Решение № 3540 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14289/2018 г.

Решение № 3540 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14289/2018 г., III о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Градинаров, П. Градинаров и Т. Градинарова срещу решение № 6029/22.10.2018 г., постановено по адм. дело № 1583/2018 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се твърди, че същото е неправилно, като постановено в противоречие с материално-правните норми и необосновано, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се сочи, че съдът въз онова на правилно установените факти е постановил неправилен съдебен акт, като не се е съобразил с мотивите и дадените му указания в отменително решение № 1791/9.02.2018 г., по адм. дело № 8904/2016 г., на ВАС. Сочи се че неправилно в обжалваното съдебно решение АССГ е констатирал неточно крайният петитум на ищците, тъй като от тяхна страна не са били претендирани вреди за повторно заплатени такси, съдебни разноски, пропуснати ползи и др. Съдът не се е съобразил с мотивите на отменителното решение където е посочено, че възможните вреди от несвързването на имота на ищците към ел. преносната мрежа са пряка и непосредствена последица от увреждането, причинено от ответната страна и е следвало делото да продължи само за събиране на доказателства за изясняване на конкретните по вид и размер увреждания. Сочи се че неправилно съдът е тълкувал вредата като правен институт и е достигнал до грешни правни изводи че такава по отношение на ищците не е доказана, а така също и че не се е съобразил със събраните доказателства, в частност със заключението на ССЕ и свидетелските показания. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго по съществото на спора, като уважи исковете на ищците. Ответната страна – КЕВР, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата и твърди че обжалваният съдебен акт е правилен. Сочи още че твърденията на ищците по исковете са останали недоказани и че не са налице предпоставките за реализиране отговорността на Комисията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Моли съда да потвърди обжалваният съдебен акт. Претендират се разноски пред настоящата инстанция. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, в което излага съображения за обоснованост и правилност на съдебния акт, който моли да бъде оставен в сила. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира решението за недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, или установено действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Доказателствената тежест е на ищеца, който при условията на пълно и главно доказване, следва да установи обстоятелствата, на които основава своето искане и правно да ги обоснове. За да възникне исков процес не е достатъчно да съществува право на иск. Нужно е то да бъде надлежно упражнено чрез редовно предявяване на иска - с писмена молба, с препис за ответната страна, до съда, в чиято компетентност е разглеждането му. В чл. 127 ГПК, приложим субсидиарно за неуредените в АПК случаи са очертани задължителните реквизити на исковата молба, без наличието на които тя е нередовна, като един от задължителните реквизити е индивидуализиране на спорният предмет, цената на всеки един от исковете, ако са предявени кумулативно няколко и какво е отправеното искане до съда. Видно от първоначално депозираната искова претенция пред ВАС по адм. дело № 6477/2014 г., е че тя е подписана от трима ищеца – Б. Градинаров, П. Градинаров и Т. Градинарова, като се претендира осъждане на ответникът КЕВР да заплати сума в размер на 3 190 лв., представляваща имуществени вреди, както и законната лихва върху главницата от деня на завеждане на исковата претенция до изплащане на обезщетението. След изпращане на делото по подсъдност на АССГ е образувано адм. дело № 7329/2014 г., като по него, въпреки нередовностите на исковата претенция, съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 158, ал. 1 от АПК и чл. 129, ал. 1 от ГПК да извърши проверка за редовността на исковата претенция, като има в предвид че е подаден иск от три физически лица и липсва разграничение относно размера на имуществените вреди, нито е отправено искане сумата да бъде изплатена общо и на тримата, както и липсва период за който се претендират имуществените вреди. Делото е внесено за разглеждане в открито с. з. на 14.04.2015 г., и е обявено за решаване на 13.10.2015 г., като присъстващият в с. з. процесуален представител на ищецът П. Градинаров е изложил твърдения че подържа иска, както е предявен. Искът е отхвърлен със съдебно решение № 3642/30.05.2016 г., като с решение № 1791/9.02.2018 г., по адм. дело № 8904/2016 г., решението на АССГ е отменено и делото върнато за ново разглеждане, като изрично в мотивите на съдебният акт е посочено, че следва в хода на първоинстанционното производство да се изяснят обстоятелствата свързани с настъпване на конкретно определяеми по вид и размер вреди за ищците. Образувано е адм. дело № 1583/2018 г., по описа на АССГ. С уточнение и допълнение към исковата претенция процесуалният представител на ищците е предявил и искове за имуществени в вреди както следва: за сумата от 97. 