Решение № 10505 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5263/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. И. Х., гражданин на Сирия, чрез адвокат С. Йорданов против решение 3211/02.04.2025 г. на Административен съд Хасково, постановено по адм. дело 477/2025 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 1569/12.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т.3 АПК. Касаторът счита, че с оглед актуалната обстановка в страната на произход е налице основание по чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Обстановката отговаря на тълкуването, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-285/12 относно съществуването на въоръжен конфликт . Позовава се на позицията на ВКБООН от декември 2024 година, която е в идентичен смисъл. Счита, че данните за тежката хуманитарна и икономическа криза в Сирия не са анализирани при разглеждане на молбата за закрила в контекста на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Искането е за отмяна на решението, отмяна на оспорения административен акт и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. В представена по делото молба от 25.09.2025 г. от адвокат С. Йорданов са изложени допълнителни съображения относно наличието на основания за приложение на чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ. Ответникът председател на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрк. М. Кръстева оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение, по съображения за липса на основанията по чл. 8 и 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Хасково е било решение 1569/12.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на И. И. Х., гражданин на Сирия е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 48, ал.1, т.1 ЗУБ, в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания, послужили за издаването на отказа за предоставяне на закрила. Съдът не е констатирал нарушения на административнопроизводствените правила. В мотивите си е посочил, че производството е образувано с регистрирането на чужденеца, подал молба за международна закрила, в съответствие с чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 ЗУБ и е изискано писмено становище от ДАНС. Съдът е приел, че отказът за предоставяне на бежански и хуманитарен статут съответства на материалния закон. От фактическа страна е установил, че И. И. Х. е роден на [дата]., в Джарабулус, Сирия, където е и постоянният му адрес, гражданин е на Сирия, с етническа принадлежност [етническа принадлежност], начално образование, без професия, религия [вероизповедание], семейно положение неженен. От проведеното интервю, документирано с протокол УП 34206/26.11.2024 г. съдът е установил, че чужденецът има роднини в друга държава членка Германия и че няма разрешение за влизане или пребиваване в държава членка на ЕС. Напуснал Сирия нелегално на 26.07.2024 г., преминал в Турция, където останал няколко дни и след това преминал в България, като влязъл в страната нелегално на 09.08.2024 г. със стълба над оградата, в група от 7 души. После се качили в кола на трафикант и тръгнали в посока София, но около град Пловдив били задържани от полицията. В интервюто молителят е посочил, че не е арестуван или осъждан в държавата на произход или друга държава, не е имал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не му е оказвано насилие или отправяни заплахи, не членувал в политическа партия, нито във въоръжена групировка. Семейството му баща, майка и един брат, се намирало в Сирия, в района на Халеб, а годеницата му в Идлиб. Напуснал Сирия заради войната и липсата на нормални условия за живот. Бил против режима на А. и протестирал. Подал молба за закрила в България, защото била мирна, сигурна и спокойна държава. От така изложените факти съдът е преценил, че не е установено осъществяването на посоченото в чл. 8, ал.1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут. Молителят не е бил заплашван, върху него не е оказвано насилие, не е осъждан, като изрично е заявил, че спрямо него не е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход. От представените по делото справки относно промените в общественото политическата обстановка в Сирия, които съдът е взел предвид на основание чл. 142, ал.2 АПК , е обосновал извод, че няма основания да се приеме, че в страната на произход са настъпили преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които да водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Съдът е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9, ал.1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Според съда по делото не се твърди и не е установено от събраните доказателства, в държавата си на произход жалбоподателят да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или унизително отнасяне, или наказание, което е индиция, че няма да понесе такива при завръщането си. Липсват твърдения и данни за наличие на обстоятелства по чл 9, ал. 6 и 8 ЗУБ. Преценката си относно основанията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ тежки заплахи за живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случая на въоръжен международен или вътрешен конфликт, съдът е основал изводите си на тълкуването, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-465/07. От информацията в справките, относно актуалната обществено политическа обстановка в Сирийска арабска република, изготвени в хода на административното производство, председателят на ДАБ е приел, че в Сирия все още има ситуации на несигурност и атентати, извършвани от екстремистки групи, но независимо