Решение № 11399 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1307/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие срещу Решение 1938/17.11.2022 г. на Административен съд (АС) Благоевград, постановено по адм. дело 570/2022 г.

С обжалваното решение е обявена за нищожна Заповед 03-РД/1279 от 13.04.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, преписката е изпратена на изпълнителния директор на ДФЗ за ново разглеждане и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото.

Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно поради несъобразяването му с предписанията на материалния закон и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК. Подробно описва фактическата обстановка и преповтаря мотивите изложени в обжалвания административен акт. Оспорва изводите на съда, че оспореният акт е издаден в противоречие с влязло в законна сила решение. Сочи, че указанията дадени с Решение 398/04.03.2021 г. на АС Благоевград, постановено по адм. дело 1063/2020 г., потвърдено с Решение 11116/03.11.2021 г. на ВАС, постановено по адм. дело 5808/2021 г. са изпълнени. Твърди, че законосъобразно фондът е приел, че реабилитацията на лицето не е била настъпила към датата на кандидатстване на дружеството за получаване на финансова помощ по мярката, както и че деянието, за което управителят на дружеството е осъден, е аналогично на престъпление по чл. 228 от Наказателния кодекс (НК). Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от гл. юрисконсулт Колева.

Ответникът по касация М.К.Д ООД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от адв. Стоянова. При служебно извършена справка в Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) - https://portal.registryagency.bg/CR/Reports/ActiveConditionTabResult?uic=122003530 настоящата инстанция установи, че правноорганизационната форма на дружеството е ООД, а не ЕООД, както е записано в отговора на касационната жалба. Друг е и ЕИК на дружеството. При постановяване на решението ще бъдат взети предвид данните за дружеството съобразно отразеното в ТРРЮЛНЦ.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна

Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Благоевград е била Заповед 03-РД/1279 от 13.04.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 20, т. 2 и т. 3, и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 10, т. 2 от Устройствения правилник на Държавен фонд Земеделие и чл. 92, ал. 11, т. 5, във връзка с чл. 90, ал. 4 от Наредба 6 от 26.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 2023 г. (Наредба 6/26.10.2018 г.) и в съответствие с влязло в законна сила Решение 398/04.03.2021 г. на АС Благоевград, постановено по адм. дело 1063/2020, потвърдено с Решение 11116/03.11.2021 г. на ВАС, постановено по адм. дело 5808/2021 г. е отказано финансово подпомагане по заявление за предоставяне на финансова помощ на кандидата М.К.Д ООД, представлявано от М. Ацолини.

Отказът е мотивиран с обстоятелството, че представляващият дружеството управител М. Ацолини е осъждан за аналогично като състав деяние по чл. 228, ал. 2 НК, за което не е бил реабилитиран към момента на подаване на заявлението за подпомагане 23.07.2020 г.

За да обяви за нищожна Заповед 03-РД/1279 от 13.04.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, решаващият съд от фактическа страна е установил следното:

Със заявление от 23.07.2020 г. дружеството М.К.Д ООД кандидатства пред ДФЗ за подпомагане по мярка Кризисно съхранение на вино от Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор (НППЛВС) 2019-2023 г.

Със Заповед 03-РД/3823/03.11.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на основание чл. 90, ал. 4 от Наредба 6/26.10.2018 г., е отказано финансово подпомагане по заявлението на дружеството. Прието е за установено, че управителят на дружеството М. Ацолини, е лице, което е осъждано от италиански съд за престъпление, което е аналогично на престъплението по чл. 228 НК, и не е реабилитирано до момента на подаване на заявлението за подпомагане от дружеството.

С влязло в сила на 03.11.2021 г. Решение 398/04.03.2021 г. на АС Благоевград, постановено по адм. дело 1063/2020 г., потвърдено с Решение 11116/03.11.2021 г. на ВАС, постановено по адм. дело 5808/2021 г., Заповед 03-РД/3823/03.11.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е отменена и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне със задължителни указания. Съдът е посочил, че тези указания могат да се обобщят като задължение:

• да се установи съдържанието на цитираните в Свидетелство за съдимост 15768/2020R от 27.07.2020 г. чл. 11 от Г.К. и чл. 5 от Закон 283 от 30.04.1962 г., както и на съдебно решение от 26.10.2012 г. на съда на Ливорно, въз основа на които да бъде преценено наличието на аналогия по смисъла на чл. 90, ал. 4 от Наредба 6/26.10.2018 г.;

• да се изискат допълнителни доказателства и въз основа на тях да се отговори дали Ацолини не е освободен от наказателна отговорност с оглед удостовереното по делото налагане на глоба, респ. дали същият е реабилитиран към датата на подаване на заявлението от дружеството;

• представените по преписката свидетелства за съдимост, издадени от чужда държава, следва да бъдат представени със заверка апостил съгласно Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове.

След връщане на административната преписка, с писмо от 01.12.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, от г-н Ацолини е изискано да представи легализиран превод или превод с апостил на български език на решението на съда в Ливорно.

На 16.12.2021 г. на ДФЗ са представени, с превод на български език: определение от 13.04.2011 г. на съда в Ливорно за предаване на съд на Ацолини и други лица за извършено престъпление по чл. 5 от Закон 283/62; акт от 26.10.2012 г. на съда в Ливорно, с който Ацолини е обявен за виновен, заедно с трето лице за престъпление, по което са обвинени, касаещо стока по фактура от 2008 г. и му е наложено наказанието глоба от 2600 евро; писмо от 14.12.2021 г. на адвокат Н. Капоне, с което на Ацолини е разяснено относно вписването в свидетелството Ви за съдимост, че съществуват всички предпоставки за реабилитация във вр. с осъждането му по решението от 26.12.2012 г. на съда в Ливорно.

На 29.12.2021 г на ДФЗ е представено и Свидетелство за съдимост от 30.09.2021 г., издадено от прокуратурата в гр. Падуа, според което е удостоверено, че в Информационния регистър на Сведенията за престъпления на тази Прокуратура на Републиката, с актуализирани данни към 30.09.2021 г., Ацолини е лице, което НЕ Е ОСЪЖДАНО.

При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че не е установено изпълнението на съдебните указания да се установи съдържанието на чл. 11 от Г.К. и чл. 5 от Закон 283 от 30.04.1962 г.. Посочил е, че преценката на органа за аналогия между състава на престъплението по чл. 228, ал. 2 НК и престъплението, за което е осъден управителят на дружеството от италиански съд, е направена без да е издирен законовият текст на наказателния състав според италианското право. Нито от съдебния акт за предаване на съд, нито от представения, но без мотиви, акт за осъждане, нито от друг документ от преписката, може се установява съдържанието на чл. 11 от Г.К. и чл. 5 от Закон 283 от 30.04.1962 г.. В тази връзка е посочил, че избраният от органа подход за изследване дали е налице аналогично престъпление, е изрично отречен като възможност със съдебните решения, с които е отменена предходната заповед за отказ за подпомагане.

Приел е, че не се е установило и надлежно изпълнение на указанията до органа касаещи събиране на доказателства за освобождаване на Ацолини от наказателна отговорност, както и за реабилитацията му към датата на подаване на заявлението от дружеството.

Решението е правилно.

Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Изводите му са логични, последователни и направени след правилен анализ на установените факти съотнесени към приложимите правни норми, поради което решението, противно на изложеното в касационната жалба, не е необосновано. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Мотивите на съдебното решение отразяват как съдът е взел решението си да обяви за нищожна оспорената пред него заповед. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстнационния съд.

Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът е нарушил материалния закон. Процесната заповед е издадена на основание чл. 92, ал. 11, т. 5, във връзка с чл. 90, ал. 4 от Наредба 6/26.10.2018 г.

Съгласно чл. 92, ал. 11, т. 5 от Наредба 6/26.10.2018 г. заявлението за предоставяне на финансова помощ получава пълен отказ, когато се установи несъответствие с изискванията към кандидата.

