Решение № 12596 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3204/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 203 от 08.01.2024 г., постановено по адм. дело 6566 по описа на Административен съд София град за 2023 година е изменена заповед РД-253С-307/16.06.2023 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса, в частта, с която на МБАЛ Света Богородица ЕООД са наложени 7 броя имуществени санкции финансова неустойка на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 (отм.) за нарушения по чл. 282 от НРД за МД за 2020 2022 г. (отм.), с общ размер от 3500 лева, като размера на всяка от имуществените санкции е намален до нормативно определения минимум, като общия размер на финансовите неустойки е в размер на 1400 лева. Срещу решението на административния съд е подадена касационна жалба от Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) Света Богородица ЕООД гр. София, чрез процесуален представител, в която мотивирано и подробно са изложени оплаквания за наличие на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска решението на съда да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което да бъде отменена изцяло процесната заповед за налагане на санкции като незаконосъобразна и да му се присъдят направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции. От Управител на НЗОК е постъпила касационна жалба срещу решението на първоинстанционния съд, като са развити оплаквания, че неправилно съдът е приел отсъствие на мотиви при определяне размера на имуществените санкции, наложени за нарушение на чл. 282 от от НРД за МД за 2020 2022 г. (отм.), с оплакване, че извън тази административна санкция, която била по-лека, административният орган разполагал и с възможността да прекрати индивидуалния договор на ЛЗ. Искането му е за отмяна на решението на административния съд и да се постанови друго, с което се отхвърли изцяло жалбата на МБАЛ Света Богородица ЕООД. Претендира се присъждане на разноски. Прокурор от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби и предлага да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за всяка от които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. По жалбата на МБАЛ Света Богородица ЕООД. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност и допустимост, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София-град по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е оспорената от МБАЛ Света Богородица ЕООД гр. София заповед за налагане на санкции РД-253С-307/16.06.2023г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса, с която на лечебното заведение на основание чл. 414, ал. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 - 2022 г. (НРД МД 2020 - 2022 г.) са наложени 7 броя санкции финансова неустойка в размер по 500 лв. всяка от тях. Вменениете нарушения са за неспазване на правилата за работа с медицинска документация в условията на чл. 282 от НРД за МД 2020 2022 (отм.), като лекари които не са включени в списъка по приложение 1 са подписали декурзуси към 7 ИЗ, като в тези случаи медицинската документация следва да се подпише от лекаря без специалност и лекаря със специалност и/или от завеждащия клиника/отделение. Няма спор, че лекарите подписали декурзусите са специализанти в ЛЗ. В касационната жалба на МБАЛ Света Богородица ЕООД са развити мотивирани и подробни оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд и от административния орган, както и за нарушения на материалноправни норми, което следва да се отчете като касационни основания за отмяна на решението на първостепенния съд и на административния акт. Прави се оплакване, по отношение на постановеното от АССГ съдебно решение, че е с нарушена форма, поради непроизнасяне по нито едно от оплакванията, развити в началната жалба. От това се извежда правно основание, че съдебния акт е постановен в нарушение с изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Като порок в административното производство се сочи, че в решение 2 от 23.05.2023 на Арбитражната комисия, приложено към жалбата, в същото са изброени само имената на членовете, но няма написани, специалности за нито един от тях. Касационният жалбоподател възразява по това, че не е правена разлика между медицинска дейност и медицинска процедура. В тази връзка, записа за извършеното наблюдение на пациенти (декурзус), което са отразили самостоятелно двамата лекари без специалност, не представлява медицинска процедура, поради което не можело да има нарушение на правилата по чл. 282 от НРД за МД 2020 2022 г. (отм.). за лечебното заведение е налице задължение за полагане на подпис от лекарите, които осъществяват наблюдение на болните в графа "Ход на болестта (декурзус)". Съгласно § 43 от договор РД-НС-01-4-7 от 30.12.2020 г. за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 2022 г. в приложение 2 Първични медицински документи накрая се прави следното допълнение: Указания за попълване на История на заболяването. На стр. 10 и следващите (колкото са необходими) се попълва Ход на болестта (декурзус), със свободен текст, който следва да съдържа следните атрибути: 1. Дата и час; 2. Наблюдение върху състоянието на болния; 3. Специфични симптоми и синдроми изискващи допълнително наблюдение и отчитане; 4. Лечение и препоръки (провежданото лечение се номерира последователно и е с дата на изписване на лекарственото средство. Сигнатурата се означава в температурния лист; 5. Режим, храна, бельо, къпане и други. След всяко вписване трябва да има име на лекаря и подпис. От формална страна ИЗ са попълнени по начина, който е разписан в Указанията. В Указанията за попълване на ИЗ не се сочи, както и не се възпроизвежда изискването по чл. 282 от НРД за МД за 2020 2022 г. (отм.), в какъвто смисъл е и развитото от този касационен жалбоподател оплакване. Попълването на декурзуси е извършвано с оглед ежедневното наблюдение, поради което не се счита за медицинска процедура по см. на чл. 282 приложимия НРД за МД, за която да е необходимо в медицинската документация да се полага подпис на лекар със специалност или на завеждащия отделението. (Решение 7963 от 18.07.2023 г. на ВАС по адм. д. 2275/2023 г., VI о.) В случаите специализантите са