Решение № 13318 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9129/2010 г.

Решение № 13318 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9129/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Маргарита Любенова Серафимова от гр. Русе, срещу решение № 7341/3.06.2010 г., постановено от тричленен състав на ВАС, трето отделение, по адм. д. № 7451/2009 г. в частта му, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата и срещу заповед № ЗС-135/16.04.2009 г. на Министъра на отбраната и по частна жалба от Деница Атанасова Костова от гр. Русе, против същото решение в частта му с характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата и срещу заповедта на министъра на отбраната. И двете жалби са подадени от активнолегитимирани страни, в законния срок и са процесуални допустими. За да постанови решението си по отношение на жалбата на Маргарита Любенова Серафимова, съдът е приел следното: Компетентността на органа в конкретния случай произтича от разпоредбата на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС, съгласно която държавен имот, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. Заповедта е издадена въз основа на акт за държавна собственост, който съгласно чл. 5, ал. 2 и 3 от ЗДС е официален документ, съставен в определените в закона ред и форма, утвърден от посочените в закона длъжностни лица. Актът няма правопораждащо действие, но съгласно чл. 158, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 от ППЗДС се ползва с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, която при определени условия може да бъде оспорена по съдебен ред. По делото не се установява наличие на висящ между страните спор за собственост, поради което от съставения по установеният ред на ЗДС, в съответствие с чл. 158, ал. 1 от ППЗДС и § 10, ал. 1 ПЗР на ППЗДС акт за държавна собственост, запазващ своята доказателствената тежест спрямо обстоятелствата, констатирани в него следва да се приеме за безспорно установено, че процесният имот е частна държавна собственост. Налице е и втората материално-правна предпоставка, визирана в хипотезата на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС за издаване на атакуваната заповед - имотът се държи от жалбоподателката без правно основание - т. е. такова от вещен или облигационен характер. В жалбата се навежда довод за наличие на правомерно осъществявано ползване, предвид решението на съда по бракоразводното дело, в което е записано че жилището се предоставя за ползване от съпругата, на която са предоставени и родителските права по отглеждане на децата. По делото се установява, че Красимир Кирилов Серафимов е изпълнявал длъжността старшина в поделение 32420 - Русе. Трудовите му правоотношения са прекратени със заповед № 93/18.04.1994 г., а със заповед № 1/15.04.1994 г. на Началник поделение 18810 - В. Търново, са прекратени наемните правоотношения между него и ответника. Както вече бе посочено, в настанителната заповед не е посочено, че ведомственото жилище се предоставя и на съпругата му в качеството й на служителка в същото ведомство. А доколкото това не е сторено изрично, следва да се приеме, че ведомственото жилище е предоставено само на мъжа в качеството му на служител в МО и членовете на семейството му ползват неговото настанително основание. Ако поради дисциплинарно уволнение, както е в случая, трудовият договор бъде прекратен, последващото прекратяване на наемния договор се отнася и до членовете на семейството на настанения работник или служител. Жалбоподателката се легитимира с решение № 99/16.02.1994 г. на Русенския районен съд по бракоразводното дело № 502/93 г., с което е прекратен брака и утвърдено споразумение, с което процесното жилище е предоставено на нея. Споразумението има договорен характер между страните и не създава вещни права, каквито са доводите на жалбоподателката. Следователно с прекратяване на наемните правоотношения с военнослужещия, се прекратяват и тези с неговата съпруга, на която съдът по бракоразводното дело е предоставил правото да ползва процесното жилище. Следователно от тази дата не е налице валидно правно основание, въз основа на което жалбоподателката да се легитимира като добросъвестен ползвател на жилището. На следващо място е приел, че към датата на възникване и прекратяване на наемното правоотношение са действали Закона за наемните отношения /отменен с ДВ, бр. 44/21.05.1996 