Съгласно чл. 90, ал. 4 от Наредба 6/26.10.2018 г. финансова помощ по мярка Кризисно съхранение на вино не могат да получат кандидати по ал. 1, чиито представляващи са осъдени с влязла в сила присъда, освен ако са реабилитирани, за престъпление по чл. 108а, чл. 159а 159г, чл. 172, 192а, чл. 194 217, чл. 219 252, чл. 253 260, чл. 301 307, чл. 321, 321а и чл. 352 353е от Наказателния кодекс или са осъдени с влязла в сила присъда, освен ако са реабилитирани, за аналогично престъпление в друга държава членка или трета страна.

В случая подпомагането е отказано, тъй като административният орган е приел, че управителят на дружеството е осъждан за престъпление аналогично с това по чл. 228 НК и не е реабилитиран.

Процесната заповед е издадена след отмяната на предходната Заповед 03-РД/3823/03.11.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на същото основание (чл. 92, ал. 11, т. 5, във връзка с чл. 90, ал. 4 от Наредба 6/26.10.2018 г.), е отказано финансово подпомагане по заявлението на дружеството, тъй като е прието, че управителят на дружеството М. Ацолини, е лице, което е осъждано от италиански съд за престъпление, което е аналогично на престъплението по чл. 228 НК, и не е реабилитирано до момента на подаване на заявлението за подпомагане от дружеството. При отмяната на тази заповед съдът е дал изрични указания какво и как следва да бъде установено от органа преди да се произнесе по подаденото от М.К.Д. ООД заявление за подпомагане.

В оспорваната заповед изрично е посочено, че тя се издава в съответствие с влязло в законна сила Решение 398/04.03.2021 г. на АС Благоевград постановено по адм. дело 1063/2020 г., потвърдено с Решение 11116/03.11.2021 г. на ВАС постановено по адм. дело 5808/2021 г. Доказателствата по делото категорично установяват неизпълнение на указанията дадени от съда, поради което неоснователно в касационната жалба се сочи, че неправилно съдът е приел, че оспореният акт е издаден в противоречие с влязлото в сила съдебно решение. От мотивите на съда ясно се установява какво не е направил административният орган. В процесната заповед са преповторени изводите от предходната заповед, като е описано какво е установено от новопредставените документи. Правилно съдът е приел, че не е издирено съдържанието на чл. 11 от Г.К. и чл. 5 от Закон 283 от 30.04.1962 г., поради което е неясно как органът е стигнал до извода, че престъплението за което е осъден М. Ацолини е аналогично на това по чл. 228 НК. По логиката на органа може да се твърди, че престъплението, за което лицето е осъдено, е аналогично на това по чл. 231 НК, доколкото съобразно описанието на деянието, за което лицето е осъдено, същото е свързано с търговия. При наличието на разпоредба изискваща извършването на преценка дали представляващите на кандидати за подпомагане са осъждани с влязла в сила присъда, за аналогично престъпление в друга държава членка или трета страна, е необходимо да се установят съставите на престъпленията съобразно съответното право на държавата членка или трета страна.

Правилно съдът е приел, че указанията до органа касаещи събиране на доказателства за освобождаване на Ацолини от наказателна отговорност, както и за реабилитацията му към датата на подаване на заявлението от дружеството, не са изпълнени. Предвид чл. 3, параграф 2 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, свидетелствата за съдимост, който са без заверка с апостил, не следва да се кредитират. С писмо изх. 01-2600/5696#6 от 01.12.2021 г. органът не е изискал изрично от управителя на М.К.Д. ЕООД заверено с апостил свидетелство за съдимост отразяващо, към датата на подаване на заявлението за подпомагане, дали лицето е осъждано и дали е реабилитирано. Такива доказателства не са и служебно издирани от органа. Поради това е останал неизяснен въпросът дали управителят на дружеството, към 23.07.2020 г., е бил осъждан за аналогично престъпление и ако е бил осъждан дали е бил реабилитиран.

При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер 1500 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения договор за правна защита и съдействие 18/15.09.2023 г, бл. 044886. Предвид предмета на делото и извършените процесуални действия от процесуалния представител на ответника, бланкетното възражение за прекомерност на касационния жалбоподател е неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение