Решение № 1309 от 8.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1136/2015 г.

Решение № 1309 от 8.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1136/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационнa жалбa на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Варна при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 2821 от 9.12.2014 г., постановено по адм. дело № 599/2014 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт (РА) № 031302302 от 14.10.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - гр. Варна, ИРМ - Добрич, в частта потвърдена с решение № 837 от 14.01.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на "Метал-Мар-Инженеринг" ЕООД, ЕИК 103597345, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Никулицел" № 10, представлявано от управителя Теодора Миткова Караиванова-Лазарова, са установени задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчния период м. 08.2011 г. в размер на 2 600 лв. главница и 556.03 лв. лихви и ТД на НАП - гр. Варна е осъдена да заплати на ревизираното лице, разноски по делото в размер на 950 лв. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че заповедите за възлагане на ревизията (ЗВР) и заповедта за определяне на компетентен орган (ЗОКО) са издадени от некомпетентен орган. РА е издаден от компетентен орган, поради което неправилно е обявен за нищожен. Иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за разглеждане по същество от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски. Ответникът - "Метал-Мар-Инженеринг" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожен ревизионен № 031302302 от 14.10.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, ИРМ - Добрич, в частта потвърдена с решение № 837 от 14.01.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на "Метал-Мар-Инженеринг" ЕООД, са установени задължения по ЗДДС за данъчния период м. 08.2011 г. в размер на 2 600 лв. главница и 556.03 лв. лихви. По делото е установено, че ревизионното производство е започнало със ЗВР № 1203328 от 26.09.2012 г., издадена от Ангелинка Димитрова Събева - в. и. д. началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна, ИРМ - Добрич. С последващи ЗВР е изменян срока за приключване на ревизията. ЗОКО е подписана от Изабела Борисова Дукова, на същата длъжност. За да постанови спорното решение, първоинстанционният съд е приел, че ЗВР и ЗОКО са издадени от некомпетентен орган, поради което процесният РА е нищожен. Ангелинка Димитрова Събева не е компетентна да издава ЗВР по отношение на данъчни субекти със седалище в гр. Варна, където е седалището на ревизираното лице. Със заповедта за определяне на органа, компетентен да възложи ревизията, компетентността му е била ограничена по територия само до обхвата на ИРМ гр. Добрич, поради което този орган не е имал компетентност да възлага ревизии на дружества със седалище в гр. Варна. Изабела Дукова - началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна е оправомощена със заповед № 1597 от 1.11.2012 г. на директора на ТД на НАП - гр. Варна, включително с правата по чл. 119, ал. 2 ДОПК, при изчерпателно посочване на компетентността й за ИРМ гр. Добрич. Първоинстанционният съд е приел, че изричното очертаване на правомощията на органите до съответните ИРМ налага извода, че те не разполагат с компетентност за издаване на ЗВР и ЗОКО за ревизирани лица със седалище в гр. Варна. Решението е неправилно. Неправилността на първоинстанционното решение е свързана с неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК относно компетентността на органа, възложил ревизията и издал ЗОКО. Според тази разпоредба ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Всички определени органи по приходите в заповед № 1597 от 1.11.2012 г. са в териториалния обхват на ТД на НАП - гр. Варна. Посочените в същата заповед ИРМ, не ограничават посочените органи по приходите на територията на ТД на НАП - гр. Варна. В горния смисъл е и ТР № 5/22.06.2015 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОС на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В постановеното тълкувателно решение, съдиите от общото събрание на колегиите на ВАС приемат, че не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на ЗВР само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. Намират, че в случаи като процесния, ЗВР е издадена от компетентен орган, поради което РА е действителен административен акт. Въз основа на изложеното, следва да се приеме, че ревизията на "Метал-Мар-Инженеринг" ЕООД е възложена от компетентен орган, който е в териториалния обхват на ТД на НАП - гр. Варна и затова процесния ревизионен акт е валиден. Достигайки до други изводи относно липсата на компетентност на органа, възложил ревизията и определил компетентния орган за издаване на РА, съдът е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. В обжалвания акт не са изложени мотиви по съществото на спора, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане и постановяване на акт по съществото на спора от друг състав на същия съд. С оглед на резултата по спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 1, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,