г. и Указ № 463/7.09.1950 г. за създаване на жилищен фонд при Министерството на народната отбрана /отм., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г./. Посочените нормативни актове не уреждат последиците от прекратяването на наемното правоотношение с военнослужещия и конкретно с неговото семейство. Изхождайки обаче от текста на чл. 3 от ЗНО (отм.), съгласно който в държавните жилища, предоставени на ведомства, се настаняват само служители от съответното ведомство, които имат право на жилище в съответното населено място, то следва да се направи логичният извод, че прекратеното наемно правоотношение с титуляра на заповедта има действие и по отношение на лицата от неговото семейство, настанени с него. Жалбоподателката в случая не е имала това качество, поради което с нея не са можели да възникнат наемни правоотношения. В административната преписка се съдържат и множество покани до Маргарита Серафимова - да освободи жилището, поради липса на правно основание за заемането му. По отношение на жалбата на Деница Атанасова Костова, съдът е приел, че тя е процесуално недопустима, тъй като тази жалбоподателка не е адресат на адм. акт и той не засяга правната и сфера. Предмет на обжалване е адм. акт, постановен по повод възникнало наемно правоотношение между Министерството на отбраната и Красимир Серафимов и твърдяно такова между същия ответник и жалбоподателката Маргарита Серафимова. В жалбата на Маргарита Любенова Серафимова се правят доводи за неправилност на оспореното решение като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон, изразяващи се в следното: Съдът необосновано е приел, че жалбоподателката държи без правно основание процесния имот. В процесното жилище, при действието на ЗНО, е настанен бившият и съпруг Красимир Серафимов, заедно с членовете на семейството си, каквато е и жалбоподателката към този момент. Съдът незаконосъобразно и в противоречие с чл. 13 от ЗНО (отм.) е приел, че настанителната заповед не се отнася и до нея, като съпруга на военнослужещия. През цялото действие на този закон, съдебната практика е в обратния смисъл. Издадено е и ТР № 30/9.05.1989 г. по гр. д. № 16/89 г. на ОСГК на ВС, където е прието, че когато при развод ведомственото жилище е предоставено като семейно на единия съпруг, а настаненото от ведомството лице е другият съпруг, който следва да го напусне, между останалото в жилището лице и ведомството се запазват същите наемни правоотношения, каквито са установени с настанителната заповед. Съдът неправилно е приложил материалния закон във връзка с прекратяване на трудовите правоотношения на бившия и съпруг Красимир Стефанов и издадената на това основание заповед № 1/15.04.1994 г. за прекратяване на наемното му правоотношение. На първо място тази заповед е издадена след като въз основа на влязлото в сила бракоразводно решение жалбоподателката вече е била в самостоятелни наемни правоотношения с ведомството. Освен това съгласно приетия от съда за действащ по това време ЗНО (отм.), опразването на жилищата е можело да се извърши само по исков ред - с решение на РС - чл. 37, ал. 1 или със заповед на РС - по чл. 37, ал. 2. При това положение началникът на поделението във Велико Търново не е бил компетентен да издаде заповед № 1/15.04.1994 г. за прекратяване на наемното правоотношение. Следователно тази заповед е нищожна и не поражда никакви права. Съдът неправилно е възприел и правната природа на споразумението за семейното жилище при развода по взаимно съгласие. Споразумението съдържа договорености между страните, но се одобрява от съда с неговото решение при наличието на определени предпоставки. Не е съобразено от съда и влязлото в сила решение по гр. д. № 6437/1994 г. на Русенския районен съд, с което е прието правно основание за държане на процесното жилище и е отхвърлил иска за ревандикацията му. Това е станало след развода и след издаването на нищожната заповед, която е обсъдена в мотивите на решението. Съдът не е обсъдил и представеното в съд. заседание на 13.05.2010 г. писмено доказателство - писмо изх. № 218/14.03.2005 г. на ИА "Държавна собственост на МНО". С това писмо агенцията, като орган, стопанисващ имота, я кани "съгласно сключения договор за отдаване под наем" да заплати такса смет за 2005 г. Следователно самата агенция към тази дата, я смята за лице, с което се намира в наемни отношения. В частната жалба на Деница Атанасова Костова се правят доводи за неправилност на постановеното решение в частта му с характер на определение, изразяващи се в следното: Съдът неправилно прилага спрямо тази жалбоподателка разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена във връзка с разпоредбата на чл. 288, ал. 3 от АПК. В самата жалба подробно е изложено, че във връзка с принудителното изпълнение по заповедта в нейна полза е издадено решение по адм. д. № 183/2009 г. по описа на Русенския административен съд, с което принудителните действия по отношение на нея са отменени и на административният орган е указано да ми даде седмодневен срок за оспорване на изпълнителното основание. Такъв срок и е даден с приложеното към жалбата постановление № 8464/21.07.2009 г. В изпълнение на съдебното решение и на постановлението, е депозирала жалбата си за оспорване на изпълнителното основание така, както постановява чл. 288, ал. 3 от АПК. Жалбата и с вх. № 6.08.2009 г. е присъединена към производството по жалбата на майка и Маргарита Любенова Серафимова за общо разглеждане по адм. д. № 7451/2009 г. по описа на ВАС - тричленен състав. Но това присъединяване не променя характера на жалбата и и не я прави недопустима. Решението по адм. д. № 183/2009 г. на Русенския административен съд е влязло в сила на 14.07.2009 г. Съгласно чл. 297 от ГПК, към който препраща АПК, това решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища в Република България. Това решение обуславя правния и интерес да оспорва изпълнителното основание. Иска се отмяна на постановеното решение в тази му част и връщане на делото на тричленния състав за постановяване на решение по същество на жалбата. Ответната страна: Министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител, оспорва като неоснователни и двете жалби - касационна и частна. Счита, че решението на тричленния състав на ВАС е правилно, като излага следните съображения: Моля да оставите без уважение подадените касационна и частна жалби срещу решението, с което е оставена в сила заповед № ЗС-135/16.04.2009 г. на МО. Решението е правилно и законосъобразно. Тричленният състав на ВАС правилно е преценил събраните по делото факти с оглед приложените писмени доказателства, че по отношение на касационната жалбоподателка Маргарита Серафимова не е налице валидно правно основание от вещен или облигационен характер да държи ведомствено жилище от фонда на МО, поради което заповедта на министъра на отбраната се явява законосъобразен административен акт, постановен при спазване на материалноправните и административнопроизводствените правила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната и частната жалби са неоснователни. Решението е правилно. Съдът е проверил законосъобразността на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК. Изяснил е релевантните факти. Обсъдил е доказателствата, възраженията и приложимия правен регламент. За приетото се е обосновал фактически и правно. Изводът за неоснователност на оспорването е в съответствие с фактически установеното и правилно е приложен законът. С доказателствата по делото за оспорения акт - заповед по чл. 80а от ЗДС не е обективирано наличие на основания за отмяна по чл. 146 от АПК, както е приел и се е аргументирал съдът с обжалваното решение. Подробно е разгледано материалноправното основание за издаване на заповедта и обосновано е прието, че фактическата власт върху имота, държавна собственост - предоставен за управление и ползване на МО - БА се извършва от друго физическо лице - жалбоподателката без правно основание, при което са налице материалноправните предпоставки за приложеното от органа основание. За решението не са налице основания по чл. 209 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Определението за прекратяване производството по жалбата на Костова е правилно. Фактите по делото налагат извод за липса на правен интерес за обжалване на заповедта - основание по чл. 159, т. 4 от АПК, както обосновано е приел съдът. Жалбоподателката не е адресат на заповедта. С нея не се засягат нейни права, свободи или законни интереси. От данните по делото е видно, че е била с права за имота като чл. на семейството на наемателя. Съгласно § 1, т. 1 от ДР от Наредбата /ПМС № 16/2008 г., "семейство" са съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак. В случая тя е пълнолетна и заповедта по чл. 80а от ЗДС не засяга нейни лични права, произтичащи от заповедта за настаняване под наем на бащата. Не е налице право на оспорване по чл. 120, ал. 2 от Конституцията, чл. 147, ал. 1 от АПК, което обективира приложимост на основанието по чл. 159, т. 4 от АПК. Определението следва да бъде оставено в сила. Настоящият Петчленен състав на ВАС, като прецени доводите на страните и провери оспореното решение, приема следното: Касационната жалба на Маргарита Любенова Серафимова е неоснователна и решението в тази му част следва да се остави в сила като краен резултат, но по следните съображения: Съдът е описал фактическата обстановка, но някои от направените от него изводи не съответстват на приложимите нормативни разпоредби. В процесното жилище, с настанителна заповед от 3.11.1993 г., е настанен военнослужещия Красимир Кирилов Стефанов с 4-ри членното си семейство, включващо неговата съпруга Маргарита Любенова Серафимова и две непълнолетни деца, между които е частната жалбоподателка. С решение № 99/16.02.1994 г., постановено от Русенския районен съд по бр. д. № 502/1993 г. е прекратен бракът между Маргарита Любенова Серафимова и Красимир Кирилов Серафимов по взаимно съгласие и утвърдено споразумението между съпрузите, на основание чл. 100 и чл. 101 от СК. Семейното жилище по това утвърдено споразумение е предоставено на жената, както и родителските права върху роденото от брака дете Ивелина, родена на х.хх.хххх г. С влязло в сила решение № 568/1.06.1996 г., постановено от Русенския районен съд по гр. д. № 6437/1994 г. е отхвърлен искът, предявен от Министерството на отбраната чрез поделение 18810 - гр. Плевен, иск за предаване владението на процесното жилище, като съдът е приел, че жилището е собственост на ищеца, но ответницата го заема на правно основание - когато с развод ведомственото жилище е предоставено като семейно на единия съпруг, а настаненото от ведомството лице е другият съпруг, който следва да го напусне, между останалото в жилището лице и ведомството се запазват същите наемни отношения, каквито са установени с настанителната заповед. Изложените мотиви са в съответствие със задължителното за съдилищата тълкуване на ЗНО от ОСГК на ВС, с ТР № 30/9.05.1989 г., постановено по гр. д. № 16/89 г. С него е прието, че" членовете на семейството имат всички права, които произтичат от настанителната заповед за настаненото лице, но те не са самостоятелни. Те са производни и зависими от неговите права. Това е така, тъй като титуляр по наемното правоотношение е само настаненото лице. При настъпване на някои от обстоятелствата-основания за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 36, ал. 1 от ЗНО, това основание може да служи и за предявяване на иск от ведомството за опразване на жилището от всички членове на семейството. При развод и предоставяне на жилището на другия съпруг също не се установяват нови наемни правоотношения между ведомството и другия съпруг, останал в жилището, а те са правоотношения, които произтичат от настанителната заповед. Ако до развода настъпят обстоятелства, които съставляват основание за прекратяване на наемното правоотношение, това основание може да се ползва за предявяването на иск за опразване на жилището и след прекратяване на брака и срещу останалия в жилището съпруг. Друго е обаче положението, когато бракът е прекратен преди влизане в сила на някое от основанията по чл. 36, ал. 1 от ЗНО за прекратяване на наемния договор. В такъв случай, ако жилището е предоставено като семейно на другия съпруг, наемният договор може да бъде прекратен само с оглед причини, съдържащи се или създадени от него. Такава причина обикновено е обстоятелството, че този съпруг не работи във ведомството, предоставило ведомственото жилище. Съгласно чл. 36, ал. 1, т. 6 от ЗНО, това обстоятелство е основание за прекратяване на наемните правоотношения. Напускането на работа и прекратяването на трудовия договор с настаненото лице, настъпили след развода, не могат да бъдат основание за прекратяване на наемното правоотношение спрямо другия съпруг, на когото жилището е предоставено като ведомствено." В конкретния случай, видно от данните по делото, Кирил Серафимов е уволнен със заповед № 93/18.04.1994 г. и е издадена заповед за прекратяване на наемното правоотношение за процесното жилище със старшина Красимир Кирилов Серафимов, със Заповед № 1 от 15.04.1994 г., т. е. след решението за прекратяване на брака и утвърждаване на споразумението между страните, което е от 16.02.1994 г. На основание бракоразводното решение Маргарита Серафимова ползва на правно основание процесното жилище, което е прието и с влязлото в сила решение на съда по чл. 108 от ЗС, което е задължително за страните и всички съдилища. През това време обаче настъпват промяна в нормативната уредба, касаеща наемните правоотношения между ведомството и наемателя, като отмяната на ЗНО и влизане в сила Закона за държавната собственост, а разпоредбата на чл. 24 от ЗДС регламентира прекратяването на наемните правоотношения по реда на ЗЗД, както и разпоредбата на чл. 28 от ППЗДС. Съгласно чл. 238 от ЗЗД, ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано. Когато наемът се създава чрез акт на надлежен държавен орган, отношенията между страните се уреждат по горните правила, доколкото специален закон не постановява друго. В конкретния случай специалният закон препраща към ЗЗД. По делото има данни за прекратяване на наемното правоотношение чрез предупреждение за това от държавния орган и изтичане на едномесечния срок от него. Наемното правоотношение с Маргарита Серафимова е прекратено извънсъдебно и същата заема процесното жилище на отпаднало правно основание. При тези данни правилно тричленният състав на ВАС е приел като краен резултат, че издадената на основание чл. 80а, ал. 1 от ЗДС заповед е законосъобразна. Съгласно цитираната разпоредба, държавен имот, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без правно основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. По отношение на частната жалба на Деница Атанасова Костова, настоящият състав на ВАС приема следното: Същата е посочена като чл. от семейството на настанения старшина Красимир Серафимов, но не фигурира като ненавършило пълнолетие дете в бракоразводното решение и по отношение на нея няма произнасяне за предоставяне на родителски права. Бракът между Красимир Серафимов и Маргарита Серафимова, видно от същото решение, е сключен на 10.06.1989 г., а в представената декларация за семейно и имотно положение от Маргарита Серафимова /на стр. 68 от делото/ е посочено, че Деница Атанасова Костова е родена на хх.хх.хххх г. Семейното жилище е предоставено на Маргарита Любенова Серафимова, но наемното правоотношение и по отношение на нея е прекратено. Доколкото Деница Костова заявява самостоятелни права върху ползването на процесното жилище, в което твърди, че е живяла от настаняването през 1993 г. и до сега, с влязло в сила решение № 24/14.07.2009 г. на Административен съд - Русе, постановено по адм. д. № 183/2009 г. е прието, че тя е трето лице по смисъла на чл. 288, ал. 3 от АПК, чиито права се засягат от изпълнението на оспорената заповед, отменени са действията на органа по изпълнението ИД на ИА "Социални дейности на МО", София и е задължен органът по изпълнението да отложи същото и определи на Деница Атанасова Костова - като трето лице, заявяващо самостоятелни права, съществували преди издаването на изпълнителното основание и засегнати от него, седемдневен срок за оспорване на изпълнителното основание. Във връзка с това влязло в сила решение на административния съд и във връзка с даден и от органа по изпълнението срок, Деница Атанасова Костова е оспорила процесната заповед на Министъра на отбраната, която е изпълнителното основание за отменените действия на органа по изпълнението, на основание чл. 288, ал. 3 от АПК. При тези данни не може да се приеме, че липсва правен интерес за това лице да оспори издадената заповед и неправилно тричленният състав е прекратил производството по делото като е приел подадената жалба за процесуално недопустима . Въпросът за правата и като трето лице, заемащо жилището, опразването на което се изпълнява, е въпрос по същество, а правният спор относно това дали процесната заповед засяга правата на Деница Костова като трето лице, е разрешен с постановеното от адм. съд решение. Дали същата има самостоятелни права като чл. от семейството на настанения или на родителя, на когото е предоставено сем. жилище или не, е въпрос по съществото на спора в конкретния случай, т. е за основателност или не на подадената жалба. Решението в посочената част с характер на определение следва да се отмени и делото в тази му част се върне на същия съд за разглеждане на жалбата по същество. Водим от горното, Върховният административен съд, Петчленен състав,