извършили само вписване в ИЗ, а не и медицинска процедура, като чл. 282 НРД изрично препраща към подобна. Административният съд не е обсъдил изобщо, което е основателно и като оплакване, има ли извършена медицинска процедура, която следва да се опише в ИЗ, така, че да е необходимо, ако е извършвана от специализант да бъде спазено изискването по разпоредбата на чл. 282, изр. първо от НРД за МД 2020 2022 г. Също така се споделя оплакването в касационната жалба, че декурзусът не е първичен медицински документ, поради което изискването за поставяне на подпис от лекар със специалност от Приложението не важи за записите в декурзуса относно състоянието на пациента. В подкрепа на оплакванията се сочи като съществено процесуално нарушение липсата на мотиви в оспорваното решение. Оплакването е основателно. Административният съд при извършване на съдебния контрол не е обсъдил изводите направени от административния орган при издаване на заповедта, с която са наложени имуществени санкции. Вярно е, че в обжалваното съдебно решение, решаващият съд не е мотивирал правните си изводи, дори затова, че се аргументира защо според него имуществените санкции на следва да са в определения от административния орган размер. Като основание за порок на съдебния акт може да се приеме, че съдът не е взел отношение по всяко от оплакванията на касационен жалбоподател в началната жалба, а соченото, че жалбоподателят не сочи доказателства, които по значимост и доказателствена сила да опровергаят установеното от проведената проверка, така че да доведат до основание за отмяна на оспорваната заповед може да е довод на съда, но не е правен извод, за да се приеме, че е спазена процедурата при постановяване на съдебния акт, както и че е направена дължимата проверка на обжалвания административен акт. Съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против заповедта за налагане на санкции, е постановено при фактическата обстановка приета от административния орган и не е спорна. Спорен е единствено правният извод на съда, че законът е приложен правилно, както и че не са допуснати процедурни нарушения, които могат до доведат до отмяната на оспорваната заповед. Касационният състав на Върховния административен съд не споделя изводите по същество на първостепенния съд. Правилни и основателни са оплакванията на касационния жалбоподател за допуснато съществено процесуално нарушение при формирането на арбитражната комисия, което процедурно нарушение е останало необсъдено от решаващият съд. Отнесено към установената съдебна практика, сочена в началната жалба, но явно необсъдена и пренебрегната без да са изложени съображения, това съществено процесуално нарушение е било и е достатъчно да се приеме опорочена процедура при формиране на арбитражната комисия, без да се посочи специалността и професията на нито един от членовете й. ВАС в съответствие с неспорната съдебна практика е разяснил, че всяко нарушение в състава на арбитражната комисия и сформирането е съществено, дори когато не се е произнесла при равен брой гласове (Решение 6444/28.06.2022г. по адм. д. 1816/2022г., VI о. на ВАС). В противоречие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не е обсъдил нито едно от сочените основания по чл. 146 от АПК за отмяна на акта, изложени в жалбата на оспорващия. Поради това направеният в решението краен извод за законосъобразност на административния акт се явява необоснован, а съдържанието на обжалваното решение не отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Липсата на мотиви по съществени за изхода на административноправния спор въпроси по аргумент от чл. 172а, ал. 2 от АПК представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което винаги води до отмяна на съдебния акт (Решение 215/10.01.2024г. по адм. д. 10109/2023Г., V отд. на ВАС). В оспорваното решение на първинстанционният съд има възпроизвеждане на факти по делото, както и изложени съображения, които могат да се свържат с принципни разпоредби и развити в общата част на сочените нормативни актове цели. Съдът лаконично е повторил и безкритично е възприел твърдението на административнонаказващия орган, че в 7 бр. ИЗ липсва подпис на лекар със специалност и това представлява нарушение на чл. 282 от НРД за МД 2020-2022г. Твърдението е невярно - подпис н лекуващ лекар липсва под декурзусите, а не изобщо в ИЗ, както неправилно е посочено от съда. По тези съображения, касационната жалба на МБАЛ Света Богородица ЕООД срещу решението на първостепенния съд в обжалваната част е основателна. Като правен резултат, съставът на Върховния административен съд, шесто отделение след като установи наличието на отменителните основания по чл.209, т. 3 от АПК следва да отмени решението на административния съд в обжалваната от МБАЛ Света Богородица ЕООД част. Фактите по делото са установени, касационният жалбоподател е осъществил в пълен обем правото си на защита и пред двете съдебни инстанции, а неправилните правни изводи на първостепенния съд са опровергани от основателните оплаквания в касационната жалба. В тази част решението на административния съд подлежи на отмяна, както и следва да се отмени административния акт, изменен с обжалваното съдебно решение. По отношение касационната жалба на управителят на НЗОК срещу същото решение, в частта му, с която е изменена заповедта за налагане на имуществени санкции, като е намален размера на всяка санкция до предвидения минимален размер, при посочения правен резултата от касационната проверка, не се дължи обсъждане. Във връзка с изложеното спрямо уважената касационна жалба на МБАЛ Света Богородица ЕООД, касационната жалба на вр. и. д. управителя на НЗОК е изцяло неоснователна. По отношение претенцията за разноски на процесуалният представител на касационния жалбоподател МБАЛ Света Богородица ЕООД, съдебният състав на Върховен административен съд, шесто отделение следва да я уважи, в посочените в приложения списък размери. Възражението на представляващия НЗОК пълномощник е своевременно, но неоснователно, предвид липсата на прекомерност на адвокатското възнаграждение, договорено и платено в минимален размер. Мотивиран от изложеното, състав на Върховен административен съд, шесто отделение