Решение № 9861 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14331/2019 г.

Решение № 9861 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14331/2019 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Салех, без гражданство от [държава], чрез процесуалния си представител адв. В. Иларева, срещу решение № 5962/15.10.2019 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 3463/04.06.2019 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците за отказ да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и за нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли съда да отмени съдебното решение, като вместо него се постанови ново, с което да се отмени като незаконосъобразен административния акт. Представя писмена защита, ведно с приложения към същата. Претендира присъждане на разноски Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез процесуалния си представител юриск. Стоянов, който оспорва касационната жалба като неоснователна, поради което моли решението да бъде оставено в сила. В съдебно заседание процесуалния представител е направил възражение за прекомерност на претендираните разноски от една страна, а от друга счита че същите са неоснователни съобразно разпоредбата на чл. 92 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение в настоящия съдебен състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – София-град в производство по чл. 145 - 178 от АПК във връзка с чл. 87 и сл. от Закона за убежището и бежанците, е отхвърлил оспорването по жалбата на А. Салех – без гражданство, роден в [населено място], против решение № 3463/04.06.2019 г., с което на чужденеца е отказано предоставяне на международна закрила – статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че решението на председателя на ДАБ е постановено в резултат на правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби на ЗУБ, след като са обсъдени и анализирани данните от бежанската история, съпоставени с актуалната обстановка в страната на произход. Съдът е извършил анализ на относимата правна уредба и приел за правилен извода на административния орган, че изложените причини не представляват материалноправно основание, по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. На следващо място е приел, че предвид липсата на твърдение за преследване, правилно органа е приел, че не е налице хипотезата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Също така не е установено по отношение на чуждия гражданин да е съществувала реална опасност, която да е била повод за напускане на [населено място]. Преценката за необходимостта от предоставяне на субсидирана защита се обуславя и от това, доколко чуждия гражданин е успял да докаже, че е специфично засегнат, поради присъщи на личното му положение елементи. Съдът е приел, че правилно административния орган е установил, че от изложената по време на интервюто бежанска история не обосновава приложението на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. За неоснователно е прието възражението за процесуална незаконосъобразност на решението, предвид твърдението, че интервюто с чужденеца, търсещ закрила е било проведено в СДВНЧ – София, в условията на задържане, с цел извеждане от Република България, като по този начин е била ограничена възможността за организиране на защита и подготовка за индивидуално интервю. Постановеното решение е законосъобразно и обосновано. При напълно изяснена и описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на обжалваното решение. Правилно Административен съд София - град, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Няма данни и липсват твърдения от чужденеца – жалбоподател за проявен спрямо него акт на преследване от страна на официалните власти в [държава]. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че търсещият закрила е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не твърди да е бил обект на репресии поради своята етническа и/ или религиозна принадлежност. В проведеното интервю жалбоподателят е заявил, че при напускането на [държава] крайната му цел е била да отиде в Швеция, като за него е било без значение дали от Република България или от Гърция ще получи закрила. Въз основа на което следва да се приеме, че Република България е била транзитна точка за чужденеца, като единствената му цел е била да премине през нея, за да може да стигне до Швеция, което обосновава извода, че подобна цел не е присъща на бежанец, търсещ международна закрила, който би следвало да се стреми към най-близката сигурна държава, без да проявява избирателност. Видно от данните от самото интервю може да се приеме, че чужденецът може да се определи като мигрант, а не лице, търсещо закрила поради обстоятелствата по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Този извод се потвърждава и от факта, че жалбоподателят сам е избрал да напусне страната си, а не е бил принуден да го стори. Още повече, че в интервюто си чуждия гражданин е заявил, че няма какво да му се случи ако реши да се завърне в страната си по произход. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата на чуждия гражданин и за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. От бежанската история на касатора не се установява, а и липсват такива твърдения, както правилно е приел съдът, същият да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Касаторът А. Салех не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Жалбоподателят изрично е заявил, че не е бил осъждан в държавата му по произход и не са отправяни тежки лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Въз основа на което може да се приеме, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в хипотезите на чл. 9 от ЗУБ. Въз основа на което настоящия съдебен състав приема, че правилно административния съд е приел, че не са налице основания по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на касатора. На следващо място неоснователен е довода на касационния жалбоподател, за неправилност на извода на първоинстанционния съд, с което е прието за неоснователно оплакването, че провеждането на производство по реда на ЗУБ в условия на задържане с цел извеждане в СДВНЧ представлявало съществено нарушение. На първо място следва да се има предвид, че на 02.04.2019 г. (л. 48) е отправена покана за провеждане на интервю, за което е бил своевременно уведомен. Съобразно съдържанието на протокола за проведено интервю (л. 31), при което жалбоподателят изрично е заявил, че е добре и не желае същото да бъде отложено и не е посочил, че има желание да представя доказателства, но е затруднен поради пребиваването в СДВНЧ, следва да се има предвид и обстоятелството, че е имал упълномощен адвокат (л. 41), обосновано АССГ е отбелязал, че се явяват неоснователни оплакванията за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила с оглед на времето и мястото на провеждане на интервюто, тъй като не са ограничени възможностите му да изложи фактите и обстоятелствата относно причините за напускане на страната по произход, за опасенията си и да представи доказателства, респ. да направи искане за ангажиране на доказателства. Верен е изводът на АССГ за това, че разпоредбите на чл. 29, ал. 4, чл. 45б и чл. 67, ал. 1 ЗУБ не съдържат изрични задължения относно мястото на провеждане на интервюто, както и че при провеждането му не са били ограничени процесуалните му права, предвид и изричните му изявления. За неотносимо се приема позоваването от страна на процесуалния представител на решението на Съда на Европейския съюз от 25.06.2020 по делото С-36/20 PPU СЕС, което е представено с писмената защита пред настоящата съдебна инстанция. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София - град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат за настоящото касационно производство на касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение