Решение № 13748 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9190/2013 г.

Решение № 13748 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9190/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 761 от 04.04.2013 г., постановено по адм. д. № 765/12 г. Административен съд - гр. Пловдив, пети състав, е отменил ревизионен акт № 161104807/02.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 142 от 08.02.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Пловдив, с който на "Глобъл трейд сълюшанс" - ЕООД не е признат данъчен кредит в размер на 10 350 лв. и са начислени лихви за забава. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Георги Живков Арнаудов, в качеството му на зам.-директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - гр. Пловдив е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди обжалвания РА. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество не е взело становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С решението си Административен съд - гр. Пловдив е отменил ревизионен акт № 161104807/02.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 142 от 08.02.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Пловдив, с който на "Глобъл трейд сълюшанс" - ЕООД не е признат данъчен кредит в размер на 10 350 лв. и са начислени лихви за забава. Съдът е възпроизвел подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, в това число събраните доказателства при извършените насрещни проверки, както и е посочил констатациите на органа по приходите, поради които е отказано право на данъчен кредит в размер на 10 350 лв. по фактура № 10000000130/20.05.2011 г., издадена от "Ремонтстрой Ютилити" - ООД - разминавания в датата на договорите, сключени между получателя и доставчика от една страна и доставчика и производителя на стоката от друга, обясненията на лицето, сочено като производител на стоката, липса на безспорни доказателства за разплащане по фактурата, липса на транспортни документи по фактура № 20.202/30.06.2011 г. и непредставяне от страна на доставчика на доказателства, че е разполагал с необходимите за изработка на изделието стомани. Съдът е описал и ангажираните в хода на съдебното производство доказателства, в това число заключенията - основно и допълнително - на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. Като отправна гледна точка са посочени основанията, при които възниква правото на данъчен кредит съгласно ЗДДС, и е отбелязано, че от събраните по делото доказателства е установено, че е изпълнено условието на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като прекият доставчик е издал процесната фактура и същата е включена в дневника за продажби и в справката-декларация и данъкът е начислен по смисъла на чл. 86 от същия закон, като единственото спорно обстоятелство е дали е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Анализирайки по-нататък събраните по делото доказателства, административният съд е стигнал до извода, че органът по приходите незаконосъобразно е приел, че процесните фактури не обективират посочените доставки, тъй като това се опровергава от представените приемо-предавателни протоколи, доказателствата за последваща реализация, за частично плащане на цената по фактурата по банков път, за транспорт на стоките. Според съда изброените доказателства удостоверяват прехвърляне на собствеността върху стоките по процесните фактури, като аргумент за противното не може да бъде направен единствено от обясненията на лицето Живков /сочен от доставчика като лицето, изработило процесните ножове/, което твърди, че не е изработвало такива. Маркирано е, че неяснотата относно лицето, изработило физически елементите на доставката не може самостоятелно да бъде основание за непризнаване на право на данъчен кредит, поради което е безпредметно да се обсъжда времевото несъответствие между датите на договорите по процесната доставка и този между доставчика и Живков, доколкото вторият е с по-ранна дата от първия. На база на това е направен извод, че процесната фактура удостоверява осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, надлежно документирана с първични счетоводни документи и осчетоводени на база същите. На стр. 8 - 11 от решението, л. 349 - 351 от делото, съдът се е позовал и на тълкуване на закона, дадено в решенията на Съда на Европейския съюз, и по специално това от 21.06.2012 г., постановено по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Като краен резултат е прието, че оспореният ревизионен акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Решението на административния съд е не правилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Макар и в по-голямата си част касационната жалба да преповтаря мотивите на решението на директора на Д "ОУИ" - гр. Пловдив, постановено при административното обжалване на ревизионния акт, от изложеното в нея могат да бъдат направени изводи, че основните оплаквания са за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Правят се оплаквания, че необосновано на фактите по делото административният съд е приел, че е налице реална доставка, в резултат на което неправилно е приложил материалния закон. Направените оплаквания са основателни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд, но въз основа на нея са направени неверни изводи, довели до необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Съдът правилно е отделил спорното от безспорното и е приел, че спорът се свежда до това дали е налице реална доставка. