Решение № 3862 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9574/2009 г.

Решение № 3862 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9574/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Павлинка Минева Цонева от гр. Русе против решение № 13/30.04.2009 г. по адм. дело № 57/2009 г. по описа на Административен съд гр. Русе. В жалбата са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебния акт. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе, Върховният административен съд, трето отделение взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от касатора Павлинка Минева Цонева, с което същата моли да бъде осъдена Комисията за защита на личните данни- София /КЗЛД/ да й заплати парично обезщетение в общ размер от 60 000 лева, представляващо имуществени вреди и неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно бездействие на комисията. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил исковете като неоснователни и недоказани. За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Ищцата Цонева е сезирала с жалба от 30.08.2006 г.- ответната комисия, че лицето Люлин Матев, автор на книгата "Кошмарът след престъплението", твърди и разпространява чрез същата информация и данни станали му известни в кръга на неговата служба- бивш окръжен прокурор в ОП-Русе, с което се нарушават гражданските права на Цонева; причиняват й се морални и материални вреди. В жалбата си Цонева е отправила искане комисията да се произнесе по причинените й вреди и за отговорността на автора. Прието е за безспорно, че жалбата или части от нея не са препращани от КЗЛД по компетентност на от комисията до друг административен или съдебен орган; нито пък жалбоподателката да е уведомявана, че следва да отстрани констатирани недостатъци. Сочи се, че с влязло в сила решение КЗЛД - уважена жалбата, указвайки на автора на книгата, че при обработване на лични данни за целите на художествено изразяване да не нарушава неприкосновеността и личния живот гражданите. Сочи се, че на 13.12.2007 г. ищцата подава до СРС тъжба, претендирайки срещу Матев да се образува наказателно производство за извършени спрямо нея в книгата му клевети и обиди. Производството по делото е прекратено, доколкото тъжбата е извън преклузивния срок от 6 месеца от узнаване от страна на Цонева за извършените от Матев деяния. Основно - претенцията си ищцата обуславя от "бездействието" на комисията и не уведомяването й от нейна /на комисията/ страна, че обезщетение за вредите може да търси единствено по съдебен ред. При тези факти, съдът пристъпил към разглеждане на спора по същество. Анализирайки нормативната уредба относно правомощията на КЗЛД - първоинстанционния съд стига до извода, че комисията няма законово задължение да сезира съд, респективно да уведомява жалбоподателя, че има право да се обърне към съд за търсене на отговорност за причинените й вреди. На база този извод - е прието, че исковете на Цонева, за общата сума от 60 000 лева, са неоснователни и като такива са отхвърлени. Постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Не са налице сочените в касационната жалба касационни основания. Решението е обосновано, съдът е обсъдил подробно събраните писмени и гласни доказателства и въз основа на това е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че не е налице бездействие на комисията /като противовес на нейно законово лимитирано задължение да извърши конкретно действие/ Ето защо правилно и законосъобразно административния съд е приел, че предявените искове са неоснователни и недоказани и ги е отхвърлил. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,