08 лв., представляваща вреда за платена повторна такси на ЧЕЗ за проучване условията за присъединяване и за сумата от 45 лв., представляваща вреда за платени съдебни разноски по дела, свързани с незаконосъобразният отказ на ДЕКЕВР. В същата уточнителна молба се предявява и иск за неимуществени вреди изразяващи се в дискомфорт и неудобство, които се претендират да бъдат определени от съда по справедливост. В с. з. от 11.04.2018 г., съдът е дал ход на делото и липсва произнасяне по предявените нови искове. Налице е писмено становище на ответната страна по новите искове, които се считат за недопустими, като произнасяне на съда отново липсва. В писмени бележки на л. 114 от делото, ищците по делото претендират имуществени вреди вече в размер на 5 000 лв., с оглед заключението по съдебната експертиза, представляващи невъзможност за периода 10.05.2013 г. -8.04.2014 г., да ползват процесния имот; претендират се и неимуществени вреди само по отношение на П. Градинаров и Т. Градинарова за същия за периода 10.05.2013 г. -8.04.2014 г., като не е посочен отново размер; претендира се и законната лихва върху присъдените обезщетения считано от 10.05.2013 г., когато е влязло в сила решението на ВАС с което се отменя незаконосъобразният мълчалив отказ на ДЕКЕВР, като отново не е посочен размер. С с. з. от 10.10.2018 г., съдът е обявил делото за изяснено и е посочил че ще постанови решение в законният срок, без да извърши каквито и да е процесуални действия свързани с предявените искове и уточнени с писмените бележки. В оспореното съдебно решение съдът е посочил че се предявява иск от тримата ищци за имуществени вреди в размер на 3 190 лв., ведно със законната лихва от 24.05.2013 г., до окончателното изплащане на сумата, като се посочва и периода 24.05.2013 г. – 8.04.2014 г. В актът е посочено още че с молба-уточнение се претендират и допълнителни вреди представляващи повторно заплатена такса за проучване и присъединяване при ЧЕЗ и съдебни разноски. В съдебният акт липсва произнасяне по тези уточнения. Настоящата касационна инстанция с оглед установеното по-горе приема, че предметът на делото е останал неизяснен, тъй като съдът не е констатирал нередовности на исковата молба, не я е оставил без движение и не е дал указания на ищците да депозират искова молба, отговаряща на изискванията на закона, а именно: да посочат по отделно за всеки един от ищците претендираните имуществени вреди по размер, вид и период, така също и неимуществените – в какво се изразяват тези вреди, сумата която се претендира и периода. Следва да се уточнят и претендираните вреди за забава по размер от датата на влизане в сила на съдебният акт с който отказа на Комисията е обявен за незаконосъобразен до предявяване на исковата претенция по отделно за всеки един от ищците, тъй като се касае за обективно и субективно кумулативно предявени искове. От друга страна, след като ищците са посочили че претендират имуществени вреди за сума в размер на 5 000 лв., предвид заключението на ССЕ, то в нарушение на изискванията на чл. 214, ал. 1, предл. последно ГПК съдът не се е произнесъл по това увеличение на иска със съдебен акт. По описания начин съдът не е очертал правилно предмета на правния спор, постановил е недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да изпълни дадените в настоящият акт указания, като остави исковите претенции без движение за изправяне нередовностите по тях, свързани с характера, вида и размера на вредите и периодите за които се претендират. След извършване на съответните уточнения следва съдът да извърши преценка за допустимостта на исковете с нарочен съдебен акт респек. да извърши преценка дали е налице увеличение на иска или не. При този изход на спора, разноски за производството пред настоящата инстанция не се възлагат. Въпросът с възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение