Решение № 5120 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8035/2015 г.

Решение № 5120 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8035/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на началник-отдел "Пътна полиция" при СДВР, подадена чрез пълномощник, против решение № 1857 от 20.03.2015 г., постановено по адм. д. № 634/2015 г. на Административен съд С.-град, с което е отменена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 126293/13.01.2006 г. по жалбата на З. К. К.. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Иска неговата отмяна. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. О. З. К. Кръстев, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска присъждане на разноските по делото съгласно приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 126293/13.01.2006 г. на началник-отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата органът е постановил изземване на свидетелството за управление на МПС на З. К. поради това, че е загубил придобитата правоспособност да управлява моторно превозно средство. Съдът е приел, че изводът на административния орган за отнети всички контролни точки на водача към 13.01.2006 г., поради което е бил длъжен да върне притежаваното свидетелство за правоуправление на МПС, не се подкрепя от доказателствата по делото. След като е обсъдил представените от издателя на акта копия на наказателни постановления, описани в заповедта и приложената от органа справка за влезлите в сила наказателни постановления, с които на жалбоподателя са били наложени административни наказания за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата и отнети съответния брой контролни точки, съдът е приел, че към датата на издаване на заповедта общият брой на отнетите контролни точки не е 39, каквото е нормативното изискване. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил цитираните в административния акт наказателни постановления, съобразил е отнетите въз основа на наложените административни наказания контролни точки на водача и обосновано е приел, че три от 11-те описани в заповедта наказателни постановления не са представени по делото, като същите не са отразени и в приложената от самия орган служебна справка. Общо отнетите контролни точки на водача по останалите, съобразени от административния орган наказателни постановления, са 39. Първоинстанционният съд е съобразил отбелязването в самата заповед, че три от останалите осем наказателни постановления са влезли в сила на 14.01.2006 г., а актът е издаден на 13.01.2006 г. При липса на други релевантни факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е заключил от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. След като НП № 0416/817/04 от 21.06.2004 г.; НП № 1016/950/04/26.06.2004 г. и НП № 96240/6.08.2014 г. са с отбелязване за влизането им в сила след датата на издаване на заповедта, то крайният правопораждащ релевантен факт за отнемането на контролни точки, а именно влизането в сила на наказателните постановления, установяващи нарушението, размера и вида на наказанието, не е осъществен. Контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, съгласно чл. 4 от приложимата Наредба № I-139/2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (отм). Законосъобразността на административния акт се преценява към датата на неговото издаване. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 4 ЗДвП на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление, същото се изземва. Законосъобразността на принудителната мярка изисква на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление. По делото не е спорно, че свидетелството не е върнато доброволно. Спорът е досежно другия правопораждащ факт - отнемането на контролните точки. Съгласно чл. 157, ал. 1 ЗДвП контролните точки служат за отчет на извършените от водача нарушения. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения законодателят е въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за установени нарушения. При решаване на спора съдът е спазил процесуалните разпоредби и е приложил точно материалния закон. Правилно е приел, че не са налице елементите на фактическия състав по чл. 171, т. 4 ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна мярка спрямо З. К.. След като е констатирал, че водачът не е загубил правоспособността си да управлява МПС заради отнети пълен брой контролни точки въз основа на описаните в административиня акт наказателни постановления, съдът е достигнал до правнообоснования извод, че за Кръстев не е възникнало задължението по чл. 157, ал. 4 ЗДвП да върне свидетелството за управление на МПС. П. това компетентният орган незаконосъобразно с обжалваната заповед е приложил спрямо водача предвидената в чл. 171, т. 4 ЗДвП принудителна административна мярка. Като е отменил обжалваната заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационният ответник е поискал присъждане на разноските по делото съгласно приложен договор за правна защита и съдействие и опис на разноските. С оглед изхода на правния спор искането е доказано по основание. Същото не е доказано по размер. Видно от договора за правна помощ № 486372/4.05.2015 г. касационният ответник е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., преведени по банков път. Доказателства за реално извършен превод не са представени от страната. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка (ТР 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС). Договорът за правна защита и съдействие № 486378/17.03.2015 г. касае първоинстанционното дело и е представен след приключване на устните състезания. Воден от горното, Върховният административен съд