Решение № 5664 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9929/2014 г.

Решение № 5664 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9929/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Столичната здравноосигурителна каса /СЗОК/, против решение № 2332/8.04.2014 г., постановено по адм. дело № 9392/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което обявена за нищожна писмена покана изх. № 29-07-71/23.08.2013 г. на директора на СЗОК. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него - постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - "Медицински център - 16 - София" ЕООД, представляван от управителя д-р Снежана Ангелова Каменова, чрез пълномощника адв. Д. Димитров, оспорва жалбата. Поддържа, че съдът правилно е прогласил нищожността на оспорената писмена покана, тъй като е установено по безспорен начин, че същата е издадена от некомпетентен орган. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е обявена за нищожна писмена покана изх. № 29-07-71/23.08.2013 г. на директора на СЗОК за възстановяване от "Медицински център - 16 - София" ЕООД на сумите, както следва: 114 лв., представляващи превишение на определите брой специализирани медицински дейности /СМД/ - бл. МЗ-НЗОК № 3А за четвъртото тримесечие на 2012 г. и 1955 лв., представляващи превишение на определените брой СМД - бл. МЗ-НЗОК № 3 за четвъртото тримесечие на 2012 г. За да постанови това решение съдът е приел за установено, писмената покана не е подписана от директора на СЗОК, а от заместник - директора на СЗОК Александър Стефанов Огнянов, но по делото не са представени доказателства за заместване или делегиране, въпреки дадените от съда указания в тази връзка. Предвид това съдът е направил извода, че посоченият заместник - директор не е оправомощен нито по делегация, нито по заместване да издава писмени покани за възстановяване на суми, получени без правно основание - по чл. 76а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, поради което оспорената писмена покана е издадена от некомпетентен орган и представлява нищожен административен акт. В мотивите на решението съдът е изложил съображения и относно останалите основания за законосъобразност на писмената покана по чл. 146, т. 2-5 АПК. Настоящият касационен състав намира, че решението е правилно. Предмет на оспорването пред първоинстанционния съд е писмена покана с изх. № 29-07-71/23.08.2013 г., издадена от името на директора на СЗОК, с която на основание чл. 76а, ал. 1 ЗЗО и чл. 45, ал. 1 от индивидуален договор № 22-2300/2012 г., проверяваният изпълнител на медицинска помощ - "Медицински център - 16 - София" ЕООД е поканен доброволно да възстанови заплатените средства за определения брой СМД за бл. МЗ-НЗОК № 3А в размер на 114 лв. и за бл. МЗ-НЗОК № 3 - 1955 лв., или общо 2069 лв. В оспорената писмена покана е посочено, че е издадена от директора на СЗОК д-р Глинка Димов Комитов. В заповедта няма означение, че същата е издадена от друго лице - по заместване или при условията на делегиране, нито пред подписа на издателя е поставена запетая, което е възприето в практика като означение за издаване на акта от лице, различно от титуляра. Във връзка с направеното от оспорващия писмената покана възражение, че поканата не е подписана от директора на СЗОК, ответникът по жалбата, чрез процесуалния представител - юрисконсулт Татяна Колева в съдебното заседание на 20.01.2014 г., е заявил, че писмената покана не е подписана от директора на СЗОК, а от заместник-директора на СЗОК Александър Огнянов. Предвид това, първоинстанционният съд правилно е проверил дали са налице основания за издаване на заповедта от друго лице. При тази проверка съдът е дал надлежни указания на ответната страна да представи съответни доказателства за делегиране или за заместване, но такива не са представени. Единствените доказателства, които са представени във връзка с установяване компетентността на органа, който е издал акта са трудов договор № ТД-31/11.10.2010 г. между СЗОК и Александър Стефанов Огнянов за длъжността "заместник-директор на СЗОК" и две длъжностни характеристики за тази длъжност, подписани от служителя, съответно на 15.04.2011 г. и 10.08.2012 г. Предвид събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че оспорената писмена покана представлява нищожен административен акт поради липса на материална компетентност на издателя. В чл. 76а, ал. 3 ЗЗО е предвидено, че директорът на РЗОК издава писмена показа за възстановяване на сумите. При произнасянето по законосъобразността на оспорения административен акт съдът е спазил задължението си, произтичащо от принципа за служебното начало, предвиден в чл. 168, ал. 1 АПК да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. При преценката по първото от регламентираните основания - по чл. 146, т. 1 АПК, дали актът е издаден от компетентен орган, съдът е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, вр. чл. 9, ал. 4 АПК да укаже на страните, за кои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Правилно съдът е приел, че съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, административният орган следва да докаже, че оспореният пред съда акт е издаден от компетентен орган. Административният орган, който в случая не е изпълнил точно задължението си, произтичащо от чл. 59, ал. 2, т. 1 и т. 8 АПК да означи наименованието на органа, както и имената и длъжността на лицето, което подписва акта, както и основанието за издаването му от друго лице, различно от титуляра - делегиране или заместване, следва да проведе главно и пълно доказване на релевантните факти относно компетентността на органа, което в случая не е сторил. Такова доказване в случая не е проведено, поради което правилно съдът е приел, че писмената покана е издадена от некомпетентен орган и е прогласил нищожността й. Следва към изложените от първоинстанционния съд съображения да бъде добавено, че в разпоредбата на чл. 76а, ал. 3 ЗЗО не е предвидена възможност за делегиране на правомощието на директора на РЗОК, съответно - СЗОК, да издава писмена покана. Възможността за делегиране следва да бъде изрично предвидена в законовия нормативен акт, който урежда съответното правомощие за издаване на административен акт, а в случая такова липсва. Предвид това, по общо правило, писмена покана по чл. 76а, ал. 3 ЗЗО може да бъде издавана от лице, различно от директора на съответната РЗОК само при условията на заместване. В случая същественото е, че пред съда не са представени доказателства нито за делегиране, нито за заместване. След като е констатирал нищожността на обжалваната писмена покана, съдът не е следвало да проверява дали са изпълнени останалите предпоставки за законосъобразност, предвидени в чл. 146, т. 2-5 АПК, тъй като нищожният административен акт не поражда правни последици. Излагането на ненужни мотиви в решението обаче не го прави неправилно, нито невалидно или нищожно. В касационната жалба не са изложени оплаквания, доводи или съображения във връзка с решаващия извод на съда, че писмената покана е издадена от некомпетентен орган. Изложените доводи в жалбата са свързани с изводите на съда по останалите основания за законосъобразност на административния акт, предвидени в чл. 146, т. 2- 5 АПК, които не са формирали крайния извод на съда и са без значение за правилността на съдебния акт. Поради това не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. По изложените съображения обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за касационното производство, тъй като не са претендирани от ответната страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,