Решение № 13974 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5959/2009 г.

Решение № 13974 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5959/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ахмед Бейтула Ахмед, от гр. Разград, против решение № 12 от 14.03.2009 г., постановено по адм. дело № 180/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Разград. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР гр. Разград не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Разград е отхвърлил жалба против заповед № 2008008428/05.11.2008 г., с която на касатора е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в забрана за напускане на Република България и отказ за издаване на паспорт или заместващ го документ. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е установил, че с оспорената заповед, издадена на основание чл. 75, т. 5 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), директорът на Областна дирекция на МВР гр. Разград е наложил на Ахмед Бейтула Ахмед принудителна административна мярка (ПАМ) поради наличие на публично задължение в големи размери на жалбоподателя в качеството му на ЕТ "БЕТИ-92-Андрей Андреев", установени с влезли в сила два данъчни ревизионни акта, четири справки-декларации по ЗДДС и наказателно постановление, за което има образувано изпълнително дело. Заповедта била издадена въз основа на писмено искане на публичния изпълнител при Регионална дирекция Варна на Агенцията за държавни вземания. По същество съдът е приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като е налице основанието по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД. Посочено е, че административния орган е действал при условия на обвързана компетентност, като към момента на издаване на заповедта по отношение на жалбоподателя са били налице материалноправните предпоставки за налагане на ограничителната мярка. Ахмед Бейтула Ахмед, в качеството му на едноличен търговец, попада в категорията данъчно задължени лица, на които може да бъде наложена забрана по реда на чл. 221, ал. 6, т. 1 от ДОПК. Търговецът е имал публични задължения в големи размери, установени по надлежния ред. Налице е било и искане от публичния изпълнител за налагане на ПАМ. Съдът е приел, че задълженията не са погасени и не е налице обезпечение, тъй като въпреки направената възбрана жалбоподателят е продал един от имотите, като не е ангажирал доказателства, че е налице надлежно обезпечение на задълженията. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че касаторът, към момента на издаване на заповедта, в качеството си на едноличен търговец е имал публични задължения в големи размери, като от органите на МВР съобразно разпоредбата на чл. 221, ал. 6, т. 1от ДОПК е направено писмено искане за налагане на ПАМ. Следователно към момента на издаване на заповедта са били налице всички материалноправни предпоставки за издаването й. Законосъобразно съдът е посочил, че в тежест на жалбоподателя е да докаже наличие на надлежно обезпечение, покриващо размера на главниците и лихвите, което по делото не е сторено, поради което правилно е прието, че е осъществен фактическия състав на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че стойността на възбранените имоти била неактуална към настоящия момент и вписаната възбрана била налична. От една страна жалбоподателят не е ангажирал доказателства, установяващи, че обезпечението е надлежно и правилно първоинстанционният съд е приел за недоказани тези твърдения. От друга страна същият след възбраната се е разпоредил и продал един от възбранените имоти. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е законосъобразен и обоснован. Обстоятелството, че Ахмед Бейтула Ахмед не е уведомен за започване на административното производство в случая не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят е имал възможност да упражни правото си на защита по съдебен ред и ангажира всички доказателства за установяване на твърденията си. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че данъчното задължение е на ЕТ "БЕТИ-92 - Андрей Андреев", а по лични документи касаторът е Ахмед Бейтула Ахмед, като по делото липсват доказателства, че Андрей Андреев и Ахмед Бейтула Ахмед са едно и също лице. Посоченият факт не е бил спорен. От всички събрани по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че се касае за едно и също лице, а освен това процесуалният представител на Ахмед Бейтула Ахмед в пледоарията се пред първоинстанционният съд изрично е заявил, че Андрей Андреев е "старото, предходно име" на жалбоподателя. Доводите за противоречие на решението с целта на закона и неправилността му като постановено при непълнота на доказателствата не следва да се обсъждат, тъй като и двете не са касационни основания за неговата отмяна. Само и единствено административния акт може да бъде постановен в противоречие с целта на закона, което би довело до неговата незаконосъобразност, но не и съдебното решение. Непълнотата на доказателствата не е касационно основание за отмяна на първоинстанционното решение. Съгласно правилото на чл. 220 от АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Неоснователни са и доводите за необоснованост на съдебния акт и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, проверил е служебно законосъобразността на оспорения административен акт, така както го задължава чл. 168, ал. 1 от АПК и е достигнал до обоснован извод за неговата законосъобразност. Доводите в касационната жалба за незаконосъобразността на оспорената заповед не следва да се обсъждат, тъй като предмет на касационна проверка е правилността на съдебния акт, а не на обжалваната заповед. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,