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика "Ремонтстрой Ютилити" - ООД, при която от дружеството са изискани множество документи, за да бъде установено дали същият е доставил на ревизираното дружество 3 бр. комплект ножове за гилотина и 3 бр. комплект ножове за абкант. Представените писмени доказателства са анализирани от органа по приходите и е прието, че те не установяват реалност на доставката, поради което правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от същия закон. Систематизирани, констатациите на органа по приходите се свеждат до следното: налице е разминаване в датата на договора, сключен между доставчика и получателя, като тя е по-късна от датата на договора, сключен между доставчика и физическото лице Емил Живков, посочено от доставчика като лице, изработило ножовете; в обясненията си по време на ревизията Емил Живков посочва, че не е изработвал подобен тип ножове, работи по трудов договор и не упражнява допълнителна стопанска дейност, не разполага с материално-техническа база за изработка на подобен род изделия; липса на безспорни доказателства за заплащане на цената на стоката, тъй като не е установена връзка между лицето, което е получило част от плащането по банков път, и дружеството-доставчик; представените от доставчика доказателства не установяват по несъмнен и категоричен начин, че той е разполагал с подходящ материал /инструментална стомана/ за изработка на изделията; липса на транспортни документи за превоз на стоката. По изложените по-горе мотиви, в това число и чрез позоваване на тълкуването на материалния закон, дадено в практиката на Съда на Европейския съюз, първоинстанционният съд е приел, че тези констатации на органа по приходите са необосновани на фактите по делото и че доказателствата по същото установяват прехвърлянето на собствеността върху стоката и реалност на доставката. Този негов извод не се споделя от настоящата съдебна инстанция, тъй като е необоснован на фактите по делото. Извършените в хода на ревизията процесуални действия са били насочени към установяване на правнорелевантните за спора факти, а именно, дали доставчикът е разполагал със съответния вид и количество стока и дали я е предал на получателя, като по този начин е прехвърлил собствеността върху нея, В случая правото на данъчен кредит не е отказано поради това, че липсва последваща реализация на стоката, че липсва извършено плащане, доколкото последното не е елемент от фактическия състав от правото на данъчен кредит, че не е установен произход на стоката, а е отказано поради това, че не е установено разполагал ли е доставчикът с въпросната стока и могъл ли е да прехвърли собствеността върху същата на ревизираното лице. За да стигне до този извод приходната администрация е приела, че събраните в хода на ревизията доказателства не установяват доставчикът "Ремонтстрой Ютилити" - ООД да разполагал с ножове от типа на процесните. Този извод е логически обоснован и същият не се опровергава от събраните при съдебното обжалване доказателства, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Нито писмените доказателства, нито заключението /основно и допълнително/ на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза опровергават обясненията на соченото като производител на ножовете физическо лице, че то не е изработвало такива изделия и не разполага с материално-техническа обезпеченост за изработка на такъв тип изделия. Посочените доказателства не опровергават и констатациите, че доставчикът "Ремонтстрой Ютилити" - ООД не е разполагал със стомана, необходима за изработка на такъв вид изделия, както и разминаването в датите на договорите, сключени между получателя и доставчика, и доставчика и производителя на стоката. След като от доказателства не се установява доставчикът да е притежавал процесните ножове /липса на материали, техническа обезпеченост и лице - производител/, то същият няма как да прехвърли собствеността върху същите на ревизираното дружество, поради което фактура № 10000000130/20.05.2011 г., на доставчика "Ремонтстрой Ютилити" - ООД е издадена без основание и данъкът по нея е начислен неправомерно - хипотеза по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Фактическата обстановка по спора се различава от тази, по по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на Съда на Европейския съюз, тъй като правото на данъчен кредит не е отказано поради наличие на данъчна измама. В същото време тълкуването на закона, дадено в посоченото решение на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. не води до извода, че не следва да бъде изследван въпросът за реалност на доставката. В т. 63 от мотивите на решението е посочено, че според практиката на съда, държавите-членки следва да проверят декларациите на данъчно задължените лица, отчетите на същите и другите относими документи /вж. Решение от 17 юли 2008 г. по дело № С-132/06, т. 37 и Решение от 29 юли 2010 г. по дело № С-188/09, т. 21/. В т. 64 е посочено, че за тази цел Директива 2006/112 и по-конкретно чл. 242 от нея задължава всяко данъчно задължено лице да води достатъчно подробна отчетност, за да даде възможност за прилагането на ДДС и за неговия контрол от данъчните органи. Като е приел, че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен и е отменил същия, Административен съд - Пловдив е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "Глобъл трейд сълюшанс" - ЕООД следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора "Глобъл трейд сълюшанс" - ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Д "ОДОП" - гр. Пловдив юрисконсулско възнаграждение в размер на 657 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,