Решение № 2246 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8369/2018 г.

Решение № 2246 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8369/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Д. О., [гражданство], срещу решение № 2790 от 25.04.2018 г. постановено по адм. дело № 1706 по описа за 2018 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Излага, че решението е постановено без да са изяснени всички факти и обстоятелства, относими към правния спор. Не е изяснено в коя държава следва да бъде върнат чужденецът. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Ответникът – Началникът на сектор "Миграция" - СДВР, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АССГ е отхвърлил жалбата на Д. О., [гражданство] срещу заповед рег. № УРИ 5392 ПАМ-57 от 27.01.2018 г. издадена от началника на сектор "Миграция" - СДВР, с която на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ е наложена принудителна административна мярка "Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". За да постанови решението си съдът е приел, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ, чл. 66, ал. 1 ЗУБ, поради факта че на 26.01.2018 г. около 20. 00 ч. жалбоподателят бил задържан и установено, че за същия има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище. Чужденецът е с отказан статут на бежанец от 2016 г., с решение УП № 5951/18.11.2016 г. Обявен е за общодържавно издирване с док. № 5364 Р-14499/16.08.2017 г. от дата 21.08.2017 г. Със Заповед №УРИ 5392 ПАМ-58/27.01.2018 г., издадена от началник сектор "Миграция" - СДВР, на лицето е наложена ПАМ "Принудително настаняване на чужденец в СДВНЧ при дирекция "Миграция" за срок до отпадане на пречките за изпълнение на наложената ПАМ, с оспорената заповед, но за не повече от 6 месеца, считано от фактическото настаняване в СДВНЧ. С приемо-предавателен протокол от 27.01.2018 г. чужденецът е предаден и настанен в СДВНЧ. След анализ на относимите разпоредби на ЗЧРБ и на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите -членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива 2008/115/ЕО), съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и при издаването й са спазени административнопроизводствените правила. Приел е, че са налице очертаните в чл. 41, т. 4 ЗЧРБ основания за прилагане на мярката. По отношение на жалбоподателя е настъпил правопрекратяващ юридически факт - отказ за международна закрила по ЗУБ. Ненапускането на Република България след непризнато право на статут по ЗУБ попада в хипотезата на приложената норма. Като е изяснил характера на оспорената заповед и нейната законосъобразност, съдът е отхвърлил жалбата на О. срещу същата. Решението е правилно. Касационната проверка констатира липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на спора от първата инстанция. Съдът е ценил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, формирал е изводи по доказателствения материал и по релевираните в жалбата съображения, обсъдил е фактите от значение за правилното разрешаване на правния спор. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с точно установените фактически обстоятелства и релевантната правна уредба съдът е направил верен извод за законосъобразност на ПАМ. Заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ орган – началника на сектор "Миграция" – СДВР. Със заповеди № 513 з-9288/07.12.2016 г. и № 513 з-9889/29.12.2016 г. директорът на СДВР е делегирал правомощието си да прилага ПАМ по чл. 39а, ал. 1, чл. 44, ал. 5, ал. 6, и ал. 13 от ЗЧРБ на основание чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ. Процесната заповед съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Издадена е на основание чл. 41, т. 4 ЗЧРБ, съгласно която разпоредба, мярката "връщане" се налага, когато по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище или по отношение на когото производството по Закона за убежището и бежанците е прекратено с влязло в сила решение, освен ако прекратяването е постановено спрямо чужденец, за когото има решение за обратно приемане в Република България и производството не е било възобновявано. Съгласно чл. 39а, ал. 1 ЗЧРБ принудителните административни мерки, които се налагат на чужденците по този закон, са: 1. отнемане на правото на пребиваване в Република България; 2. връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна; 3. експулсиране; 4 забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз; 5. забрана за напускане на Република България. При издаване на административния акт не са нарушени разпоредбите на общностното право, като наложената мярка е съобразена със забраната за връщане предвидена в чл. 5 от Директива 2008/115/ЕО. Първоинстанционният съд правилно е приел, че по отношение на чужденеца не са налице обстоятелства попадащи в обхвата на изключенията предвидени в чл. 6, параграфи 2 - 5 от Директива 2008/115/ЕО, при наличието на които държавата-членка не следва да издава решение за връщане. По делото не е спорно, че Д. О. е с отказан статут на бежанец и хуманитарен статут от 2016 г., с влязло в законна сила решение, съгласно решение № 4674 от 20.04.2016 г. постановено по адм. дело № 5671/2015 по описа за 2016 г. на Върховен административен съд – Трето отделение. Правилен е първоинстанционният извод, че за лицето е настъпил правопрекратяващият факт – влязло в сила решение за отказ, от предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, което от своя страна създава задължение за неговото връщане, поради незаконното му пребиваване на територията на страната. В тази хипотеза компетентният административен орган действа при условията на обвързана компетентност, след като констатира основание за прилагане на ПАМ. Нормите, регламентиращи мерките за административна принуда и процедурата по налагането им са императивни и задължителни за органа. За прилагането им е необходимо само установяване на визирания в хипотезата на нормата юридически факт – отказ за предоставяне на международна закрила по ЗУБ. Този факт е безспорно доказан в административното производство. Необосновано се явява оплакването на касационния жалбоподател, че в заповедта не е уточнено в коя страна ще бъде върнато лицето. Посоченото не представлява порок на акта, който да влече неговата отмяна, тъй като връщането на чужденеца е въпрос на изпълнение на мярката, а не на нейната законосъобразност. С оглед посоченото настоящият състав намира, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че са налице основанията за налагане на мярката по чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ. Не са налице пороците сочени като касационни основания за отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила, като валидно допустимо и правилно. Предвид изхода на спора, на ответника се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,