Решение № 6359 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1002/2021 г.
ВАСI отделение27.05.2021 г.докладчик Светлозара Анчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6415/16.11.2020 г., постановено по адм. дело № 6346/2020 г. по описа на Административен съд, София-град. ОСЪЖДА "М СИС ЛАЙФ" ЕООД – гр. София да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6359 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1002/2021 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "М СИС ЛАЙФ" ЕООД –гр. София чрез адв. С. Е. - М. срещу решение № 6415/16.11.2020 г., постановено по адм. дело № 6346/2020 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за наложена принудителна административна мярка № ФК-С-538-0035566/24.06.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. София при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП запечатване на търговски обект "салон за красота" и забрана за достъп до него за 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излага оплакване, че неправилно първоинстанционният съд е игнорирал изложената в жалбата фактическа обстановка, свързана с издаването на процесната заповед за ПАМ, като единствено съдът се е позовал на представения протокол за проверка, игнорирайки представените доказателства и направените доказателствени искания. Сочи се от касатора, че в периода май - юни 2020 г. са извършени 5 бр. проверки от служители на НАП, като твърди, че от страна на приходните органи са налице действия по набедяване, че са извършени нарушения. Твърди се, че дори и неиздаването на наказателно постановление в случая следва да се тълкува като целенасочено действие, чиято единствена цел е да възпрепятства дейността на дружеството чрез неоснователно затваряне на обекта. Касаторът излага и оплакване за несъразмерност на срока и в противоречие с чл. 6, ал. 5 АПК. От една страна тази несъразмерност касаторът свързва със стойността на контролната покупка от 5 лв., а от друга страна констатацията за извършено нарушение е направена през месец май 2020 г. и до момента (към подаване на касационната жалба) не е издадено наказателно постановление. Твърди се също, че към издаването на процесната ПАМ, нарушението е преустановено, както и че ПАМ нямат и не могат да имат характер на санкция. В този смисъл съдът според касационния жалбоподател е пренебрегнал разпоредбата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС след като е доказано, че имуществената санкция е заплатена. В касационната жалба се излага оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е уважил доказателственото искане да бъде представена справка за съставени АУАН и НП срещу дружеството за периода 2016 г. – 2020 г. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за ПАМ. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Х., преупълномощена от адв. С. Е. - М.. Претендира се заплащане в полза на касационния жалбоподател на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба началник отдел "Оперативни дейности" – гр. София при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. К. Н., я оспорва като неоснователна, а обжалваното решение моли като правилно да се остави в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "М СИС ЛАЙФ" ЕООД първоинстанционният съд е приел, че принудителната мярка "запечатване на обект" се налага с превантивна цел, която в случая е налице, тъй като към момента на постановяването й дружеството не е преустановило дейността си, т. е. съществува възможност за извършване на друго нарушение, свързано с неиздаването на документ за извършено плащане. Съдът е изложил мотиви, че на административния орган не е предоставена възможност да преценява определени обстоятелства, при които да наложи да наложи мярката или пък при други обстоятелства, при наличието на които да не я наложи. В обжалваното решение е прието, че единствената преценка, която административният орган е оправомощен да извърши, е по отношение на срока на принудителната мярка. Относно мотивите за срока според съда те са достатъчни за формиране на извод за спазване изискванията за съразмерност, приложими при упражняване на оперативната самостоятелност на издателя на акта. Освен това съдът е посочил, че в оспорения административен ат се съдържат конкретни обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като относно продължителността на срока същият е определен с оглед начина и вида на организиране на отчетността, които са довели до извършеното деяние. По отношение наложената забрана за достъп до обекта, в обжалваното решение се приема, че макар тази мярка да е предвидена като отделна ПАМ съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС, доколкото същата се прилага едновременно и във всички случаи на налагане на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, преценката за нейната законосъобразност може да се сведе до това има ли разпоредено запечатване на обекта, а след като забраната за достъп е в същата заповед, следва да се приеме, че условията по чл. 187, ал. 1 ЗДДС са изпълнени, като забраната за достъп е наложена за обекта, в който нарушението е извършено. С оглед изложеното съдът е преценил за законосъобразна оспорената заповед и в тази й част. Обжалваното решение е правилно постановено. Законосъобразни са изводите на съда, че ПАМ се налага с превантивна цел за прекратяване и предотвратяване на нарушенията, изброени в чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Нарушението по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, за което е наложена ПАМ на касационния жалбоподател е по повод извършена контролна покупка на услуга – подстригване на бретон, вследствие на което след извършено плащане, не е издаден фискален касов бон от работещо в обекта фискално устройство. Законодателят е предвидил при извършване на нарушението по посочената разпоредба – неиздаване на фискален бон или касова бележка при контролната покупка, което в случая е доказано, да се наложи ПАМ. Съдът обосновано е приел, че жалбоподателят не е доказал положителният факт на издаването на такъв задължителен документи по силата на материалноправните разпоредби на ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Нарушението се установява от изготвения при проверката протокол, който представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, ползващ се с материална доказателствена сила съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК. В този смисъл неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че изводите си съдът е изградил само въз основа на този протокол, след като не са опровергани неговите констатации чрез оспорване по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Обосновани са изводите на съда, че след като е установено нарушението, административният орган е длъжен да наложи ПАМ, независимо от глобите и имуществените санкции. В тази връзка неоснователно в касационната жалба се съдържат оплаквания, че след като не е издадено наказателно постановление, нарушението не е извършено. Липсата на наказателно постановление не означава, че не следва да се налага ПАМ, тъй като се касае за различни производства без наличие на преюдициалност по отношение на едно от тях спрямо другото. Без значение е стойността на контролната покупка, която в процесния случай е 5 лв., поради което неоснователно се възразява от касатора, че съдът не е взел предвид този факт. Законодателят не обвързва налагането или не на ПАМ с тази стойност, след като е установено извършеното нарушение, което в случая е безспорно установено и неопровергано. Относно продължителността на срока на мярката, следва изцяло да се споделят изводите в обжалваното решение, че тя е съразмерна и не е налице твърдяното нарушение на чл. 6, ал. 5 АПК. Правилно съдът е отбелязъл, че в заповедта за ПАМ са налице достатъчно мотиви относно продължителността на срока и, че тази преценка е в оперативната самостоятелност на административния орган. Срокът е далеч под максимума, определен от законодателя в чл. 186, ал. 1 ЗДДС – до 30 дни, поради което срокът от 14 дни правилно е определен. Неоснователно касаторът твърди, че продължителността на срока не е мотивирана в оспорената заповед, тъй като видно от нея административният орган е изложил изрични мотиви за този срок, съобразявайки вида на дейността в търговския обект "салон за красота", работното му време и клиентопотока към този салон, както и неговото местонахождение. В тази връзка не е допуснато от решаващия съд твърдяното от касатора съществено нарушение на съдопроизводствените правила с неуважаване на доказателственото искане за представяне на справка за съставени АУАН и НП, тъй като те са неотносими за разрешаването на конкретния правен спор. В съдебната практика на ВАС само при представяне на влязло в сила съдебно решение, с което е отменено НП поради неизвършване на нарушението, може това постановление да бъде основание за отмяна и на наложената ПАМ, но процесния случай не е такъв. Липсата на извършени други нарушения, каквито са твърденията на касатора не освобождават административният орган от задължението при установено нарушение по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, да наложи ПАМ, а тъкмо обратното. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът е пренебрегнал разпоредбата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС предвид, че ПАМ се прекратява, когато имуществената санкция е заплатена. В случая на първо място няма такива доказателства, а и липсата на издадени АУАН и НП, както вече се посочи, не означава, че не следва да се налага ПАМ. Затова твърдението, че издаването на ПАМ преди издаване на АУАН и НП е в противоречие със закона, е неоснователно. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е постановено при спазване на изискванията на материалния и процесуалния закон и е обосновано, поради което като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника по касация, на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение