Решение № 5681 от 2.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 258/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. А. Н., чрез адв.Сабриева, срещу Решение 11022 от 28.10.2024 г., постановено по адм. дело 1601/2024 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Решение 2153-03-94 от 27.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ Варна и потвърденото с него разпореждане [номер] от 10.04.2024 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Варна, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му.Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът- директор на ТП на НОИ- Варна, чрез ст. юрисконсулт М. Кръстев, оспорва така подадената касационна жалба, като намира първоинстанционното решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да отхвърли жалбата на Д. Н., първостепенният съд е приел, че оспореният акт се явява постановен в съответствие с материалноправните норми и с целта на закона. Правото на пенсия е субективно материално право на осигуреното лице, което възниква при наличието на определени материалноправни предпоставки, като в случая, в реализиралото се пенсионно производство.Според съда правилно е установена липсата на задължение на държавното обществено осигуряване да отпусне поисканата от оспорващата пенсия, тъй като продължителността на положения действителен осигурителен стаж от оспорващата е 12 год., 09 мес. и 19 дни, поради което независимо от навършените [възраст], не е налице втората кумулативно изискуема предпоставка за възникване на правото й на ПОСВ по чл. 68, ал. 3 КСО действителният й осигурителен стаж да е 15 години. Настоящият касационен състав намира този извод за неправилен. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Спорът се концентрира върху това дали оспорващата има 15 години действителен осигурителен стаж, и в частност дали освен зачетените от пенсионния орган 12 год., 09 мес. и 19 дни като действителен осигурителен стаж, следва да се зачитат за действителен осигурителен стаж по чл. 68, ал. 3 КСО, във вр. с § 1, ал. 1, т. 12 ДР КСО и периодите от 02.11.1972 г. до 02.11.1973 г., от 01.01.1976 г. до 25.09.1976 г. и от 01.01.1982 г. до 01.07.1982 г., с обща продължителност 03 год., 09 мес. и 10 дни, които периоди не е спорно, че са за отглеждане на дете и оспорващата се явява неработеща майка. От страна на пенсионния орган, при осъщественото задължително административно обжалване, е прието, че в случая е налице осигурителен стаж за лицето, който обаче не попада в обхвата на действителния осигурителен стаж, необходим за пенсиониране в хипотезата на чл.68, ал.3 КСО. Настоящият касационен състав намира, че незаконосъобразно административният съд е споделил изводите на пенсионния орган. Приложима за процесния период материалноправна разпоредба е нормата на чл.80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите, която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите(отм.) се зачита и времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. В процесния период относима е и уредбата за правата на "неработещите" жени майки, дадена с отменения чл.3ж ал.2 от Указа за насърчаване на раждаемостта(доп., ДВ, бр. 51 от 1984 г.), която уредба е възпроизведена и в сега действащия чл. 9, ал. 7 от КСО, съгласно която "за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита.... и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. ". В този дух е и нормата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, съгласно която за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). В съдебната практика се налага изводът, че в областта на общественото осигуряване при майчинство, и преди, и сега, законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. В този смисъл и без основание се поддържа тезата от пенсионния орган, че законодателят е ограничил обхвата на тази привилегия, като е приел че този стаж е недействителен, т. е. не следва да участва при преценка правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО. Напротив, такова "ограничение" не се установява и с оглед дефинитивната разпоредба на §1,т.12 от ДР на КСО относно понятието действителен стаж , вкл. и след нейното допълване, направено с ДВ бр.8/2023 г., доколкото следва да се приеме, че направеното там изброяване не е изчерпателно. Аргументи се черпят и от нормите на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи особената закрила на майчинството и равенство на майките относно техните трудови и осигурителни права, както и дадените с решение по к. д. 9/ 2005 г. на КС на РБ разяснения в тази насока. Предвид изложеното, може да се обобщи, че придобитият от майките трудов (осигурителен стаж), съгласно чл.80 от ППЗП(отм.), е приравнен на трудовия (осигурителен стаж) при фактическото полагане на труд в предприятието, като това тълкуване отчита многообразието на житейските хипотези, включващи различни и специфични форми на трудова дейност през периода на ползваните отпуски, както и специалният правен статут на жените майки, съгласно цитирания по-горе Указ за насърчаване на раждаемостта. С оглед изложеното, налице са сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК., поради което решението, като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени незаконосъобразния адм.акт. С оглед изхода на спора, следва да се присъдят сторените и поискани своевременно разноски от касатора, които възлизат на общо 1040 лева за двете съдебни инстанции /510 лева за първата инстанция и 530 лева в касационното производство/ и които, с оглед направеното възражение за прекомерност, са съобразени с чл.8, ал.2, т.2 от Наредба 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2, предл.второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,