Решение № 14868 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1337/2012 г.

Решение № 14868 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1337/2012 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "П и ИГруп" ООД, представлявано от Ивелин Симеонов Кичуков, против Решение № 542 от 15.12.2011 г., постановено по адм. дело № 931/2010 г. по описа на Административен съд Велико Търново. В жалбата са наведени касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основно се твърди, че изводите на съда противоречат на всички събрани по делото доказателства, които не са обсъдени в тяхната съвкупност и правна стойност. Съдът не е извършил подробна преценка на доказателствения материал по делото, а именно представените доказателства доказващи кадрова и техническа обезпеченост у подизпълнителя на ревизираното лице. Навеждат се доводи за реално изпълнение на процесните СМР, което не е оспорено от страните в процеса. Иска се отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Не се претендират разноски. Ответникът - Директор на дирекция ОУИ при ЦУ на НАП гр. Велико Търново, в писмена защита ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е частично основателна поради следното: Съдът е приел, че обжалваният РА е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионното производство, възложено по реда на чл. 112 от ДОПК и е осъществено в съответствие с правилата на гл. 15 от ДОПК. Завършило е с издаването на предвидения в чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК ревизионен акт, който е постановен в установената законна форма. Няма нарушение на процесуалните правила при извършената ревизия. РА е постановен при правилно приложение на материалния закон. Жалбата на ревизираното лице е неоснователна. За да отхвърли жалбата на дружеството първоинстанционният съд е приел, че основателно от страна на данъчния орган на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 22 556,18 лева на осн. чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС поради липсата на доказателства за действително извършени услуги - СМР по фактури издадени от "Компас строй" ЕООД град София. Приел е, че няма съмнение и не се оспорва от страните, че процесните СМР са фактически осъществени на процесния обект. Наличието на реално осъществени СМР не е достатъчно основание обаче да се приеме, че тези СМР са осъществени именно от процесния доставчик. Спорът се е е концентрирал върху въпроса дали тези СМР са осъществени от доставчика "Компас строй" ЕООД. Прието е, че в хода на производството не се събрани достатъчно доказателства за това, че този доставчик е разполагал с материална, техническа и кадрова обезпеченост за да извърши процесните доставки. Правилни и законосъобразни са и констатациите на приходния орган във връзка с увеличения финансов резултат на дружеството за 2007 г. със сумата от 68 000 лева на осн. чл. 26, т. 1 от ЗКПО. В хода на производството е констатирано, че през 2007 г. от дружеството са отчетени текущи разходи в размер на 68 000 лева по дебита на см. 602 "Разходи за външни услуги", прехвърлени от см. 651 чрез кредитирането й. Тези разходи са отчетени на основание фактура № 1308/20.11.2006 г., издадена от "Селена 2003" ЕООД с предмет - реклама съгласно договор. Не са налице доказателства за извършена реална доставка по тази фактура, поради и което правилно финансовия резултат на дружеството е увеличен със сумата от 68 000 лева. Обосновано след увеличаване на финансовия резултат е определен и данъчен финансов резултат в размер на 98 939,00 лева, на който съответства корпоративен данък за 2007 г. в размер на 9893,90 лв. Решението е неправилно в частта на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите издадени от "Компас Строй" ЕООД. Пред първоинстанционния съд, както и в производството по оспорване на РА по административен ред, не е било спорно, че услугите - СМР по процесните фактури с доставчик "Компас Строй" ЕООД във вид, количество и обем са извършени. Спорът е концентриран относно изграждането им от страна на прекия доставчик "Компас Строй" ЕООД по процесните фактури. Един от основните спорни моменти е именно кадровата и техническа обезпеченост на изпълнителя, включително и чрез подизпълнители да осигури достатъчно работна сила, която има и необходимата квалификация да извърши описаните СМР. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел, че не е доказано по несъмнен начин, че "Компас Строй" ЕООД е разполагал с техническа и материална обезпеченост да извърши дейностите по тези доставки. С оглед това ревизиращите правилно са отказали правото на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. Тези изводи на първоинстанционния съд са неправилни. Безспорно е доказано и не е оспорено от страните, че СМР, предмет на процесните фактури, са реално осъществени. Първичните счетоводни документи, договорът за строителство № 1/28.03.2007 г. сключен между "П и ИГруп" ООД в качеството му на възложител и "Компас Строй" ЕООД в качеството му на изпълнител, приемо-предавателни протоколи, количествено-стойностни сметки, акт образец № 19 за приетите СМР касаят не нещо друго, а договор за изработка на процесните СМР. Представените фактури сочат, че между двамата търговци за реално осъществена доставка на СМР. Съдът е следвало да обсъди тези доказателства при преценката за реалността на процесните доставки и за наличието на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. От съвкупната преценка на всички доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че процесните СМР, предмет на издадените от прекия доставчик фактури, са фактически осъществени на процесните обекти. Това означава, че по всички тях е налице данъчно събитие, свързано с доставката на тези СМР, от което следва, че по отношение на същия са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване на правото му на данъчен кредит, обратно на приетото от съда. Неправилни са изводите на съда, че невъзможността на ревизираното лице да докаже в какви отношения с предходния доставчик са физическите лица, действителни извършители на строителните услуги, за които няма спор, че са престирани по пряката доставка следва да бъде основание за отказ от право на данъчен кредит на редовния получател по процесните фактури. Непредставянето на достатъчно доказателства за материалната, техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на прекия доставчик, при наличието на данни за безспорно получени и заведени на получателя СМР, не следва да лишава последния от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по тях. Не е налице основание за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит. Случаят е идентичен от фактическа страна с фактите по главните производство по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011, поради което приложимо е задължителното тълкуване, дадено с постановеното по тях решение на Съда на Европейския съюз. Неотносимо към спора по главния факт е и обстоятелството, че от страна на доставчика "Компас Строй" ЕООД не са спазени изискванията на осигурителното законодателство и трудовото законодателство. Липсата на достатъчно доказателства относно изплатени възнаграждения на наети на договор физически лица, респективно на заплатени осигуровки само по себе си, при доказан факт на осъществяване на данъчното събитие - облагаема доставка не е относима към правото на данъчен кредит за получателя, тъй като основно понятие на ЗДДС е това за облагаемата доставка. Ето защо не може да бъде основание за отказ на данъчен кредит за получателя по доставките. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че в тази част на решението са налице касационно отменителни основания. По изложените съображения решението в тази му част като неправилно, подлежи на отмяна, а при тази фактическа установеност и изложените мотиви понастоящем делото може и следва да бъде решено по същество, като РА бъде отменен в обжалваната част. В останалата му част, касаеща извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2007 г., решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. По отношение на тази част на решението касационният жалбоподател не излага конкретни възражения. Обосновано решаващият съд е приел, че при установена липса на реална доставка на услуга по фактура № 1308/20.11.2006 г., издадена от "Салена 2003" ЕООД е налице основанието на чл. 26 от ЗКПО. За признаването на разходите за дейността при получателя по фактурата от съществено значение е наличието на реално осъществена доставка. В противен случай е налице отклонение от данъчното облагане по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. След като не са събрани доказателства за реално осъществена доставка по тази фактура, правилно приходният орган е увеличил финансовия резултат на дружеството за 2007 г. със сумата от 68000 лева. Правилно след извършеното увеличение е определен и данъчен финансов резултат за 2007 г. в размер на 98 939,00 лева, на който съответства корпоративен данък в размер на 9839,90 лева. Решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила в тази му част. В частта, в която първоинстанционният съд е осъдил дружеството да заплати юрисконсултско възнаграждение на ДОУИ град Велико Търново решението следва да бъде отменено за разликата над 617 лева предвид изхода на делото пред касационната инстанция. На ответника по касационната жалба разноски не се дължат, тъй като същият не се е представлявал пред касационната инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение