Решение № 632 от 19.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10010/2023 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Н. Неделчев от гр. Варна срещу Решение 5151/31.07.2023г. по адм. дело5109/23г. на Административен съд София град. Прави искане да се отмени решението като неправилно и незаконосъобразно. В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован не се явява и не изпраща представител. Ответниците: инспектор в Инспектората на Висш съдебен съвет И. Георгиев, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, Административен съд Варна, редовно призован, не изпраща представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на подадената касационна жалба. Излага подробни съображения за липса на касационния основания. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл.218 от АПК счита за установено следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение ЛДЖ-22-7/14.11.2022г. на инспектор в Инспекторат към Висш съдебен съвет/ИВСС/ И. Георгиев, с което на основание чл.38в, ал.4 от Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/ е отхвърлена жалбата на Н. Неделчев срещу действията на Административен съд Варна като администратор на лични данни, изразяващи се в разкриване на лични данни на жалбоподателя по адм. дело 562/2022г. по описа на АС-Варна. След анализ на събраните по делото доказателства съдът е приел от фактическа страна, че административното производство е започнало по жалба на г-н Неделчев до ИВСС, в която са изложени твърдения за извършено от АС-Варна в качеството му на администратор на лични данни, нарушение на правилата за защита на личните данни в производството по адм. дело 562/2022. Според г-н Неделчев, нарушенията се изразяват в това, че във връзка с постъпила молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение и в изпълнение на определение на съдията- докладчик, съдът е изпратил препис от определението на адв. Ибрямова, което нарушавало личните му данни. Г-н Неделчев сочи, че не е дал съгласието си АС-Варна да информира неговия бивш служебен защитник за входираната молба за отмяна. С решението на инспектор Георгиев е била отхвърлена жалбата на г-н Неделчев като неоснователна. Направен е извод, че изпращането на разпореждане по делото от съда до адвокат, чието качество е безспорно установено, не представлява неразрешено разкриване на съдържащите се в него лични данни. Посочено е, че адв .Ибрямова е била назначена за процесуален представител на жалбоподателя на основание чл.26, ал.2 от Закона за правната помощ. За да постанови решението си АССГ е приел, че оспореното решение на инспектор в ИВСС е издадено от компетентен орган, при спазване на изискването за форма и съдържание на акта, при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че решението на инспектор от ИВСС е постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. С изпращането на адв. Ибрямова на съобщението за без движение на молба на г-н Неделчев, АС- Варна не е допуснал нарушение при обработването на личните данни на жалбоподателя, тъй като към този момент адв. Ибрямова е разполагала с представителна власт като процесуален представител на г-н- Неделчев по адм. дело 562/2022г. При така изложените мотиви съдът е отхвърлил жалбата на г-н Неделчев срещу Решение ЛДЖ-22-7/14.11.2022г. на инспектор в Инспекторат към Висш съдебен съвет/ИВСС/ И. Георгиев. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение , което подлежи на касационен контрол и затова е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт и затова е валидно. Съдебното решение е постановено при надлежно упражняване правото на жалба от г-н Неделчев срещу Решение ЛДЖ-22-7/14.11.2022г. на инспектор в Инспекторат към Висш съдебен съвет и затова е допустимо. Съдебното решение е правилно. Първоинстанционният съд е установил точно фактическата обстановка по делото въз основа на събраните доказателства. Изведените правни изводи съответстват на установените факти и приложимия материален закон. Изложените от решаващия съд мотиви се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл.221, ал.2 от АПК. Решението на инспектор при ИВВС е издадено в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което като е отхвърлил жалбата срещу него, Административен съд София град не е допуснал нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Същото е подробно мотивирано, като в мотивите на съда са посочени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда/чл. 172а, ал. 2 АПК. / Административен съд-София град е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност като изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение