Решение № 8480 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4256/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „И. Грънчаров - Еспресо”, с ЕИК 040142274, чрез пълномощник – адв.Златкова, срещу Решение № 553/11.03.2026г. постановено по адм. д. № 216/2025г. на Административен съд ( АС) – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо (УП) за отказ от изплащане на безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 по интервенции/мерки по чл. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, за които се изисква кандидатът да е активен земеделски стопанин, с изх. № 02-100-2600/642/02.05.2025 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ).

Решението се обжалва с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Поддържа се, че в производството по издаване на уведомителното писмо административния орган не е изяснил фактите и обстоятелствата, свързани с отговор на въпроса дали ЕТ „И. Грънчаров - Еспресо” е активен земеделски стопанин по смисъла на чл.54 от Закона за подпомагане на земеделските производители ( ЗПЗП) и на конкретно посочените разпоредби от нормата, с позоваване на заключението на основната и допълнителната съдебно-икономическа експертиза, според които е установена допустимостта на подпомагането, на основание чл.54 ал.1 т.4 б.в аа), както и на тези по чл.54 ал.1 т.4 б.в) бб) от ЗПЗП. По тези съображения и допълнително развити доводи в представена молба с характер на писмена защита, се иска отмяна на решението на АС Кюстендил, отмяна на обжалваното УП и връщане на преписката на ДФЗ за ново произнасяне, при съобразяване с дадени от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендират се разноски.

От ответника по касация – изпълнителния директор на ДФЗ е представено писмено становище, чрез юрисконсулт Д.Георгиев, в което се излагат подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното съдебно решение. Подържа се, че кандидатът за подпомагане не отговаря на нито едно от алтернативно предвидените условия на чл. 54 ал.1 т.4 от ЗПЗП (в редакцията, обн. в ДВ, бр. 102 от 2022г. в сила от 01.03.2023г.). Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че ЕТ „И. Грънчаров - Еспресо” е земеделски производител, регистриран с уникален регистрационен номер 593192 в Интегрираната система за администриране и контрол ( ИСАК). На 14.07.2023 г. е подал общо заявление за подпомагане за кампания 2023 г., регистрирано с УИН 10/190723/83190, по различни интервенции за подпомагане - Основно подпомагане на доходите за устойчивост, Обвързано с производството подпомагане на доходите за протеинови култури, Еко схема за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура, Еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал – насърчаване на зелено торене и органично наторяване, Еко схема за намаляване използването на пестициди, Еко схема за разнообразяване на отглежданите култури, Направление „Плащания за планински райони” и Направление „Плащания за райони, различни от планинските райони, със съществени природни ограничения”.

При извършените от ДФЗ административни проверки по реда на чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗПЗП за съответствие с изискванията по чл. 54 от ЗПЗП за активен земеделски стопанин по отношение на кандидатите по директни плащания за 2023 г., и предвид получените данни от Националната агенция за приходите и Националния статистически институт (НСИ), за жалбоподателя е установено, че основният код на икономическата му дейност за 2022 г. е 49.41 (товарен автомобилен транспорт), общите му приходи за най-близката данъчна година – 2022 г., са в размер на 6 199 292,17 лв., и представляват приходи от неселскостопанска дейност (през 2022 г. същият не е реализирал приходи от селскостопанска дейност). Предвид това изпълнителният директор на ДФЗ е приел, че жалбоподателят не отговаря на нито едно от изискванията за активен земеделски стопанин, посочени в чл. 54, ал. 1, т. 4 от ЗПЗП, като с обжалваното УП, е отказал да предостави безвъзмездна финансова помощ по подаденото от него заявление за кампания 2023 г. по интервенциите на директните плащания по чл. 53, ал. 1 и чл. 61, ал. 2 от ЗПЗП.

Първоинстанционният съд доуснал изслушването на съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която установил, че през 2022 г. ЕТ „И. Грънчаров - Еспресо” е осъществявал икономическа дейност като земеделски производител и е реализирал приходи от продажба на земеделска продукция – зърно, като приходите му от селскостопанска дейност са в размер на 712 330,60 лв., а от неселскостопанска дейност – 5 486 961,57 лв., или общият размер на приходите му е 6 199 292,17 лв., като делът на отчетените приходи от селскостопанска дейност към общо реализираните от него приходи за 2022 г. е 11,49 %. Установил, че ЕТ е получил директни плащания през 2022 г. в размер на 225 891,61 лв. и годишният размер на тези плащания спрямо приходите му от неселскостопанска дейност е 4,116%.

При тези установявания, за да отхвърли жалбата на ЕТ „И. Грънчаров - Еспресо” срещу УП, АС Кюстендил приел,че оспорения акт е издаден от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия, в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число фактическите и правните основания за издаването му, а при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяната му. Относно съответствието на УП с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона административният съд посочил, че според чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, като административният орган е съобразил разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 4 от ЗПЗП, в редакцията към ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., за да обоснове в УП, че заявителят не отговаря на нито едно от посочените в нормата условия. Приел за неоснователно твърдението на ЕТ, че приложимата редакция на чл.54 ал.1 т.1 от ЗПЗП е тази, обн. в ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г. като се е позовал на § 16, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.), съгласно която за кампания 2023 г. се прилагат условията за допустимост по досегашния чл. 54 от ЗПЗП., т.е. редакцията, обн. в ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г. и цитирал правилно съдържанието на разпоредбата в решението си.

Решаващият съд приел за безспорно, че основната дейност на жалбоподателя към 2022 г., съгласно Кода на икономическата му дейност, определен в Търговския регистър, удостоверен от НСИ е 49.41 (товарен автомобилен транспорт), следователно не е селскостопанска дейност и не отговаря на изискването на чл. 54, ал. 1, т. 4, б. „а” от ЗПЗП. Относно дела на приходите на ЕТ от селскостопанска дейност спрямо общите такива и на тези от финансиране от ДФЗ спрямо приходите от неселскостопанска дейност, във връзка с преценката за предпоставките по чл.54 ал.1 т. 4, б. „в”, аа) или бб) от ЗПЗП съдът кредитирал заключенията (основно и допълнително) на СИЕ, като приел за установено, че за най-близката данъчна година - 2022 г. (предхождащата годината, за която се иска подпомагане – кампания 2023 г.), делът на отчетените приходи от селскостопанска дейност към общо реализираните от жалбоподателя приходи за 2022 г. е 11,49%, който е под нормативно определения минимум от 1/3, или 33,34%, поради което жалбоподателят не отговаря на изискването за активен земеделски стопанин по чл. 54, ал. 1, т. 4, б. „в”, аа) от ЗПЗП. Съотношението между размера на полученото от жалбоподателя финансиране от ДФЗ към отчетените приходи от други дейности, различни от селскостопанска дейност, представлява 4,116 % от приходите от неселскостопанска дейност. Този процент е по-малък от изискуемия от 5 %, съгласно чл. 54, ал. 1, т. 4, б. „в”, бб) от ЗПЗП, поради което административният съд приел, че ЕТ не отговаря и на това условие.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

От съдържанието на обжалваното пред първата инстанция УП се установява, че отказа от предоставяне на БФП е поради несъответствие на заявителя с изискванията, които чл. 54 ЗПЗП поставя с оглед квалификацията на заявителя като активен земеделски стопанин.

Съгласно посоченото в УП по отношение на заявлението за Кампания 2023г. на ЕТ „И. Грънчаров - Еспресо” е установено, че „не отговаряте на нито едно от изискванията за активен земеделски стопанин, посочени в чл.54 ал.1 т.4 от ЗПЗП, а именно:

1. основната дейност на юридическото лице - търговец или на едноличния търговец, съгласно Кода на икономическата му дейност, удостоверен от Националния статистически институт, за годината, предхождаща годината на кандидатстване, е упражняване на селскостопанска дейност или

2. предметът на дейност, основната икономическа дейност или упражняваната дейност на юридическото лице, което не е търговец и физическото лице, удостоверени от Националния статистически институт, за годината, предхождаща годината на кандидатстване, е упражняване на селскостопанска дейност или;

3. лицето може да докаже, че:

• доходите му от селскостопанска дейност съставляват най-малко една трета от общия приход на предприятието, или

• годишният размер на директните плащания е минимум 5 на сто от общите приходи, получени от неселскостопански дейности през най-близката данъчна година, за което са налични такива доказателства."

Прочита на цитираното съдържание на чл.54 ал.1 т.4 от ЗПЗП установява, че административния орган е цитирал съдържанието на първите две изисквания в редакцията, публикувана в ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 1.05.2024 г., а на последните две - в редакцията, публикувана в ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.

Тези две групи условия се различават съществено в различните им редакции:

Първите две предвиждат като условие за определянето на заявителя като активен земеделски стопанин основната дейност на търговеца (едноличния търговец), респ. предметът на дейност, основната икономическа дейност или упражняваната дейност от юридически или физически лица - нетърговци да е упражняване на селскостопанска дейност, но различните редакции съдържат различни указания относно момента, към който следва да се установи този факт. Разликата е съществена, тъй като в първоначалния текст ( редакцията в сила от 01.01.2023г.) е посочено единствено, че кодът се удостоверява от НСИ, без да е указано за коя година следва да се отнася този код, а в изменения текст, в сила от 01.5.2024г. е посочено, че релевантен е кодът за годината, предхождаща годината на кандидатстване.

Последните две изисквания също са различни в двете редакции на закона. В редакцията в сила от 01.01.2023 г. доходите от селскостопанска дейност следва да са най-малко една трета от общия приход ( чл.54 ал.1 т.4 б. в) аа ЗПЗП), докато в последвалата редакция, в сила от 01.05.2024г., съотношението е 10 на сто. В текста от 2023 г. годишният размер на директните плащания следва да бъде най-малко 5 на сто от общите приходи от неселскостопански дейности, а в разпоредбата, действаща след 01.04.2024 г. този процент е 2 % ( чл.54 ал.1 т.4 б.в) бб ЗПЗП).

Това смесване на относими разпоредби с различно действие във времето в УП, определящи различни изисквания с оглед квалификацията като активен земеделски стопанин, е факт, който е опорочил съществено издаването на обжалвания акт. Административният орган, вместо да издири приложимата по време законова разпоредба и да подведе установените в хода на производството фактически обстоятелства под нейната хипотеза, е обединил изискванията на две законови разпоредби, действащи по различно време, които поради това, че са редакции на една и съща разпоредба, не могат никога да бъдат част от действащото право едновременно. В допълнение - приложима, с оглед правилото на §16, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗПЗП, е редакцията, публикувана в ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., поради което позоваването на по-новия текст обосновава незаконосъобразност на акта на самостоятелно основание.

С оглед изложеното, основателни са доводите в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Посочено по този начин, основанието за издаване на административния акт, се е отразило и на съдържанието на Таблица 1 от УП, доколкото в колона 12 от нея е вписан код на икономическа дейност от НСИ за година, която не е посочена в чл.54 ал.1 т.4 б.а от ЗПЗП, а в колона 13 е вписан отговор "не" относно упражняването на селскостопанска дейност от кандидата, правилността на който, доколкото е свързан с данните в колона 12, е неясна и спорна.

Допуснатото нарушение е съществено, тъй като се отразява както върху възможността за извършване на дължимия съдебен контрол, така и върху адекватното упражняване правото на защита на адресата на акта.

Изложеното опровергава извода на АС Кюстендил за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт. Основателни са доводите на касатора, че изпълнителният директор на ДФЗ е издал УП, което не отговаря на изискванията, предвидени в чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Като е отхвърлил жалбата на ЕТ „И. Грънчаров - Еспресо” против УП, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Вместо него касационната инстанция следва да постанови друго, с който да отмени Уведомително писмо за отказ от изплащане на безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 по интервенции/мерки по чл. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, за които се изисква кандидатът да е активен земеделски стопанин, с изх. № 02-100-2600/642/02.05.2025 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”. Преписката по заявление за подпомагане на ЕТ „И. Грънчаров - Еспресо” за кампания 2023 г., регистрирано с УИН 10/190723/83190, следва да се изпрати на административния орган на основание чл. 173, ал. 2 АПК.

При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ЕТ „И. Грънчаров - Еспресо”, ЕИК 040142274, разноски в общ размер на 1028,23 евро, от които: 35,80 евро, съставляващи държавна такса и 250 евро адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, както и разноски за първата инстанция - 255,64 евро за адвокатско възнаграждение, 25,56 евро държавна такса и 461,23 лева депозит за вещо лице. Предвид материалния интерес по делото и обема на извършената адвокатска работа в двете съдебни инстанции, размера на договореното и изплатено възнаграждение е справедлив и обоснован и не е прекомерен.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, пето отделение,