентични стоки от други вносители през приблизително същия период от време, като събраните доказателства се отнасят до внос на идентична стока само от проверяваното лице. Административният съд е изложил съображения, че неправилно е определена митническа облагаема стойност на база на съответната борсова цена на кафето, тъй като тези цени не представляват реални цени, а са цени за условията за покупко-продажба на кафе, базирани на спот цени. Поради това е приел, че само сделките на реалния борсов пазар - спот/кеш и форуърд сделките могат да служат като такъв критерий. В резултат на извършеното обсъждане съдът е приел, че са потвърдени изводите на митническите органи за осъществяване на процесния внос при занижена цена, но не е доказана определената от тях митническа стойност по чл. 36, ал. 2, т. 1 ЗМ. Въз основа на заключението на съдебната експертиза съдът е приел, че средната цена на декларираните митнически стойности по внос на идентични стоки на други вносители през приблизително същия период от време е в размер на 895, 90 щ. д./МТ, или с 185,90 щ. д. по-висока от посочената от лицето. Предвид това съдът е преизчислил размера на митническата облагаема стойност на стоката, предмет на вноса по ЕАД № 2005/4-19/4.01.2006 г., като е приел, че цената на стоката е 16394,97 лв., статистическата стойност е 27009,57 лв., основата за изчисляване на вземанията е 39819,57 лв. и дължимия ДДС за вноса е в размер на 7963,92 лв., от които декларирани при вноса - 6843 лв. и дължими за вземане под отчет - 1120,92 лв. По съображения в този смисъл съдът е отменил обжалваното митническо решение за определеното като дължимо за вземане под отчет митническо задължение за ДДС за разликата над 1120,92 лв. Настоящият състав намира, следното по така постановеното решение: Първоинстанционният съд правилно е изложил фактическата обстановка по спора и е приел, че основния спорен въпрос по делото е свързан с митническата стойност на стоката по ЕАД № 2005/4-19/4.01.2006 г. За да обоснове решението си съдът е изложил подробно установените при последващата проверка и в съдебното производство факти и обстоятелства, правилно е преценил доказателствената сила на събраните доказателства, включително отговорите, получени от Швейцарската митническа администрация по линия на международното сътрудничество. Направените от съда изводи са обосновани и се споделят от настоящата инстанция. Правилно съдът е констатирал допуснатите от страна на митническата администрация процесуални нарушения, свързани със събирането на тези доказателства в друго производство, развиващо се по реда на чл. 102 ППЗМ, които не са били приобщени по предвидения в закона ред към настоящето, както и с липсата на ясни мотиви на обжалвания административен акт. От правна страна съдът обосновано е посочил, че наличните доказателства по делото пораждат съмнения в достоверността на договорената и заплатена митническа стойност на внесената стока по чл. 35, ал. 1 ЗМ, но от страна на митническите органи не е направено необходимото за установяване на реално заплатената или подлежаща на плащане договорна стойност на стоката. Правилно съдът е посочил, че проверките в тази насока са били възможни, което е установено от представените доказателства от производството по чл. 102 ППЗМ, както и предвид служебно известните му данни, както и на настоящата инстанция, че по внос на идентична стока по същото време от страна на същото дружество, е извършено определяне на митническа стойност по реда на чл. 35 ЗМ. Правилни са също изводите на първоинстанционния съд, че след като не доказана невъзможността за определяне на митническата стойност по реда на чл. 35 ЗМ, не е допустимо да се извърши определяне на митническата стойност по реда на чл. 36 ЗМ, доколкото изрично в чл. 36, ал. 1 ЗМ е посочено, че митническата стойност се определя чрез последователно прилагане на разпоредбите по ал. 2, т. 1 - 4 от същия член, само когато митническа стойност не може да бъде определена по чл. 35 ЗМ. Правилни са също изводите на съда, че определянето на митническа стойност по реда на чл. 35 не може да бъде направено от съда в производството по обжалване на митническото решение, с което е извършено определяне на митническата стойност по реда на чл. 36 ЗМ. Касае се за два различни способа за определяне на митническата стойност и за различни процедури и относими доказателства, поради което подобно процедиране би довело до накърняване правото на защита на заинтересованото лице и постановяване на недопустим акт. При направения от съда извод, че приложението на реда за определяне на митническата стойност по чл. 36 ЗМ е недопустимо след като не е установено и доказано, че реда по чл. 35 ЗМ е неприложим, то не е било необходимо съдът да изследва дали при определяне на стойността по реда на чл. 36, ал. 2, т. 1 ЗМ са приложени правилно съответните правни норми. Независимо от това, следва да се отбележи, че изложените от съда доводи и съображения са правилни. Недопустимо е при определяне на митническа стойност по реда на чл. 36, ал. 2, т. 1 ЗМ да се използват за аналог цени на внесена стока от същото лице, които са определени в резултат на последваща проверка и не представляват декларираната при вноса цена, а определената от митническите органи по реда на чл. 35 ЗМ. Поради принципната недопустимост на определянето на митническа облагаема стойност по реда на чл. 36 ЗМ в конкретния случая, което е прието и в мотивите на първоинстанционното решение, то съдът неправилно е пристъпил към определяне на митническа стойност по реда на чл. 36, ал. 2, т. 1 ЗМ. След като незаконосъобразно митническите органи са пристъпили към определяне на митническата стойност по реда на чл. 36 ЗМ, без да са имали основание за това, то постановеното митническо решение, с което е определена стойност по този ред, както и размера на съответните митнически задължения, се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено като такова. Предвид това, съдебното решение, в частта, с която съдът е определил нова митническа облагаема стойност в съответствие със заключението на вещото лице и представените писмени доказателства за осъществен внос на идентични стоки, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменено изцяло обжалваното митническо решение. Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че възражението в касационната жалба на "Томилимпекс" ЕООД, изведено от разпоредбата на чл. 73, ал. 3 ППЗМ, е правилно. Разпоредбата установява, че ако при прилагането на чл. 36, ал. 2, т. 1 ЗМ се намери повече от една договорена стойност на идентични стоки, за определяне на митническата стойност се използва най-ниската. Затова, принципно неправилно е подходил съда, като е определил облагаема стойност по реда на чл. 36, ал. 2, т. 1 ЗМ въз основа на средната цена на декларираните митнически стойности по внос на идентични стоки от други вносители през приблизително същия период от време като процесния. Предвид изложените съображения, жалбата подадена от митническите органи е неоснователна, а тази от дружеството - основателна. Съдебното решение следва да бъде отменено в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата против решение към ЕАД № 2005/4-19/4.01.2006 г., относно определените като дължими за вземане под отчет разлики до пълния размер на дължими митнически задължения - ДДС в размер на 1120,92 лв., и да бъде оставено в сила в останалата част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,