Решение № 1406 от 28.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8084/2010 г.

Решение № 1406 от 28.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8084/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областен управител на Област София, против решение № 1084 от 23.04.2010 г. на Административен съд София град, II-ро административно отделение, 22 състав, постановено по адм. дело № 814/2010 г. на Административен съд - София град, в частта, с която след отмяната на обжалвания административен акт съдът е върнал делото като преписка на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените указания. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на постановеното решение в обжалваната част, като постановено в нарушение на процесуалните норми - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, по съображения, че съдът е следвало да се произнесе по същество, като признае на жалбоподателите правото на обезщетение с жилищни компесаторни записи, а не да връща делото като преписка на административния орган за произнасяне.. Ответната страна - Енчо и Йордан Найденови не оспорват касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба Намира, че не са налице касационни основания за отмяна на решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от активнолегитимирана страна и е процесуално допустима. Касационната жалбоподателка има правен интерес от оспорване на решението в обжалваната част, тъй като с него се засяга неблагоприятно нейната правна сфера. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. В оспорената част обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предмет на съдебна проверка пред първостепенния съд е бил мълчалив отказ на Областен управител на Област София да се произнесе по искане с вх. № 94 ЕЕ/76/22.10.2009 г. и признае на Найденови получаване на обезщетение с жилищни компесаторни записи, на основание чл. 7, ал. 2 ЗВСОНИ. С обжалваното решение, административният съд отменил отказа, приемайки въз основа на събраните в процеса доказателства, че жалбоподателите са правоимащи лица, по отношение на които е постановен съдебен акт с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ - и след като имотът им е бил отнет с влязло в сила решение, то те имат право на обезщетение по чл. 5, ал. 3 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Съдът е допуснал обаче съществено нарушение на съдопроизводствените правила в частта, с която след отмяната на мълчаливият отказ делото е върнато като преписка на административния орган за произнасяне с изричен административен акт, съобразно дадените от съда указания . Съдът не е преценил, че съгласно чл. 173, ал. 1 от АПК, когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. Не е взел предвид и разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, съгласно която съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона само в хипотезите извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество. В конкретното производство съдът е дължал произнасяне по същество тъй като този въпрос не е предоставен на преценката на административния орган, нито естеството му е такова, че да не позволява решаване на въпроса по същество. Обжалваният акт не е обявен и за нищожен поради некомпетентност на административният орган. След като, както бе посочено и правилно е прието от първоинстанционния съд, се касае за право на обезщетение по чл. 5, ал. 3 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, то съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 6 същия - при отмяна на мълчаливия отказ- съдът сам решава спора по същество. Затова АС-София град, след като е отменил приетия от него за порочен акт, не е имал правомощие по чл. 173, ал. 2 от АПК да върне преписката на административния орган с указания по тълкуването и прилагането на закона, а е следвало, съгласно чл. 173, ал. 1 от АПК, да реши делото по същество. Предвид горните съображения настоящият състав следва да отмени постановеното решение в обжалваната част като неправилно и да върне делото на същия съд за произнасяне по съществото на спора. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,