от това не може да се говори за безогледно насилие. Съдът е съобразил обстановката относно положението в Сирия, въз основа на представените в съдебното производство справки от 14.03.2025 г. и е приел, че спорадичните сблъсъци в райони на Сирия не представляват въоръжен международен или вътрешен конфликт и по своя характер, интензитет и териториален обхват не представляват самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история. С оглед на конкретните факти, посочени от чужденеца и обстановката в Сирия, установена от информацията, съдържаща се в представените по делото справки, съдът е приел, че не са налице и предпоставките за приложение на принципа забрана за връщане . Решението е правилно постановено. Неоснователни са доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон. Преценката на съда за липса на основания за предоставяне статут на бежанец, съответства на фактите от бежанската история на И. И. Х. и на материалния закон. По силата на чл. 8, ал.1 ЗУБ статут на бежанец се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. В конкретния случай основателни опасения от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ не са установени по отношение на касатора. При интервюто изрично е посочил, че не е имал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не е арестуван или осъждан в държавата на произход или друга държава, не му е оказвано насилие или отправяни заплахи, не членува в политическа парти, нито във въоръжена групировка. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд за липса на предпоставките по чл. 9, ал.1, т.1-3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът е изследвал фактите относно личното положение на касатора и ситуацията в страната на произход въз основа на представените в съдебното производство справки вх. МД-02-159/14.03.2025 г. и вх. МД-2-160/14.03.2025 г., съдържащи информация от независими източници в съответствие с чл. 8, пар. 2 от Директива 2011/95/ЕС. Представената в касационното производство справка вх. МД-02-398/21.07.2025 г. съдържа информация за състоянието на сигурността в провинция Халеб, част от която е и окръг Джараблус (Джарабулус), съответно град Джарабулус, където е живял молителят до напускането на Сирия и в който продължава да живее част от семейството му. Според справката северозападните и северните части на провинцията, граничещи с Турция, където се намира и град Джарабулус, са картографирани като намиращи се под контрола на подкрепяната от Турция, Сирийска национална армия (Syrian National Army, SNA), която заедно с други въоръжени фракции официално попада под контрола на Министерството на отбраната. През март 2025 г. преходното правителство заявява, че въоръжените фракции на страната, включително SNA, са интегрирани в сирийската армия. Напрактика обаче SNA не изглежда да е напълно под командването и контрола на новото сирийско Министерство на отбраната, нито да се е разпуснала. Инциденти свързани със сигурността са регистрирани във всичките осем окръга на провинция Халеб, като най-голям брой е документиран в окръг Айн Ал Араб (101 инцидента), следван от Джебел Саман (54 инцидента) и Менбидж (35 инцидента). Най-малко инциденти са регистрирани в окръг Ас Сафира (7). Според оценки на ВКБООН към 12.06.2025 г. в провинция Халеб пребивават 1 545 049 вътрешно разселени лица, а от 27.11.2024 г. насам 467 198 души са се завърнали в провинцията, след като преди това са били в положение на вътрешно разселване. От 8 декември 2024 г. насам 103 629 души са се завърнали в провинция Халеб от чужбина (по данни на EUAA). От посочената информация не се установява съществуването на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на тълкуването на това понятие, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-285/12, на което се позовава касационния жалбоподател. Доводите в касационната жалба за съществуването на тежки заплахи за живота и личността на цивилно лице, породени от безогледно насилие по смисъла чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ, са основани на позицията на ВКБООН от декември 2024 г. и изявлението на Върховния комисар за бежанците при ООН от март 2025 г. Представената по делото справка от 21.07.2025 г. отразява ситуацията в Сирия и в провинция Халеб към юли 2025 година. От данните в тази справка не се установява констатираните инциденти в провинция Халеб да са с характер на безогледно насилие, така, че поради самото си присъствие на територията на гр. Джарабулус, молителят да е изложен на тежки посегателства и заплахи за живота и здравето. Неоснователни са и доводите за наличие на други хуманитарни причини за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, които не са изследвани в административното и съдебното производство. Според данните от справка вх. МД-02-483 от 10.09.2025 г., на 25 август 2025 г. Министерство на финансите на САЩ официално е премахнало санкциите срещу Сирия и от тогава международната търговия на страната е възобновена. На 5 септември 2025 година е създаден Сирийски фонд за развитие, предназначен за подкрепа на възстановяването и създаването на работни места. В справката е посочено, че министърът на извънредните ситуации на Сирия е заявил, че фондът ще се съсредоточи върху регионите, най-засегнати от конфликта, по-специално Идлиб, Алепо (Халеб), Дейр Ал Зор (Дейр ез Зор), Хомс и Провинция Дамаск. По тези съображения, следва да се приеме, че съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на И. И. Х. против отказа на председателя на ДАБ при МС за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,